Жеко Димитров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м запетая |
м отстъп след запетая |
||
Ред 11:
== Биография ==
Жеко Димитров е роден на 14 ноември 1886 г. в семейството на Димитър Джунджулов и Мария Джунджулова. Жеко Димитров завършва прогимназията в Хасково, като юношеските му години преминават в изключително тежък труд- работи по 16 часа на ден за да помогне на семейството си, което е крайно бедно. По това време той се запознава с творчеството на руският писател [[Максим Горки]].<ref>Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref>
[[Файл:Jheko Dimitrov 03.jpg|мини|100px|Жеко Димитров като войник]]
През 1903 г. умира бащата Димитър. Това принуждава вторият им син Иван да прекъсне образованието си. Жеко и Иван дават всичко от себе си най-малкият им брат Захари да завърши своето образование.
Ред 17:
През 1904 г. Тодор Атанасов по заръка на Васил Коларов създава в Хасково марксически кръжок, като привлича около двадесет работници от града. Сред тях са Жеко Димитров и негов приятел Георги Юрданов, които са запознати с марксизма. Кръжокът, благодарение на усилията на Жеко, Тодор и Георги, се разраства.[[Файл:ІV- ти конгрес на ОРСС 1907.jpg|ляво|мини|IV- я конгрес на ОРСС 1907 г.]]
През 1905 г. кръжокът прераства в Работническа социал-демократическа просветна група, която е част от партията на тесните социалисти. Към групата се създава и комисия за организиране на работниците в Общия работнически синдикален съюз ([[ОРСС]]). Със задачата се заемат тютюноработниците Жеко Димитров и Георги Юрданов, които ръководят първите им стачки през 1906 г. Групата прераства в партийна организация (1910). Същата година във вестник „Работнически вестник“ излиза съобщение, че Жеко Димитров и Гъла Юрданова са сгодени.<ref>Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров – жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> Имат две деца Любомир и Елизавета.
=== Начело на профсъюза в Хасково ===
Ред 26:
=== Голямата транспортна стачка ===
[[Файл:Transportna stachka.jpg|ляво|мини|Транспортната стачка]]
Първата голяма стачка и изпитание пред Жеко Димитров е на 17 май 1914 г. когато в София избухва стачка на трамвайните работници. Съвсем скоро е избран за секретар на [[ОРСС]]. За времето си стачката е една от големите, като парализира целия транспорт в София. Жеко Димитров призовава гражданите да подкрепят стачкуващите, като на неговия призив откликват над 10 000 софиянци.<ref>Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров-жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> <
Оганизира [[Транспортна стачка]], която продължава 55 дни (1919). След стачката са уволнени над 2000 работници и полага грижи за намиране на нова работа и за техните семейства.<br />
Ред 55:
През 1925 г. без знанието и съгласието на ОРСС и на Жеко Димитров е извършен [[Атентат в църквата „Света Неделя“]]. По това време е извън София. <ref>Христозов Н., По дирята на безследно изчезналите, С., 1984</ref>Негови съратници и приятели го съветват да се скрие, но той отказва. Арестуван е и изчезва безследно.
''„Не бива да се крия! Нямам причина да се крия!“''<ref>Христозов Н., По дирята на безследно изчезналите, С., 1984</ref>
=== Равносметка на един живот и дейност ===
| |||