Дунав мост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м ян. --> януари |
||
Ред 53:
Идеята на румънската страна от 1884 г. е за строителството на мост между Свищов и [[Зимнич]]. Българският министър-председател [[Петко Каравелов]] е резервиран, защото свързването при тези пунктове не е съгласувано с плановете за железопътната мрежа в България и ще обремени прекалено много финансите на Княжеството. Вероятно П. Каравелов не е бил убеден в искреността на намеренията на румънското предложение, тъй като още от 1882 г. Букурещ предприема мерки за насочване на трафика от Западна и Централна Европа към своето пристанище [[Кюстенджа]]. <ref>Хр. Хесапчиев. Цит. съч., с.348; ЦДА, ф. 176К, оп. 1, а.е. 97, л. 1 – 10; Е. Стателова. Дипломацията на Княжество България 1879 – 1886. С., 1979, 52 – 53, 59, 80.</ref>
През 1890 г. в бр. 47 на в. Славянин (Русе) е поместено съобщение за проведен търг в Букурещ, иницииран от румънска страна, за построяването на мост над р. Дунав. На търга присъстват „Ал. Маргиломан – министър на общите работи, Дука – гл. директор на железниците и Силаги – инженер“. В търга участват седем фирми, сред които и тази на [[Айфел]]. Най-ниска цена за строителството на моста предложило дружество Фив Лил, а впоследствие на него било възложено и изграждането на конструкцията.<ref>В. “Славянин" (Русе), г. IХ, 10
В началото на ХХ в. идеята за строителство на мост на р. Дунав между България и Румъния навлиза в нов етап. Периодът съвпада с оформената вече ясна концепция за изграждането на железопътните мрежи на двете страни. Ускореното икономическо развитие на България в началото на ХХ в. определя търсене на нови и сигурни връзки с Австро–Унгария, Германия, Франция и другите напреднали държави. Честите стопански и политически конфликти между Сърбия и Австро–Унгария (т. нар. „[[свинска война]]“, 1906 – 1911 г.) се отразяват негативно на българския обмен със Западна и Централна Европа. Австро–Унгария от своя страна също търси начин да заобиколи Сърбия при икономическите си контакти с България и Турция.
|