Уикипедия

Иван Попхристов: Разлика между версии

Статия Беседа

Иван Попхристов (редактиране)

Версия от 00:51, 11 септември 2018

4 байта изтрити ,  преди 3 години
м
отстъп след запетая; козметични промени
м (отстъп след запетая; козметични промени)
== Биография ==
Роден на [[25 септември]] [[1843]] в [[Габрово]].
 
Той е син на местния свещеник поп Христо Попилиев Райчев и на Елена Попвелчева Грудова (1812–18..), сключили брак през 1830 г. Има двама братя Илия Попхристов (1832–1882) и [[Райчо Попхристов]] (1838–1884), и две сестри Мария Попхристова (1835–18..) и Рада Попхристова (1840–18..). Братът на майка му, [[Иван Грудов]], е заможен търговец в [[Букурещ]], сподвижник на [[Георги Раковски]] и активен участник в емигрантските революционни организации.
 
Основно образование получава в родния си град. Учи в класа на [[Тодор Бурмов]] и е един от най-изявените му ученици.
 
Тодор Бурмов напуска Габрово. Малко след него и Ванката заминава при своя по-голям брат [[Райчо Попхристов]] /също [[революционер]]/ в [[Плоещ]] /[[Румъния]]/, за да продължи образованието си.
Постъпва на военна служба в [[XVI Драгунски Нижегородски полк]] в Западен [[Кавказ]]. За отлична служба на 17 октомври 1865 г. е произведен в чин [[поручик]] и награден със сребърен Георгиевски кръст.
 
През 1866 г. се уволнява. Заедно със своя приятел от военното училище Младен Желязков заминават за [[Цариград]]. Там двамата правят постъпки за служба в турската войска. Както пише [[д-р Петър Цончев]], като турски офицери те са смятали, че могат да бъдат по-полезни на сънародниците си. Молбите им са отхвърлени. Ванката се завръща в [[Габрово]]. Но не след дълго заминава във Влашко при своя брат.
 
В началото на 1868 г. става инструктор на записалите се българчета-доброволци в четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] по оръжезнание, стрелба и водене на военни действия. Хаджи Димитър открива в лицето на младежа един изключителен патриот, отлично владеещ военното изкуство и веднага му предлага да стане член на неговата чета. Ванката приема, става писар и трето по важност лице в четата след двамата войводи. Написва "Закон" за управление на четата.
 
Освен като четник се изявява и като публицист. Редовен сътрудник на вестник „[[Народност (вестник)|Народност]]“, орган на [[Таен централен български комитет|Тайния революционен комитет]] в [[Букурещ]]. Вестникът е бил редактиран от вуйчо му [[Иван Грудов]], съвместно с [[Иван Богоров]] и [[Иван Касабов (революционер)|Иван Касабов]].
== Източници ==
* Д-р Цончев Петър, "Из общественото и културно минало на Габрово - исторически приноси", Габрово, 1934/1996,с.701-704;
* Енциклопедия България, т.5, С,1986 г.,с.377;
* Славейков П.Р., Габр.учи,с48;
* Бобчев Ил. "По кървавите дири"С.1928 г.,с.36;
* Гл.в-к "Дунавска зора", бр.35,юли 1868 г., Браила;
* [http://www.gtrees.net/individual.php?pid=I14374&ged=tree1 Видни български родове: Елена Грудова]
* [http://bulrod.blogspot.com/2010/07/blog-post_06.html Енциклопедия на българските родове: Грудов]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:MobileDiff/8697982“.