Светослав Минков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Японистика; Добавяне на Категория:Японисти, ползвайки HotCat |
м авг --> август; козметични промени |
||
Ред 45:
Член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели (СБП)]].
Член на
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.
Ред 52:
== Биография ==
[[
[[
Светослав Минков е роден през 1902 г. в [[Радомир]] и отраства в семейството на подполковник Константин Минков (1863–1918, роден в [[Лозенград]]) и съпругата му Иванка Бенчева (29.9.1868 - 5.4.1953). Той е последното, 4-то дете на своите родители.
Ред 64:
Основно и прогимназиално образование получава в родния си град. Завършва средното си образование във [[Втора мъжка гимназия]] в [[София]] (1921) с кратко прекъсване, когато е изпратен да учи във военното училище във Вайскирхен ([[Австрия]]). Не е призован за военна служба и не участвува във войните, защото е „освободен по §1, буква от Р. Б.“. В гимназията негов учител е [[Божан Ангелов]], който забелязва интереса на Минков към литература, неговите талант и усърдието, затова го насърчава със съвети. и го насърчава със съвети. За интереса на ученика към руската класика свидетелствува [[Сава Чукалов]], който му преподава руски език.
Още като ученик Минков пише стихове разкази и фейлетони. Сестра му, Теодора (Дора) Минкова, по мъж [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костова]], го свързва с изтъкнати писателски среди. Следва [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 1922 Св. Минков и [[Владимир Полянов]] основават „Аргус” - първото и единствено за времето си издателство за фантастична литература.
Заминава за [[Мюнхен]], където учи в Търговско-стопанска академия (
Работи като библиотекар (1924–1925) в [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Въведен от брат си [[Иван Минков]] (офицер, майор и деец на [[БКП]]) в т.нар. антифашистко движение, Светослав изпълнява куриерски задачи и други партийни поръчения. През април 1925 във връзка с [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] е арестуван заедно с други писатели и е задържан 2 месеца в [[Дирекция на полицията]]. По-късно 1926 - 1942 работи като книговодител, началник бюро, библиотекар и др. в [[Българска централна кооперативна банка]], [[Българска земеделска и кооперативна банка]] (БЗКБ). Същевременно работи и като редактор в различни издания и издателства. Посещава [[Бразилия]] и [[Аржентина]] като делегат на Международния конгрес на [[ПЕН-клуб
През 1941 е свидетел по първото дело срещу [[Никола Вапцаров]], посочен от самия обвиняем, вероятно заради познанството на Минков с [[Бойка Вапцарова]], която също е работила в БЗК Банка като чиновник, а той като помощник-библиотекар. Главен библиотекар в банката тогава е известният български библиограф [[Тодор Боров]]. Минков забавя заминаването си за [[Япония]], за да свидетелства в полза на Вапцаров, като се изказва по художествените достойнства на неговата поезия.
Ред 77:
[[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат 1944]] заварва писателя „безработен“. Постъпва веднага в редовете на [[БРП (к)|комунистическата партия - БРП(к)]]. Започва работа като коректор във в. [[Работническо дело]] (септ. 1944 - дек. 1945), редактор във в. „[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]“ (1946), в сп. „Български войн“ (1952-1954), в [[Българска кинематография]], главен редактор (1954–1956) и редактор (1956–1962) на издателство „Български писател“.
Писателят има страст и възможност да пътува в редица страни на Европа, Азия, Африка и Латинска Америка.
Сътрудничи с разкази, стихове, фейлетони, приказки, пътеписи, статии, реплики и епиграми на редица периодични издания: ''[[Българан (списание)|Българан]]'', ''[[Литературен глас]]'', ''Литературни новини'', ''Мисъл'', ''[[Развигор]]'', ''[[Съвременник (1921 - 1923)|Съвременник]]'', ''[[Кормило (вестник)|Кормило]]'', ''ЛИК'', ''[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец(Изток)]]'', ''[[Вестник на жената]]'', сп. ''[[Хиперион (списание)|Хиперион]]'', сп. ''Българска мисъл'', сп. ''[[Златорог]]'' и др., а след [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] на в. ''[[Работническо дело]]'', в. ''[[Литературен фронт]]'', в. ''[[Стършел (вестник)|Стършел]]'', сп. ''[[Септември (списание)|Септември]]'', сп. ''Пламък'' и др.
| |||