Дълбоки: Разлика между версии

През Дълбоки тече малка [[река]] (Хамам дере, обикновено наричана от жителите на Дълбоки Селската река). В близост до селото има още няколко планински реки — – Къпошница от запад и Кисикая от изток.

Климатът е преходно- континентален, подходящ за овощни градини и лозя.

1960 го­ди­на - – про­со, фий и овес. Ка­то по­ми­нък е и ло­зар­с­т­во­то, ко­е­то про­дъл­жа­ва да се раз­ви­ва и до днес в съз­да­де­ни­те ло­зо­ви маси­ви. През 20-ти век и до днес се раз­ви­ва и ово­щар­с­т­во­то. За­на­я­ти­те са тер­зийс­т­во и дър­во­дел­с­т­во, ко­ла­ро-же­ле­зар­с­т­во и ро­зоп­ро­из­вод­с­т­во, ка­то пос­лед­но­то отпада в края на вто­ра­та по­ло­ви­на на 20 век.

През 1919- – 1923 и 1931- – 1934 се­ло­то е би­ло ко­му­на. След 1945 в със­та­ва на то­га­ваш­ния СОНС са вклю­че­ни се­ла­та Ко­ле­на и Гор­но Бо­те­во. Съ­щи­те са и в ТКЗС. От март 1979 до фев­ру­а­ри 1988 Дъл­бо­ки е цен­тър на се­лищ­на сис­те­ма с още 10 със­тав­ни се­ла към не­го. Пос­т­ро­е­на е но­ва ад­ми­нис­т­ра­тив­на сгра­да, по­ща, мла­деж­ки дом с ри­ту­ал­на за­ла, жи­ли­щен блок и са бла­го­ус­т­ро­е­ни ре­ди­ца ули­ци и пло­ща­ди.

Още през ок­том­в­ри 1944 го­ди­на се съз­да­ва ТКЗС, ка­то на 10.01.1945 то е офи­ци­ал­но ре­гис­т­ри­ра­но и поз­д­ра­ве­но лич­но от Ге­ор­ги Ди­мит­ров с те­лег­ра­ма от Мос­к­ва. Пре­ми­на­ло през АПК и КЗС днес то съ­щес­т­ву­ва ка­то Всес­т­ран­на ко­о­пе­ра­ция "Шес„Шес­ти май"май“ с об­ра­бот­ва­е­ми око­ло 19 хил. дка.

Дъл­бо­ки и дъл­бо­ча­ни взе­мат учас­тие във всич­ки вой­ни - – Бал­кан­с­ката, Междусъюзническата, Пър­вата и Вто­рата све­тов­на и да­ват скъ­пи жер­т­ви, чи­и­то име­на са на паметна­та пло­ча в учи­ли­ще и в пар­ка на се­ло­то. Дей­но учас­тие взе­мат дъл­бо­ча­ни и в по­ли­ти­чес­ки­те бор­би до сре­да­та на 20-ти век в ра­йо­на и стра­на­та. В 1910 година се съз­да­ва со­ци­а­лис­ти­чес­ка­та дру­жин­ка, пре­рас­тна­ла в пар­тий­на ор­га­ни­за­ция. Съз­да­ва се мла­деж­ко дру­жес­т­во, в го­ди­ни­те 1919- – 1923 е ор­га­ни­зи­ра­на и пър­ва­та дет­с­ка спар­та­кис­т­ка че­та от Ге­ор­ги Ар­гат­кин. През 1922 го­ди­на со­ци­а­лис­ти и рем­сис­ти пос­т­ро­я­ват свой клуб, кой­то през го­ди­ни­те е бил зе­ме­дел­с­ко училище, кан­це­ла­рии и клуб на пен­си­о­не­ра. През сеп­тем­в­ри 1923 го­ди­на 120- член­ния въс­та­ни­чес­ки от­ряд от Дъл­бо­ки ата­ку­ва жан­дар­ме­рийс­ки­те ка­зар­ми в Ста­ра За­го­ра. И тук се да­ват скъ­пи жер­т­ви. През 1941-44 – 1944 го­ди­на от Дъл­бо­ки из­ли­зат 8 пар­ти­за­ни, а де­сет­ки са ята­ци­те на от­ряд „Ге­ор­ги Ди­мит­ров". По­ли­те­миг­ран­ти, конц­ла­ге­рис­ти и ин­тер­ни­ра­ни е да­ло Дъл­бо­ки, учас­т­ни­ци­те в пър­ва­та и вто­ра­та фа­за на Оте­чесОтечес­т­ве­на­та вой­на са над 130, ка­то има и 4 за­ги­на­ли. И как­то и да отрича съв­ре­ми­е­то ония го­ди­ни, за Дъл­бо­ки те са пре­лом­ни и изиг­ра­ват важ­на ро­ля в не­го­во­то раз­ви­тие то­га­ва и се­га. Със сво­е­то ми­на­ло - от най-ран­на­та епо­ха до го­ди­ни­те на пре­хо­да Дъл­бо­ки има мяс­то в на­пис­ва­не­то на ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия и е да­ло сво­я­та дан.

Съз­да­де­но е дружество на за­пас­ни­те офи­це­ри и сержан­ти от за­па­са и ре­зер­ва, ко­е­то но­си име­то на за­ги­на­лия в Бал­кан­с­ка­та вой­на под­по­ру­чик Де­чо Ко­лев при за­щи­та­та и ос­во­бож­де­ни­е­то на Ро­до­пи­те.

Мно­го от пос­т­ро­е­но­то се раз­ру­ши и част от по­ми­нъ­ка е заб­ра­вен, но Дълбо­ки про­дъл­жа­ва нап­ред със сво­е­то кмет­с­т­во, чи­та­ли­ще и учи­ли­ще, със сво­и­те две ко­о­пе­ра­ции - – всес­т­ран­на и пот­ре­би­тел­с­ка, със здрав­ния си учас­тък и нови­те це­хо­ве за та­пи­це­рия, олио и дър­во­дел­с­ки ус­лу­ги. Със своя праз­ник на се­ло­то - – вся­ка го­ди­на в на­ча­ло­то на май, кой­то съ­би­ра дъл­бо­ча­ни от всич­ки краища на стра­на­та.

<!-- == Религии == -->

През 1879 г. в селото е открита могилна гробница с изключително богати гробни дарове. Проучена е от поручик Кляузов и е обнародвана от В. Прохаров. Гробницата е изградена от [[варовик]]ови плочи и е с дължина — – 2,35 m, ширина — – 1,60 m и дълбочина — – 1,50 m. Открити са: бронзова броня, златен нагръдник, две железни копия, бронзова хидрия, глинена амфора, два бронзови съда, три сребърни чаши, един сребърен тас, глинена чернофирнисова паница, железен свещник. Погребението се датира към края на V век пр. Хр. Находката се намира в ''The Ashmolean Museum of Art and Archaeology'' в [[Оксфорд]].

'''На­род­но чи­та­ли­ще "Раз„Раз­ви­тие"тие“ с. Дъл­бо­ки, '''

лю­боз­на­тел­ни мла­де­жи и прог­ре­сив­ни се­ля­ни през есен­та на 1878 г. се ос­но­ва­ва чи­та­ли­ще­то в с. Дъл­бо­ки, ко­е­то име­ну­ват "РАЗВИТИЕ"„РАЗВИТИЕ“. До пос­т­ро­я­ва­не на соб­с­т­ве­на чи­та­лищ­на сгра­да се е по­ме­ща­ва­ло в цър­к­ва­та и учи­ли­ще­то. С доб­ро­во­лен труд и по­мо­щи от на­се­ле­ни­е­то през 1931/1936 се пос­троя­ва чи­та­ли­щен са­лон и биб­ли­о­те­ка. 1974/1976 г. чи­та­лищ­на­та сгра­да е ре­кон­с­т­ру­и­ра­на и мо­дер­ни­зи­ра­на, от­го­ва­ря­ща на пот­реб­нос­ти­те и це­ли­те на чи­та­ли­ще­то и дей­ност­та му. Чи­та­ли­ще­то раз­по­ла­га със зри­тел­на за­ла с 380 мес­та, тех­ни­чес­ки обо­руд­ва­на сце­на, биб­ли­о­теч­ни по­ме­ще­ния - – за­ем­на, дет­с­ки от­дел, чи­тал­ня, книгох­ра­ни­ли­ще; ре­пе­ти­ци­он­на за­ла, гри­мьор­ни по­ме­ще­ния, кан­це­ла­рии, ки­но — – ка­би­на и сер­виз­ни по­ме­ще­ния.

В чи­та­ли­ще­то ра­бо­тят: те­ат­ра­лен, дет­с­ко-юно­шес­ки фол­к­ло­рен ан­сам­бъл „ДЪЛ­БО­ЧАН­ЧЕ­ТА", гру­па за ста­ри град­с­ки пес­ни "Чар"„Чар“, ан­сам­бъл за ав­тен­ти­чен фолклор "ДЪЛ„ДЪЛ­БО­КИ"КИ“. Ко­лек­ти­ви­те са но­си­те­ли на мно­жес­т­во от­ли­чия и ме­да­ли от на­ши ре­пуб­ли­кан­с­ки фес­ти­ва­ли и съ­бо­ри, а ан­сам­бъ­лът за ав­тен­ти­чен фол­к­лор и дет­с­ко-юно­шес­кия ан­сам­бъл са но­си­те­ли на прес­тиж­ни наг­ра­ди от МФФ-Югос­ла­вия, Ру­мъ­ния, Тур­ция, Мол­до­ва, Пол­ша, Фран­ция и Бъл­га­рия.

Съх­ра­не­ни са бо­га­та­та ду­шев­ност и тра­ди­ци­и­те в Дъл­бо­ки. В прог­ра­ми­те им са вклю­че­ни кла­си­чес­ки об­раз­ци от тра­ди­ци­он­ния слън­чев об­ре­ден ка­лен­дар от Ко­ле­да, през про­лет­ния, летния и есен­ния цик­ли, от­но­во до зим­ни­те праз­ни­ци, свър­за­ни с раж­да­не­то на Бо­га. Ан­сам­б­ли­те пред­с­та­вят тра­ди­ци­он­ния бъл­гар­с­ки фол­к­лор ка­то ця­ло на обреден танц и об­ред­на пе­сен, прев­ръ­ща об­ре­да в праз­ник и дос­та­вя сил­на ес­те­ти­чес­ка нас­ла­да, ду­шев­ност и тра­ди­ци­и­те в Дъл­бо­ки. И до днес би­ту­ват об­ре­ди­те и оби­ча­и­те свър­за­ни с цър­ков­но-праз­нич­ния ка­лен­дар не са­мо в изя­ви­те на ан­сам­б­ли­те, но и в жи­во­та на хо­ра­та - – с ко­ле­да­ри­те и тех­ни­те пес­ни, „бу­тур­ни­ци­те" на За­го­вез­ни, кра­си­ви­те ла­зар­ки, "ро„ро­са­та"та“ на Гер­гьов­ден и пе­че­ни­те аг­не­та.

Чи­та­ли­ще­то е до­ма­кин на "На„На­ци­о­нал­на сре­ща на ан­сам­б­ли­те за ав­тен­ти­чен фол­к­лор, но­си­те­ли на меж­ду­на­род­ни от­ли­чия"чия“, ко­я­то се про­веж­да от 1994 го­ди­на на все­ки две го­ди­ни. До­ма­кин е и на Дет­с­кия фол­к­ло­рен праз­ник „Из­во­рът да не пре­съх­ва - – Цвет­ни­ца", кой­то се про­веж­да еже­год­но през ме­сец април. Тра­ди­ци­он­ни са и дет­с­ки­те праз­ни­ци „Здра­вей, ля­то!" и „До­виж­да­не, ля­то!", с ко­и­то чи­та­ли­ще­то бе­ле­жи на­ча­ло­то и края на лят­на­та ра­бо­та с де­ца­та. Първият не­де­лен ден на месец май се про­веж­да и тра­ди­ци­он­ният праз­ник за се­ло­то под нас­лов „Дъл­бо­ки - – ро­ден край, гор­дост моя".

Чи­та­ли­ще­то е кан­ди­дат­с­т­ва­ло и е спе­че­ли­ло про­ек­ти­те "Ко„Ко­лед­но на­диг­ра­ва­не"не“ – - "Ой„Ой, Ко­ле­до, мой Ко­ле­до" -до“ – пред На­ци­о­на­лен фонд "Кул„Кул­ту­ра"ира“и „Чи­та­ли­ще­то - – дом на бъл­гар­щи­на­та " пред МТСП. А спе­че­ле­ния пред МК про­ект за опаз­ва­не и по­пу­ля­ри­зи­ра­не на бъл­гар­с­кия фол­к­лор „Треп­на­ла е ва­рак кит­ка, за­пе­ли са ко­ле­да­ри" да­ва на­ча­ло­то на ста­на­лия ве­че тра­ди­ци­о­нен ко­ле­ден праз­ник със съ­що­то име.