Ехинококоза: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 149.62.201.121 (б.), към версия на BotNinja Етикет: Отмяна |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 25:
Паразитният характер на втория по значение паразит, ''[[Echinococcus multilocularis|Echinococcus multilocularis,]]'' е описан през 1858 г. от [[Рудолф Вирхов]].<ref name="Цолов8-9"/> Немският учен открива многокамерен мехур в черен дроб при аутопсия на 38-годишен мъж през 1855 г.<ref name="wwwnc">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://wwwnc.cdc.gov/eid/article/13/5/pdfs/07-0216.pdf | заглавие = Rudolf Virchow and the Recognition of Alveolar Echinococcosis, 1850s | достъп_дата = 2013-02-17 | автор = Dennis Tappe and Matthias Frosch | дата = May 2007 | издател = Emerging Infectious Diseases • www.cdc.gov/eid • Vol. 13, No. 5 | език = en }}</ref> През 1863 г. [[Рудолф Лойкарт]]<nowiki/>нарича вида с името ''Taenia echinococcus multilocularis''. През 1954 г. е установено, че [[домашна котка|домашната котка]] може да бъде краен гостоприемник. Това става при изследване на разпространението на паразита след [[интродукция (биология)|интродукцията]] му на японския остров [[Ребун]] с лисици от [[Курилски острови|Курилските острови]].<ref name="Bowman227">D.Bowman, C.Hendrix, D. Lindsay, S. Barr, p. 227</ref>
Многокистният причинител ''[[Echinococcus vogeli]]'' е установен като паразит в човека през 1979 г. в [[Колумбия]], а ''[[Echinococcus oligarthrus]]'' – във [[Венецуела]] през 1989 г.<ref>[http://tmcr.usuhs.mil/tmcr/chapter3/imaging57.htm Polycystic Hydatid Disease (E. vogeli and E. oligarthus) (sic!), The Imaging of Tropical Diseases: With Epidemiological, Pathological and Clinical Correlation, Volume 1, 978-3540560289,
Петият вид ''[[Echinococcus shiquicus]]'' е открит през 2005 г. в [[Тибет]]. Паразитът наподобява ''Echinococcus multilocularis'', но китайски учени от [[Съчуан]] доказват генетични и екологични различия, в резултат на което е отделен като самостоятелен вид.<ref name="sciencedirect.com"/><ref name="ncbi"/>
Ред 41:
Няколкогодишното изпълнение на програми за надзор на ехинококозата в страните от Европейския съюз не доказва циркулация на ''Echinococcus multilocularis'' сред кучета и особено диви крайни гостоприемници. През януари 2011 г. [[Швеция]] докладва за случаи на зараза с ''Echinococcus multilocularis'' сред дивите животни.<ref>[http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2011:296:0006:0012:BG:PDF ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1152/2011 НА КОМИСИЯТА от 14 юли 2011 година за допълване на Регламент (ЕО) № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на превантивните здравни мерки за контрол на заразяването с Echinococcus multilocularis при кучетата]</ref>
Причинителите на неотропичната ехинококоза имат ограничено разпространение, свързано основно с ареала на обитание на специфичните гостоприемници. Докладваните случаи на опаразитяване при хора с ''Echinococcus vogeli'' са от [[Панама]], [[Венецуела]], [[Еквадор]], [[Колумбия]] и [[Амазонка|амазонската]] част на [[Бразилия]].<ref name="scielo">Rosângela Rodrigues-Silva, José Resende V Peixoto, Regina Maria Figueiredo de Oliveira, Roberto MagalhãesPinto, Delir Corrêa Gomes, [http://www.scielo.br/pdf/mioc/v97n1/4351.pdf An Autochthonous Case of Echinococcus vogeli Rausch & Bernstein, 1972 Polycystic Echinococcosis in the State of Rondônia, Brazil], Mem Inst Oswaldo Cruz, Rio de Janeiro, Vol. 97(1): 123 – 126, January 2002</ref><ref name="cmr">Antonio D'Alessandro and Robert L. Rausch, [http://cmr.asm.org/cgi/content/full/21/2/380 New Aspects of Neotropical Polycystic (Echinococcus vogeli) and Unicystic (Echinococcus oligarthrus) Echinococcosis], Clinical Microbiology, American Society for Microbiology, Reviews, April 2008, p. 380 – 401, Vol. 21, No. 2</ref> За втория представител е известно, че е по-слабо разпространен.<ref name="isradiology">Dr. Walther von Sinner and Dr. David Lewall, [http://www.isradiology.org/tropical_deseases/tmcr/chapter3/intro.htm HYDATID DISEASE (ECHINOCOCCOSIS)], 1981 – 1 издание,
''Echinococcus shiquicus'' е описан през 2005 г. като паразит с разпространение в [[Цинхай-тибетско плато|Цинхай-тибетското плато]]. Досега не са известни случаи на заразени хора.<ref name="sciencedirect.com">Ning Xiaoa, Jiamin Qiua, Minoru Nakaob, Tiaoying Lia, Wen Yanga, Xingwang Chena, Peter M. Schantzc, Philip S. Craigd and Akira Ito, [http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1383576905001418 Echinococcus shiquicus, a new species from the Qinghai–Tibet plateau region of China: Discovery and epidemiological implications] Parasitology International, Volume 55, Supplement 1, 2006, Pages S233-S236</ref><ref name="ncbi">Xiao N, Qiu J, Nakao M, Li T, Yang W, Chen X, Schantz PM, Craig PS, Ito A., Department of Parasitology, Asahikawa Medical College, Japan. [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15862582?dopt=Abstract Echinococcus shiquicus n. sp., a taeniid cestode from Tibetan fox and plateau pika in China.] Int J Parasitol. 2005 May;35(6):693 – 701. Epub 2005 Mar 2.</ref>
Ред 187:
Различават се пет вида паразитни [[тении]]ди, причиняващи три вида ехинококоза. Най-скоро откритият причинител ''[[Echinococcus shiquicus]]'', е изолиран само от дребни бозайници и [[Тибетска лисица|тибетски лисици]]. Видът е разпространен само в района на [[Тибетско плато|Тибетското плато]] и до момента не са регистрирани случаи на инвазия при хора.<ref name="cfsph">Iowa State University, The Center Of Food Security And Public Health [http://www.cfsph.iastate.edu/Factsheets/pdfs/echinococcosis.pdf Echinococcosis].pdf</ref>
'''''[[Echinococcus granulosus]]''''' е най-малкият тениид по [[куче]]то с дължина 2,5 до 9 mm. [[Сколекс]]ът е малък, а ростелумът притежава 26
При проучванията на ''Echinococus granulosus'' са открити няколко щама на вида, всеки от които има специфичен възприемчив вид животни междинни гостоприемници. Щамовете се отбелязват с буква G и са както следва:<ref name="cfsph"/>
Ред 212:
'''''[[Echinococcus multilocularis]]''''' е вторият по разпространение паразит от род ''[[Echinococcus]]''. Често заболяването, което той предизвиква, се нарича алвеококоза.<ref name="Цолов8-9">Цолов, стр. 8 – 9</ref><ref name="Камбуров134-135">Камбуров, стр. 134 – 135</ref> Крайните гостоприемници са [[лисица|лисици]], [[Корсак (животно)|корсак]], [[песец]], по-рядко паразитира в домашната котка и кучето. Това определя и по-ограниченото разпространение на паразита. В България ''Echinococcus multilocularis'' е открит в периода 1980 – 1983 г. През 1981 г. е открит при теле с произход от района на Западна [[Стара планина]].<ref name="Цолов8-9"/> Открити са природни огнища сред гризачи и други диви животни в [[Пирин]] и [[Видинска област]].<ref name="Камбуров134-135"/>
'''''[[Echinococcus vogeli]]''''' е неотропичен вид с ограничено разпространение в Централна и Южна Америка. Стробилата е с дължина 3,9
'''''[[Echinococcus oligarthrus]]''''' е друг неотропичен представител на рода, който за пръв път е открит при краен гостоприемник [[пума]]. При по-късни изследвания списъкът на крайните гостоприемници на вида е допълнен и с други местни хищници<ref name="cfsph" /><ref name="ajtmh">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ajtmh.org/content/59/5/787.full.pdf | заглавие = Neotropical Echinococcosis in Suriname: Echinococcus Oligarthrus in the Orbit and Echinococcus Vogeli in the Abdomen | достъп_дата = 2012-08-08 | автор = D. Basset, C. Girou, I. P. Nozais, F. D’Hermies, C. Hoang, R. Gordon, and A. D’Alessandro | дата = 1998 | издател = The American Society of Tropical Medicine and Hygiene, 59(5), 1998, pp. 787 – 790 | език =en }}</ref>.
| |||