Разлика между версии на „Дълбоки“

506 байта изтрити ,  преди 2 години
м
форматиране: 20x тире, 12x кавички, 7x нов ред, 4x тире-числа (ползвайки Advisor)
м (в.--->век; козметични промени)
м (форматиране: 20x тире, 12x кавички, 7x нов ред, 4x тире-числа (ползвайки Advisor))
Дълбоки е разположено по южния склон на [[Сърнена Средна гора]], в чупката на подножието между Сърнена Средна гора от север и Тракийската низина от юг. Селото се намира на 3 km на север от главния път София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, на половината разстояние между [[Стара Загора|Стара]] и [[Нова Загора]]. Селото е на 12 km от областния и общински център Стара Загора. Землището на селото е граничи със землищата на селата [[Хрищени]] (от запад), [[Горно Ботево]] (от юг) и [[Оряховица]] (от изток). Като се прехвърли билото на Сърнена Средна гора при [[връх]] [[Морулей]], се стига до село [[Милево]].
 
През Дълбоки тече малка [[река]] (Хамам дере, обикновено наричана от жителите на Дълбоки Селската река). В близост до селото има още няколко планински реки – Къпошница от запад и Кисикая от изток.
 
Климатът е преходно- континентален, подходящ за овощни градини и лозя.
 
Населението е малко под 1500 гуши (2013 г.). Има значителен брой циганско население.
 
Пре­ди Ос­во­бож­де­ни­е­то и след то­ва по­ми­нъ­кът на на­се­ле­ни­е­то е глав­но ско­то­въд­с­т­во­то, ка­то се от­г­леж­дат глав­но ко­зи и ов­це. За­ся­ва се ече­мик, пше­ни­ца и цареви­ца, а до
1960 го­ди­на - – про­со, фий и овес. Ка­то по­ми­нък е и ло­зар­с­т­во­то, ко­е­то про­дъл­жа­ва да се раз­ви­ва и до днес в съз­да­де­ни­те ло­зо­ви маси­ви. През 20-ти век и до днес се раз­ви­ва и ово­щар­с­т­во­то. За­на­я­ти­те са тер­зийс­т­во и дър­во­дел­с­т­во, ко­ла­ро-же­ле­зар­с­т­во и ро­зоп­ро­из­вод­с­т­во, ка­то пос­лед­но­то отпада в края на вто­ра­та по­ло­ви­на на 20 век.
 
През 1930 го­ди­на в Дъл­бо­ки с да­ре­ние на д-р Сто­ян Де­нев, кой­то е дъл­бо­че­нец и френ­с­ки въз­пи­та­ник и един от пи­о­не­ри­те на ве­те­ри­нар­но­то де­ло в България, се раз­к­ри­ва ве­те­ри­нар­на ле­чеб­ни­ца. От 1945 до 1966 в се­ло­то ос­вен здра­вен учас­тък и ап­те­ка има и ро­ди­лен дом. От 1999 г. здра­вният учас­тък е пре­мес­тен в обно­ве­на­та сгра­да на бив­шия сел­с­ки съ­вет.
 
През 1919- – 1923 и 1931- – 1934 се­ло­то е би­ло ко­му­на. След 1945 в със­та­ва на то­га­ваш­ния СОНС са вклю­че­ни се­ла­та Ко­ле­на и Гор­но Бо­те­во. Съ­щи­те са и в ТКЗС. От март 1979 до фев­ру­а­ри 1988 Дъл­бо­ки е цен­тър на се­лищ­на сис­те­ма с още 10 със­тав­ни се­ла към не­го. Пос­т­ро­е­на е но­ва ад­ми­нис­т­ра­тив­на сгра­да, по­ща, мла­деж­ки дом с ри­ту­ал­на за­ла, жи­ли­щен блок и са бла­го­ус­т­ро­е­ни ре­ди­ца ули­ци и пло­ща­ди.
 
От 1930 го­ди­на е и на­ча­ло­то на ви­нар­с­ка­та из­ба в се­ло­то, на­ци­о­на­ли­зи­ра­на през 1945 го­ди­на. През шей­сет­те го­ди­ни е от­к­ри­та и фаб­ри­ка за оцет. Изгражда се дър­во­дел­с­ки цех, про­съ­щес­т­ву­вал до 1991 го­ди­на.
 
Още през ок­том­в­ри 1944 го­ди­на се съз­да­ва ТКЗС, ка­то на 10.01.1945 то е офи­ци­ал­но ре­гис­т­ри­ра­но и поз­д­ра­ве­но лич­но от Ге­ор­ги Ди­мит­ров с те­лег­ра­ма от Мос­к­ва. Пре­ми­на­ло през АПК и КЗС днес то съ­щес­т­ву­ва ка­то Всес­т­ран­на ко­о­пе­ра­ция "Шес„Шес­ти май"май“ с об­ра­бот­ва­е­ми око­ло 19 хил. дка.
 
От 1919 го­ди­на е из­г­ра­де­на и пот­ре­би­тел­на­та ко­о­пе­ра­ция „Нап­ре­дък", ко­я­то и до днес се на­ри­ча та­ка и об­с­луж­ва
Дъл­бо­ки и ня­кол­ко окол­ни се­ла.
 
Дъл­бо­ки и дъл­бо­ча­ни взе­мат учас­тие във всич­ки вой­ни - – Бал­кан­с­ката, Междусъюзническата, Пър­вата и Вто­рата све­тов­на и да­ват скъ­пи жер­т­ви, чи­и­то име­на са на паметна­та пло­ча в учи­ли­ще и в пар­ка на се­ло­то. Дей­но учас­тие взе­мат дъл­бо­ча­ни и в по­ли­ти­чес­ки­те бор­би до сре­да­та на 20-ти век в ра­йо­на и стра­на­та. В 1910 година се съз­да­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та дру­жин­ка, пре­рас­тна­ла в пар­тий­на ор­га­ни­за­ция. Съз­да­ва се мла­деж­ко дру­жес­т­во, в го­ди­ни­те 1919- – 1923 е ор­га­ни­зи­ра­на и пър­ва­та дет­с­ка спар­та­кис­т­ка че­та от Ге­ор­ги Ар­гат­кин. През 1922 го­ди­на со­ци­а­лис­ти и рем­сис­ти пос­т­ро­я­ват свой клуб, кой­то през го­ди­ни­те е бил зе­ме­дел­с­ко училище, кан­це­ла­рии и клуб на пен­си­о­не­ра. През сеп­тем­в­ри 1923 го­ди­на 120- член­ния въс­та­ни­чес­ки от­ряд от Дъл­бо­ки ата­ку­ва жан­дар­ме­рийс­ки­те ка­зар­ми в Ста­ра За­го­ра. И тук се да­ват скъ­пи жер­т­ви. През 1941-44 – 1944 го­ди­на от Дъл­бо­ки из­ли­зат 8 пар­ти­за­ни, а де­сет­ки са ята­ци­те на от­ряд „Ге­ор­ги Ди­мит­ров". По­ли­те­миг­ран­ти, конц­ла­ге­рис­ти и ин­тер­ни­ра­ни е да­ло Дъл­бо­ки, учас­т­ни­ци­те в пър­ва­та и вто­ра­та фа­за на Оте­чесОтечес­т­ве­на­та вой­на са над 130, ка­то има и 4 за­ги­на­ли. И как­то и да отрича съв­ре­ми­е­то ония го­ди­ни, за Дъл­бо­ки те са пре­лом­ни и изиг­ра­ват важ­на ро­ля в не­го­во­то раз­ви­тие то­га­ва и се­га. Със сво­е­то ми­на­ло - от най-ран­на­та епо­ха до го­ди­ни­те на пре­хо­да Дъл­бо­ки има мяс­то в на­пис­ва­не­то на ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия и е да­ло сво­я­та дан.
 
Съз­да­де­но е дружество на за­пас­ни­те офи­це­ри и сержан­ти от за­па­са и ре­зер­ва, ко­е­то но­си име­то на за­ги­на­лия в Бал­кан­с­ка­та вой­на под­по­ру­чик Де­чо Ко­лев при за­щи­та­та и ос­во­бож­де­ни­е­то на Ро­до­пи­те.
Бал­кан­с­ка­та вой­на под­по­ру­чик Де­чо Ко­лев при за­щи­та­та и
ос­во­бож­де­ни­е­то на Ро­до­пи­те.
 
Има пенсионер­с­ки клуб, кой­то все­ки чет­вър­тък има сбир­ки и раз­ви­ва мно­го­об­раз­на дей­ност.
 
Мно­го от пос­т­ро­е­но­то се раз­ру­ши и част от по­ми­нъ­ка е заб­ра­вен, но Дълбо­ки про­дъл­жа­ва нап­ред със сво­е­то кмет­с­т­во, чи­та­ли­ще и учи­ли­ще, със сво­и­те две ко­о­пе­ра­ции - – всес­т­ран­на и пот­ре­би­тел­с­ка, със здрав­ния си учас­тък и нови­те це­хо­ве за та­пи­це­рия, олио и дър­во­дел­с­ки ус­лу­ги. Със своя праз­ник на се­ло­то - – вся­ка го­ди­на в на­ча­ло­то на май, кой­то съ­би­ра дъл­бо­ча­ни от всич­ки краища на стра­на­та.<!-- == Религии == -->
 
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
 
== Културни и природни забележителности ==
През 1879 г. в селото е открита могилна гробница с изключително богати гробни дарове. Проучена е от поручик Кляузов и е обнародвана от В. Прохаров. Гробницата е изградена от [[варовик]]ови плочи и е с дължина – 2,35 m, ширина – 1,60 m и дълбочина – 1,50 m. Открити са: бронзова броня, златен нагръдник, две железни копия, бронзова хидрия, глинена амфора, два бронзови съда, три сребърни чаши, един сребърен тас, глинена чернофирнисова паница, железен свещник. Погребението се датира към края на V век пр. Хр. Находката се намира в ''The Ashmolean Museum of Art and Archaeology'' в [[Оксфорд]].
 
На север от селото се намират останките на средновековната крепост Кулата.<ref>[http://bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/krepost-kulata-dalboki bulgariancastles.com], Кулата с. Дълбоки</ref>
Интересна забележителност е „Глухият камък“ по поречието на реката, минаваща през Дълбоки. В дефилето на планината преди селото, огромен каменен блок е препречил речното корито. Преданието разказва, че под него лежат завинаги костите на глух турчин, който единствено не чул ужасените викове на хората наоколо, докато се къпел в реката, а по склона на планината паднал каменният къс.
 
'''На­род­но чи­та­ли­ще "Раз„Раз­ви­тие"тие“ с. Дъл­бо­ки, '''
 
По ини­ци­а­ти­ва на учи­те­ли,
лю­боз­на­тел­ни мла­де­жи и прог­ре­сив­ни се­ля­ни през есен­та на 1878 г. се ос­но­ва­ва чи­та­ли­ще­то в с. Дъл­бо­ки, ко­е­то име­ну­ват "РАЗВИТИЕ"„РАЗВИТИЕ“. До пос­т­ро­я­ва­не на соб­с­т­ве­на чи­та­лищ­на сгра­да се е по­ме­ща­ва­ло в цър­к­ва­та и учи­ли­ще­то. С доб­ро­во­лен труд и по­мо­щи от на­се­ле­ни­е­то през 1931/1936 се пос­троя­ва чи­та­ли­щен са­лон и биб­ли­о­те­ка. 1974/1976 г. чи­та­лищ­на­та сгра­да е ре­кон­с­т­ру­и­ра­на и мо­дер­ни­зи­ра­на, от­го­ва­ря­ща на пот­реб­нос­ти­те и це­ли­те на чи­та­ли­ще­то и дей­ност­та му. Чи­та­ли­ще­то раз­по­ла­га със зри­тел­на за­ла с 380 мес­та, тех­ни­чес­ки обо­руд­ва­на сце­на, биб­ли­о­теч­ни по­ме­ще­ния - – за­ем­на, дет­с­ки от­дел, чи­тал­ня, книгох­ра­ни­ли­ще; ре­пе­ти­ци­он­на за­ла, гри­мьор­ни по­ме­ще­ния, кан­це­ла­рии, ки­но – ка­би­на и сер­виз­ни по­ме­ще­ния.
 
Чи­та­ли­ще­то е един­с­т­ве­ния кул­ту­рен ин­с­ти­тут на те­ри­то­ри­я­та на кмет­с­т­во­то и е же­ла­на пот­реб­ност на всич­ки жи­те­ли на се­ло­то ни. Със сво­я­та дей­ност об­с­луж­ва Основното училище, в ко­е­то учат 150 уче­ни­ци, зе­ме­дел­с­ка ко­о­пе­ра­ция, пот­ре­би­тел­на ко­о­пе­ра­ция, дър­во­дел­с­ки цех, цех за бу­ти­ли­ра­не на на­пит­ки и оцет.
 
В чи­та­ли­ще­то ра­бо­тят: те­ат­ра­лен, дет­с­ко-юно­шес­ки фол­к­ло­рен ан­сам­бъл „ДЪЛ­БО­ЧАН­ЧЕ­ТА", гру­па за ста­ри град­с­ки пес­ни "Чар"„Чар“, ан­сам­бъл за ав­тен­ти­чен фолклор "ДЪЛ„ДЪЛ­БО­КИ"КИ“. Ко­лек­ти­ви­те са но­си­те­ли на мно­жес­т­во от­ли­чия и ме­да­ли от на­ши ре­пуб­ли­кан­с­ки фес­ти­ва­ли и съ­бо­ри, а ан­сам­бъ­лът за ав­тен­ти­чен фол­к­лор и дет­с­ко-юно­шес­кия ан­сам­бъл са но­си­те­ли на прес­тиж­ни наг­ра­ди от МФФ-Югос­ла­вия, Ру­мъ­ния, Тур­ция, Мол­до­ва, Пол­ша, Фран­ция и Бъл­га­рия.
 
Съх­ра­не­ни са бо­га­та­та ду­шев­ност и тра­ди­ци­и­те в Дъл­бо­ки. В прог­ра­ми­те им са вклю­че­ни кла­си­чес­ки об­раз­ци от тра­ди­ци­он­ния слън­чев об­ре­ден ка­лен­дар от Ко­ле­да, през про­лет­ния, летния и есен­ния цик­ли, от­но­во до зим­ни­те праз­ни­ци, свър­за­ни с раж­да­не­то на Бо­га. Ан­сам­б­ли­те пред­с­та­вят тра­ди­ци­он­ния бъл­гар­с­ки фол­к­лор ка­то ця­ло на обреден танц и об­ред­на пе­сен, прев­ръ­ща об­ре­да в праз­ник и дос­та­вя сил­на ес­те­ти­чес­ка нас­ла­да, ду­шев­ност и тра­ди­ци­и­те в Дъл­бо­ки. И до днес би­ту­ват об­ре­ди­те и оби­ча­и­те свър­за­ни с цър­ков­но-праз­нич­ния ка­лен­дар не са­мо в изя­ви­те на ан­сам­б­ли­те, но и в жи­во­та на хо­ра­та - – с ко­ле­да­ри­те и тех­ни­те пес­ни, „бу­тур­ни­ци­те" на За­го­вез­ни, кра­си­ви­те ла­зар­ки, "ро„ро­са­та"та“ на Гер­гьов­ден и пе­че­ни­те аг­не­та.
 
Биб­ли­о­те­ка­та при­те­жа­ва над 23 000 биб­ли­о­теч­ни еди­ни­ци от всич­ки от­рас­ли на зна­ни­е­то. То­ва да­ва въз­мож­ност за про­веж­да­не на бо­га­та и раз­но­об­раз­на по
Бо­га­та и раз­но­об­раз­на е кул­тур­но-ма­со­ва­та ра­бо­та на чи­та­ли­ще­то, ко­я­то включ­ва в се­бе си ме­роп­ри­я­тия от об­ред­но-праз­нич­ния ка­лен­дар, Майс­ки и Декемврийски праз­ни­ци на кул­ту­ра­та, на се­ло­то, на ху­до­жес­т­ве­на­та са­мо­дей­ност, на та­лан­ти­те, те­ма­тич­ни ве­че­ри, бе­се­ди, кон­кур­си, твор­чес­ки пор­т­ре­ти, викторини и пр.
 
Чи­та­ли­ще­то е до­ма­кин на "На„На­ци­о­нал­на сре­ща на ан­сам­б­ли­те за ав­тен­ти­чен фол­к­лор, но­си­те­ли на меж­ду­на­род­ни от­ли­чия"чия“, ко­я­то се про­веж­да от 1994 го­ди­на на все­ки две го­ди­ни. До­ма­кин е и на Дет­с­кия фол­к­ло­рен праз­ник „Из­во­рът да не пре­съх­ва - – Цвет­ни­ца", кой­то се про­веж­да еже­год­но през ме­сец април. Тра­ди­ци­он­ни са и дет­с­ки­те праз­ни­ци „Здра­вей, ля­то!" и „До­виж­да­не, ля­то!", с ко­и­то чи­та­ли­ще­то бе­ле­жи на­ча­ло­то и края на лят­на­та ра­бо­та с де­ца­та. Първият не­де­лен ден на месец май се про­веж­да и тра­ди­ци­он­ният праз­ник за се­ло­то под нас­лов „Дъл­бо­ки - – ро­ден край, гор­дост моя".
 
Чи­та­ли­ще­то е кан­ди­дат­с­т­ва­ло и е спе­че­ли­ло про­ек­ти­те "Ко„Ко­лед­но на­диг­ра­ва­не"не“ – - "Ой„Ой, Ко­ле­до, мой Ко­ле­до" -до“ – пред На­ци­о­на­лен фонд "Кул„Кул­ту­ра"ира“и „Чи­та­ли­ще­то - – дом на бъл­гар­щи­на­та " пред МТСП. А спе­че­ле­ния пред МК про­ект за опаз­ва­не и по­пу­ля­ри­зи­ра­не на бъл­гар­с­кия фол­к­лор „Треп­на­ла е ва­рак кит­ка, за­пе­ли са ко­ле­да­ри" да­ва на­ча­ло­то на ста­на­лия ве­че тра­ди­ци­о­нен ко­ле­ден праз­ник със съ­що­то име.
За раз­но­об­раз­на­та и бо­га­та по съ­дър­жа­ние дей­ност чи­та­ли­ще­то мно­гок­рат­но е наг­раж­да­ва­но на ре­ги­о­нал­но и на­ци­о­нал­но ни­во. Но­си­тел на Пла­ке­та на КК за най-доб­ра чи­та­лищ­на дей­ност, но­си­тел на Пла­ке­та на ЦХС за из­к­лю­чи­тел­ни ус­пе­хи в ху­до­жес­т­ве­на­та са­мо­дей­ност. През 1978 го­ди­на бе удос­то­е­но с ор­ден "Ки­рил и Ме­то­дий" - I сте­пен - приз­на­ние за дъл­го­го­диш­ния не­у­мо­рен труд на сто­ти­ци­те чи­та­лищ­ни дей­ци от Дъл­бо­ки.
Народно читалище "Раз­ви­тие" с. Дъл­бо­ки има бла­го­род­на­та ми­сия да про­бу­ди у най-мал­ки­те и под­дър­жа жи­ва в го­ле­ми­те лю­бов­та към род и ро­ди­на, към на­ши­те пред­ци, да съхра­ни за по­ко­ле­ни­я­та тра­ди­ци­и­те, оби­ча­и­те, праз­ни­ци­те на на­ши­те пра­ро­ди­те­ли, да доп­ри­не­се спо­ред въз­мож­нос­ти­те си за съх­ра­ня­ва­не на бъл­гар­с­кия род.
 
За раз­но­об­раз­на­та и бо­га­та по съ­дър­жа­ние дей­ност чи­та­ли­ще­то мно­гок­рат­но е наг­раж­да­ва­но на ре­ги­о­нал­но и на­ци­о­нал­но ни­во. Но­си­тел на Пла­ке­та на КК за най-доб­ра чи­та­лищ­на дей­ност, но­си­тел на Пла­ке­та на ЦХС за из­к­лю­чи­тел­ни ус­пе­хи в ху­до­жес­т­ве­на­та са­мо­дей­ност. През 1978 го­ди­на бе удос­то­е­но с ор­ден "Ки„Ки­рил и Ме­то­дий" -дий“ – I сте­пен - – приз­на­ние за дъл­го­го­диш­ния не­у­мо­рен труд на сто­ти­ци­те чи­та­лищ­ни дей­ци от Дъл­бо­ки.
== Редовни събития ==
 
Народно читалище "Раз„Раз­ви­тие"тие“ с. Дъл­бо­ки има бла­го­род­на­та ми­сия да про­бу­ди у най-мал­ки­те и под­дър­жа жи­ва в го­ле­ми­те лю­бов­та към род и ро­ди­на, към на­ши­те пред­ци, да съхра­ни за по­ко­ле­ни­я­та тра­ди­ци­и­те, оби­ча­и­те, праз­ни­ци­те на на­ши­те пра­ро­ди­те­ли, да доп­ри­не­се спо­ред въз­мож­нос­ти­те си за съх­ра­ня­ва­не на бъл­гар­с­кия род.
[[Събор]] на селото — [[6 май]] ([[Гергьовден]]).
 
== Редовни събития ==
[[Събор]] на селото – [[6 май]] ([[Гергьовден]]).
 
Коледуване, Бабин ден, Трифон Зарезан, Лазаруване
* [http://www.panoramio.com/map/#lt=42.496403&ln=25.786457&z=4&k=2&a=1&tab=1 Снимки от с. Дълбоки]
* [http://forthenature.org/video/Засади_живот_-_село_Дълбоки_Старозагорско/ Залесяване след пожар в околностите на с. Дълбоки]
 
== Източници ==
<references />