Хазарски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 3x тире-числа, нов ред (ползвайки Advisor) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 9x тире-числа, 3x нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 42:
* ''k’uar'', име на бог у северокавказките хуни. Вероятно изопачена форма на иран. *''x<sup>w</sup>ar''- „слънце“.<ref>Виж Dasxuranc’i/Dowsett 1961: 156, Golden 2007: 131.</ref>
* ''t’angri xan'', име на бог у северокавказките хуни. Съвпада с тюркското наименование на върховния бог ''teŋri''. <ref>Виж Dasxurenci’i/Dowsett 1961: 156, Golden 2007: 131.</ref>
* ''č’op’ayk’'', обичай, характерен за северокавказките хуни и споменат от Дасхуранци<ref>Dasxuranc’i/Dowsett 1961: 165
* *''čičakion'' „вид женска дреха“, спомената у [[Константин Багренородни]] и предадена на гръцки като τζιτζάκιον. Свързва се с тюрк. ''čeček'' „цвете“, но това противоречи на значението. Думата може да бъде всъщност изопачен вариант на
* *''ďoğ'' „погребален обичай“. Думата не е засвидетелствана в източници, свързани с хазарите, но се възстановява въз основа на осет. ''dūğ''/''doğ'' „надбягване, погребални игри в чест на починал“, като заемка от хазарския език. Тя съответства на староуйг. ''joğ'' „погребален обред“.<ref>Виж обяснението у Абаев 1959: 373
* *''qazar''/*''kasar'', названието на хазарите. Досега няма общоприето тълкуване, тъй като в науката няма общоприето мнение за звучността на втория съгласен звук. Името е предадено на арменски със ''s'': չաթ կասար (''č’at’ kasar''), на гръцки Χάζαροι (Константин Багренородни), на старобългарски и староруски '''козаринъ''' (Пространно житие на Кирил), в китайски източници ''K’o-sa'', ''Ho-sa''<ref>За тези и други варианти, виж Golden 1980: 173
=== Руническият надпис от Киевското писмо ===
Ред 55:
* מנס (''mns'') < *''man-as'', разчетено като „велик-голям“.
* מנר (''mnr'') < *''man-ar'', разчетено като „велик човек“ с помощта на [[чувашки език|чувашкия език]].
Изследването на Голб/Прицак има няколко слаби страни, критикувани от Напольских 2003 и Erdal 2007. Разчитането на имената като тюркски се отхвърля от Erdal 2007, тъй като съществува възможност тези имена да бъдат изтълкувани като славянски (*''gostjata'', *''severjata'')<ref>Виж Трубачев 1992: 55, Орел 1977.</ref>. Разчетането на самите рунически знаци е трудно, защото само един от тях има точно съответствие в тюркската руническа писменост. Освен това правописът на руническия надпис се различава рязко от този в руническото писмо, което е сричково и не отбелязва гласните звукове в глаголните окончания. Твърдението, че *''hoqurum'' е хазарското съответствие на тюрк. *''oqïdïm'' ‘прочетох’ (c преход ''ḍ'' > ''r'' между гласни както е в [[чувашки език|чувашки]] и прабългарски), видимо противоречи на засвидетелстваното хазарско ''tudun'', при волжкобългарско ''turun'', за което виж Erdal 2007: 95-103.▼
▲Изследването на Голб/Прицак има няколко слаби страни, критикувани от Напольских 2003 и Erdal 2007. Разчитането на имената като тюркски се отхвърля от Erdal 2007, тъй като съществува възможност тези имена да бъдат изтълкувани като славянски (*''gostjata'', *''severjata'')<ref>Виж Трубачев 1992: 55, Орел 1977.</ref>. Разчетането на самите рунически знаци е трудно, защото само един от тях има точно съответствие в тюркската руническа писменост. Освен това правописът на руническия надпис се различава рязко от този в руническото писмо, което е сричково и не отбелязва гласните звукове в глаголните окончания. Твърдението, че *''hoqurum'' е хазарското съответствие на тюрк. *''oqïdïm'' ‘прочетох’ (c преход ''ḍ'' > ''r'' между гласни както е в [[чувашки език|чувашки]] и прабългарски), видимо противоречи на засвидетелстваното хазарско ''tudun'', при волжкобългарско ''turun'', за което виж Erdal 2007: 95
От еврейския текст може да се тълкува, че писмото е изпратено до, а не от Киев, като първият вариант е отхвърлен от Голб/Прицак.<ref>За разчитането на еврейския текст, מודיעים אנו לכם קהל של קייובֿ, виж Erdal 2007: 95-103.</ref> Според Harmatta 1997, קייובֿ (''qyywβ'') би трябвало да се чете като קהנובֿ (''qhnwβ''), местно име в Египет, а самият рунически надпис е северноафрикански курсивен почерк, което автоматически обезсмисля опитите да се свържат личните и географските имена в писмото с [[Хазария]] и [[хазари]]те.▼
▲От еврейския текст може да се тълкува, че писмото е изпратено до, а не от Киев, като първият вариант е отхвърлен от Голб/Прицак.<ref>За разчитането на еврейския текст, מודיעים אנו לכם קהל של קייובֿ, виж Erdal 2007: 95
Въз основа на езиковите данни не може да се твърди, че хазарите някога са имали своя собствена руническа азбука, която да се е запазила дори и след приемането на [[юдаизъм|юдаизма]]. Докато не бъдат намерени и разчетени повече текстове на хазарски език, не могат да се правят допълнителни заключения.
Line 63 ⟶ 64:
== Бележки ==
<references/>
== Източници ==
* Constantine Porphyrogenetus. De administrando imperio. Dumbarton Oaks Centre for Byzantine Studies. Washington, 2006.
Line 76 ⟶ 78:
* Thúry, J. A Khazar ''iša'' méltóságnévről. Keleti Szemle, 4, 1903.
* Togan, A. Zeki Validi. Ibn Faḍlan’s Reisebericht. Lepizig 1939.
* Абаев, В. Историко-этимологический словарь осетинското языка. Т.1
* Ипатьевская лѣтопись. Санкт Петербург 1908.
* Напольских, В.В. Хазарско-еврейские документы X века. М. Мосты культуры. 2003
* Орел В. О славянских именах в еврейско-хазарском письме из Киева. Paleoslavica. (5), 1977: c. 335
* Трубачев О.Н. В поисках единства. Москва, 1992.
* Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. Москва, 1987.
* Федотов, М. Этимологический словарь чувашского языка. т. I, Чебоксары 1996.
{{Тюркски езици}}
| |||