Разлика между версии на „Хорасански път“

Категория:Търговски пътища
(Създаване чрез превод на страницата "Khurasan Road")
Етикети: добавен етикет nowiki в статията Превод на съдържание
 
(Категория:Търговски пътища)
'''Хорасанския път''' през [[Средновековие]]<nowiki/>то е стратегически търговски път, по който се движат кервани между [[Багдад]], столицата [[Абасидски халифат|на Абасиди]]<nowiki/>те и североизточната провинция Хорасан, а от там - към [[Централна Азия|страните от Средна Азия]] и [[История на Китай|Китай]].Категория:Търговски пътища
 
== Маршрут ==
[[Файл:Khurasan_Road_from_Baghdad_to_al-Rayy.svg|дясно|мини|300x300пкс|Карта на Хорасанския път от Багдад до [[Рей]], (според [[Ибн Хордадбех]]) с разстояния, измервани във [[фарсах]]<nowiki/>и]]
 
Счита се, че Хорасанския път е най-добре описания в литературата търговски път в Абасидския регион;{{sfn|Le Strange|1905|p=9}} Маршрутът е подробно описан от Ибн Руста и повечето средновековни мюсюлмански географи, като Кудама ибн Джафар и Ибн Хордадбех съобщават за разстоянията между различните обекти.{{sfn|Le Strange|1905|pp=12, 85}} Пътят започва от Хорасанската порта на източната стена на ''Кръглия град'' на [[Ал-Мансур]] в Багдад.{{sfn|Le Strange|1905|p=31}}
 
Счита се, че Хорасанския път е най-добре описания в литературата търговски път в Абасидския регион;{{sfn|Le Strange|1905|p=9}} Маршрутът е подробно описан от Ибн Руста и повечето средновековни мюсюлмански географи, като Кудама ибн Джафар и Ибн Хордадбех съобщават за разстоянията между различните обекти.{{sfn|Le Strange|1905|pp=12, 85}} Пътят започва от Хорасанската порта на източната стена на Кръглия град на Ал-Мансур в Багдад.{{sfn|Le Strange|1905|p=31}}
[[Файл:Khurasan_Road_from_al-Rayy_to_Naysabur.svg|дясно|мини|300x300пкс|Карта на пътя от Рей до [[Нишапур]], с разстояния във фарсахи]]
 
'''Спирки:'''
* Нахраван - Първото селище след Багдад е Нахраван (Джиср Нахраван, "Мост Нахраван"), наречено в чест на основния напоителен Нахравански канал , който минава през него. По време на царуването на Абасидите градът процъфтява, но по-късно е изоставен, като Хорасанския път се премества на север към [[Бакуба]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=59–61}} 
* Даскара - следваща основна спирка е Даскара Ал-Малик ("Царска Даскара"), идентифицирана със [[Сасанидска империя|сасанидск]]<nowiki/>ия град Дастагирд. 
* [[Джалаула]], построен около голям мост,  пресичащ [[Дияла (река)|реката Дияла]],
* [[Ханакин]], също с голям мост, 
* Каср Ширин, "''Замъка на Ширин''", наречен в чест на съпругата на сасанидския шах [[Хосров II Парвиз|Хосров II]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=62–63}}
* [[Сар-е-Поле Зохаб (Иран)|Хулван]], където пътят напуска [[Месопотамия|Месопотамската равнин]]<nowiki/>а и навлиза в [[Загрос|планината Загрос]] и провинция Джибал през едноименния проход.{{sfn|Le Strange|1905|pp=63, 191}}
* [[Керенд-е-Герб|Киринд]] и близкото село Хустан - мястото, където крваните напускат Хулванския проход,
* Каср Ал Язид (Тазар) и ал-Зубайдия, където пътят се насочва на изток,
* [[Керманшах|Kерманшах]] в равнината Махидашт. И тук, както при по-голямата част от тези спирки, мюсюлманските географи регистрират наличието на остатъци сасанидски дворци.{{sfn|Le Strange|1905|pp=191–192}}
* [[Хамадан]]
* [[Саве (Иран)|Саус]], където Хорасанския път обръща хода си на север,
* [[Рей|Ар-Рай]], а оттам преминава в източно направление.{{sfn|Le Strange|1905|p=228}}
* [[Арадан (Иран)|Хувар]],
* Каср ал-Милх ("''Соления замък"'')
* Рас ал-Калб (''"Куча глава"'', отъждествяван с Лазгирд),
* [[Семнан]], * [[Дамган]],* Ал-Хадада ("Ковачницата", дн.Мехмандуст)
* [[Бастам]], след близкото село Бадхаш, пътят достига региона Хорасан.{{sfn|Le Strange|1905|pp=364, 367–368}}
 
Спирки:* Нахраван- Първото селище след Багдад е Нахраван (Джиср Нахраван, "Мост Нахраван"), наречено в чест на основния напоителен Нахравански канал , който минава през него. По време на царуването на Абасидите градът процъфтява, но по-късно е изоставен, като Хорасанския път се премества на север към [[Бакуба]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=59–61}} * Даскара - следваща основна спирка е Даскара Ал-Малик ("Царска Даскара"), идентифицирана със [[Сасанидска империя|сасанидск]]<nowiki/>ия град Дастагирд. * [[Джалаула]], построен около голям мост,  пресичащ [[Дияла (река)|реката Дияла]], * [[Ханакин]], също с голям мост, * Каср Ширин, "замъка на Ширин", наречен в чест на съпругата на сасанидския шах [[Хосров II Парвиз|Хосров II]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=62–63}} * [[Сар-е-Поле Зохаб (Иран)|Хулван]], където пътят напуска [[Месопотамия|Месопотамската равнин]]<nowiki/>а и навлиза в [[Загрос|планината Загрос]] и провинция Джибал през едноименния проход.{{sfn|Le Strange|1905|pp=63, 191}}* [[Керенд-е-Герб|Киринд]] и близкото село Хустан - мястото, където крваните напускат Хулванския проход,* Каср Ал Язид (Тазар) и ал-Зубайдия, където пътят се насочва на изток, * [[Керманшах|Kерманшах]] в равнината Махидашт. И тук, както при по-голямата част от тези спирки, мюсюлманските географи регистрират наличието на остатъци сасанидски дворци.{{sfn|Le Strange|1905|pp=191–192}} * [[Хамадан]] * [[Саве (Иран)|Саус]], където Хорасанския път обръща хода си на север,* [[Рей|Ар-Рай]], а оттам преминава в източно направление.{{sfn|Le Strange|1905|p=228}} * [[Арадан (Иран)|Хувар]], * Каср ал-Милх ("''Соления замък"'')* Рас ал-Калб (''"Куча глава"'', отъждествяван с Лазгирд), * [[Семнан]], * [[Дамган]],* Ал-Хадада ("Ковачницата", дн.Мехмандуст)* [[Бастам]], след близкото село Бадхаш, пътят достига региона Хорасан.{{sfn|Le Strange|1905|pp=364, 367–368}}
[[Файл:Transoxiana_8th_century.svg|дясно|мини|300x300пкс|Карта на Хорасан и Трансоксиана през ранния ислямски период]]
След като навлезе в Хорасан, пътят се разделя на две части: северен клон, наречен "Пътя на керваните", който води към Джаджарм,Азадвар и [[Нишапур]], и по-кратък южен клон или "Пощенски път" покрай пустинята [[Деще Кевир|Дашт-е Кевир]] през Асадабад, Бахманибад (Мазинан) и [[Сабзевар]], отново до Нишапур.{{sfn|Le Strange|1905|p=430}} Малко след като Нишапур, при Каср ал-Рих ''("ЗамъкътЗамъка на вятъра"), ''пътят отново се разделя на два клона, водещи в югозападна и североизточна посока. Югозападният клон води до [[Херат]], където се разклонява още повече на изток към [[Гор (провинция)|Гор]], или през [[Фарах]] на юг към [[Зарандж]] в днешен [[Афганистан]].{{sfn|Le Strange|1905|pp=430–431}} Североизточния клон води към [[Машхад|Мешхед]], [[Тус]], Маздаран и [[Сарахс (Иран)|Сарахс]], а по-нататък достига [[Мерв|Мерв Велики]] и [[Мерв ал-Руд]]. На север от Мерв Хорасанският път продължава до брода на [[Амударя]] в [[Туркменабад|Aмол]] и достига [[Бухара]] и [[Самарканд]]. След Мерв пътят се раклонява и към Херат на юг, към [[Балх]] на североизток и към [[Термез|Tермес]] отвъд Амударя. По-малки разклонения водят към [[Чаганиан]] и Хутал или обратно на запад към Бухара и Самарканд.{{sfn|Le Strange|1905|pp=430–431, 472}} От Амул, друго разклонение води по протежение на южния бряг на Амударя до [[Хорезъм]] и [[Аралско море]].{{sfn|Le Strange|1905|p=472}} От Самарканд, пътят прекосява [[Зарафшан|Согдийската река]] и води към [[Заамин]] в [[Усрушана]], източно от столицата Бунджикат. Там пътят се разклонява отново на север към [[Ташкент|Шаш]] по долното течение на [[Сърдаря]] и на изток  по горното течение на реката във [[Ферганска долина|Ферганската долина]] и към Китай.{{sfn|Le Strange|1905|pp=475, 488}}
 
== Вижте също ==
 
* {{cite book|title=The Lands of the Eastern Caliphate: Mesopotamia, Persia, and Central Asia, from the Moslem Conquest to the Time of Timur|last=Le Strange|first=Guy|authorlink=Guy Le Strange|url=https://archive.org/details/landsoftheeaster028596mbp|year=1905|publisher=Barnes & Noble, Inc.|location=New York|oclc=1044046|ref=harv}}
[[Категория:Търговски пътища]]