Хорасански път: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Създаване чрез превод на страницата "Khurasan Road"
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Превод на съдържание
(Няма разлика)

Версия от 10:56, 11 септември 2018

Хорасанския път през Средновековието е стратегически търговски път, по който се движат кервани между Багдад, столицата на Абасидите и североизточната провинция Хорасан, а от там - към страните от Средна Азия и Китай.Категория:Търговски пътища

Маршрут

 
Карта на Хорасанския път от Багдад до Рей, (според Ибн Хордадбех) с разстояния, измервани във фарсахи


Счита се, че Хорасанския път е най-добре описания в литературата търговски път в Абасидския регион;[1] Маршрутът е подробно описан от Ибн Руста и повечето средновековни мюсюлмански географи, като Кудама ибн Джафар и Ибн Хордадбех съобщават за разстоянията между различните обекти.[2] Пътят започва от Хорасанската порта на източната стена на Кръглия град на Ал-Мансур в Багдад.[3]

 
Карта на пътя от Рей до Нишапур, с разстояния във фарсахи


Спирки:* Нахраван- Първото селище след Багдад е Нахраван (Джиср Нахраван, "Мост Нахраван"), наречено в чест на основния напоителен Нахравански канал , който минава през него. По време на царуването на Абасидите градът процъфтява, но по-късно е изоставен, като Хорасанския път се премества на север към Бакуба.[4] * Даскара - следваща основна спирка е Даскара Ал-Малик ("Царска Даскара"), идентифицирана със сасанидския град Дастагирд. * Джалаула, построен около голям мост,  пресичащ реката Дияла, * Ханакин, също с голям мост, * Каср Ширин, "замъка на Ширин", наречен в чест на съпругата на сасанидския шах Хосров II.[5]Хулван, където пътят напуска Месопотамската равнина и навлиза в планината Загрос и провинция Джибал през едноименния проход.[6]* Киринд и близкото село Хустан - мястото, където крваните напускат Хулванския проход,* Каср Ал Язид (Тазар) и ал-Зубайдия, където пътят се насочва на изток, * Kерманшах в равнината Махидашт. И тук, както при по-голямата част от тези спирки, мюсюлманските географи регистрират наличието на остатъци сасанидски дворци.[7]ХамаданСаус, където Хорасанския път обръща хода си на север,* Ар-Рай, а оттам преминава в източно направление.[8] * Хувар, * Каср ал-Милх ("Соления замък")* Рас ал-Калб ("Куча глава", отъждествяван с Лазгирд), * Семнан, * Дамган,* Ал-Хадада ("Ковачницата", дн.Мехмандуст)* Бастам, след близкото село Бадхаш, пътят достига региона Хорасан.[9]

 
Карта на Хорасан и Трансоксиана през ранния ислямски период

След като навлезе в Хорасан, пътят се разделя на две части: северен клон, наречен "Пътя на керваните", който води към Джаджарм,Азадвар и Нишапур, и по-кратък южен клон или "Пощенски път" покрай пустинята Дашт-е Кевир през Асадабад, Бахманибад (Мазинан) и Сабзевар, отново до Нишапур.[10] Малко след като Нишапур, при Каср ал-Рих ("Замъкът на вятъра"), пътят отново се разделя на два клона, водещи в югозападна и североизточна посока. Югозападният клон води до Херат, където се разклонява още повече на изток към Гор, или през Фарах на юг към Зарандж в днешен Афганистан.[11] Североизточния клон води към Мешхед, Тус, Маздаран и Сарахс, а по-нататък достига Мерв Велики и Мерв ал-Руд. На север от Мерв Хорасанският път продължава до брода на Амударя в Aмол и достига Бухара и Самарканд. След Мерв пътят се раклонява и към Херат на юг, към Балх на североизток и към Tермес отвъд Амударя. По-малки разклонения водят към Чаганиан и Хутал или обратно на запад към Бухара и Самарканд.[12] От Амул, друго разклонение води по протежение на южния бряг на Амударя до Хорезъм и Аралско море.[13] От Самарканд, пътят прекосява Согдийската река и води към Заамин в Усрушана, източно от столицата Бунджикат. Там пътят се разклонява отново на север към Шаш по долното течение на Сърдаря и на изток  по горното течение на реката във Ферганската долина и към Китай.[14]

Вижте също

Връзки

  1. Le Strange 1905, с. 9.
  2. Le Strange 1905, с. 12, 85.
  3. Le Strange 1905, с. 31.
  4. Le Strange 1905, с. 59 – 61.
  5. Le Strange 1905, с. 62 – 63.
  6. Le Strange 1905, с. 63, 191.
  7. Le Strange 1905, с. 191 – 192.
  8. Le Strange 1905, с. 228.
  9. Le Strange 1905, с. 364, 367 – 368.
  10. Le Strange 1905, с. 430.
  11. Le Strange 1905, с. 430 – 431.
  12. Le Strange 1905, с. 430 – 431, 472.
  13. Le Strange 1905, с. 472.
  14. Le Strange 1905, с. 475, 488.

Източници