Шарл V: Разлика между версии

| място на смъртта = [[Ножан сюр Марн]], [[Франция]]

| погребан =

| потомство= [[Шарл VI]],Луи Дьо Орлеан,

| съпруга = [[Жана дьо Бурбон (1338 – 1378)|Жана дьо Бурбон]]

| втори брак =

 

== Детство ==

 

=== Първи дофин ===

 

Необходима мярка става свикването през октомври 1356 година на Генерални щати в Лангедойл. Сред депутатите на Щатите преобладават представители на градовете от Северна Франция (оглавявани от парижкия прево Етиен Марсел) и симпатизанти на Карл Злия, заключен в затвора от [[Жан II Добрия]]. Условието за предоставяне на исканата от Шарл допълнителна парична помощ, Щатите желаят освобождаване на [[Шарл Злия]] и административни реформи. В частност, предлага се създаване на Съвет при дофина за контрол над финансовата дейност над правителството. Съветът следвало да е избираем от Щатите и да се състои от 4 прелати, 12 рицари и 12 граждани. Нуждаейки се от пари и нямайки възможност да встъпи в конфликт с Щатите, Шарл V се опитва да бави нещата във времето: Той отпътува за [[Мец]] за среща с император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]]. След неговото завръщане, обаче новата сесия на Щатите принуждава Шарл V да издаде на 3 март 1357 година Великия реформаторски указ. Съгласно указа, назначаването и смяната на чиновниците за напред, следва да става от Комисия на Щатите; в Кралския съвет са включени 6 представители на Щатите; разходите на дофина и екстрените разходи се контролират от Щатите; Самите Щати следва да се свикват периодично. Опитът на Шарл през лятото на 1357 година да отмени указа се проваля от Етиен Марсел.

През ноември 1357 година от затвора бяга Шарл Злия. През февруари 1358 година Щатите заставят дофина Шарл да се помири със своя опасен съперник. Метежниците, подстрекавани от [[Етиен Марсел]], нахлуват в двореца на дофина и пребиват неговите приближени (двама маршали са убити пред очите на Шарл).

 

 

Вътрешните смутове приключват, Великият указ е отменен, младият регент съумява да преодолее небивала криза на централната власт.

 

== Мир в Бретини (1360) ==

 

Управляващият Велика Аквитания, Едуард Черният принц за да покрива разходите на своята амбициозна външна политика и разплащане със своите наемници въвежда в началото на 1368 година данък върху дима. Местните Щати покорно се съгласяват с това, но против се изказват двама крупни васали — д’Арманьяк и д’Альбре, които забраняват да се взема данък от техните земи. Не стигайки до разбирателство с Едуард, двамата пристигат през юни 1368 година в Париж и подават жалба срещу Черния принц до Шарл V, в качеството му на върховен суверен на Аквитания. Съгласно мира в Бретини, Аквитания излиза от състава на Франция, но, доколкото обмяната на отричанията така и не се състоява, Шарл V приема жалбата и я предава в парламента. На 3 декември 1368 година Шарл V официално обявява, че в съответствие със закона той не може да откаже правосъдие на своите поданици, така през януари 1369 година парламентът кани Черния принц пред съда в Париж. В май 1369 година парламентът задочно осъжда Едуард, а на 30 ноември 1369 година Шарл V обявява конфискация на владенията на принца. Стогодишната война се възобновява.

Шарл V убеждава [[Бертран дьо Геклен]] да се придържа към непривична за рицарството тактика. Дю Геклен не встъпва в големи сражения, напада само малки отряди на противника и чрез своите маневри принуждава англичаните да отстъпват. Всички грабителски набези на англичаните завършват безрезултатно.