Иконографска схема: Разлика между версии

м
отстъп след запетая; козметични промени
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м (отстъп след запетая; козметични промени)
Според Раннохристиянските богословски трактати Църквата е Тялото на Христос – предвещава се от Пророците, основава се на Апостолите, украсява се от Архиереите.Тази Философска програма се отразява посредством Иконографската. В купола се изобразява '''„Христос Вседържител“''', а под купола '''Пророци''',които предвещават Църквата (Христос). Те се изобразяват между прозорците под образа на Христос с разгънати свитъци, върху които са написани текстове с Пророчества. В църква на Атон в купола е изобразен Христос като „Велик Архиерей“ в композицията '''„Божествена Литургия“''' с Архиерейски дрехи (полиставрион с кръстове), обслужван от Ангели, облечени като Дякони (дело на известния художник от XVI в. Теофан Критски) – в този случай една дидактична тема е пренесена от нейното обичайно място в Олтара над главите на богомолците.
 
Под прозорците – върху пандантивите на купола, се изобразяват четиримата [[Евангелие|ЕвангелистЕвангелисти]]и (седящи и пишещи Евангелията).Тази връзка на архитектурата и иконографията също отразява богословската догма – пандантивите се явяват архитектурната връзка между стените или стълбовете с купола, а Евангелистите – „Стълбовете на Църквата“,- на връзката с „Небето“, защото Църквата се изгражда, основава на Апостолите.
 
Апостолите Петър и Павел са носители на същата идея – те са основни „Стълбове на Църквата“, Патрони на Римската Църква, двама Мъченика, които са убити от езическата Империя. Ако куполът се издига върху стълбове, двамата Апостоли се изобразяват върху тях – или в огледална схема върху единия от стълбовете, или върху два отделни в западната част. Другият вариант за изобразяването на Първоапостолите е при входа – ако има пиластри, отново в огледална схема те се изобразяват от двете страни на входа. Входът – пространството, през което първо се преминава на влизане в Храма, е свещено.
<references />
* Асен Василиев – „Ерминии.Технология и иконография“, изд. Д И „Септември“,1976 г.
* „Иконографски наръчник“ преведен от Върбан Гърдев Коларов през 1863 г., Изд.„Български художник“, С.,1977 г.
* Йоан Майендорф – „Византийско богословие /Исторически насоки и догматически теми“, Изд.„Гал-ико“, С. 1995