Разлика между версии на „Шарл V“

м
авг --> август; козметични промени
м (авг --> август; козметични промени)
| място на смъртта = [[Ножан сюр Марн]], [[Франция]]
| погребан =
| предшественик = Жан II Добрия [[файлФайл:Red crown.png|15 px]]
| потомство= [[Шарл VI]],Луи Дьо Орлеан,
| наследник = [[Шарл VI]][[файлФайл:Red crown.png|15 px]]
| съпруга = [[Жана дьо Бурбон (1338 – 1378)|Жана дьо Бурбон]]
| втори брак =
 
== Детство ==
Шарл V е възпитаван при двора заедно с другите деца на неговата възраст. След това остава близък с хората, от неговото обкръжение в този ранен период от живота му. Сред тях е неговият чичо Филип Орлеански, тримата му братя [[Луи I Валоа-Анжуйски|Луи]], [[Жан дьо Бери|Жан]] и [[Филип II (Бургундия)| Филип]], а също и [[Луи II дьо Бурбон]], Едуард и Робер дьо Бар, Жофроа дьо Брабант, Луи д’Еврьо (братът на Шарл Злия), Жан и Карл д’Артоа, Шарл д’Алансон и Филип Руврски. Наставник на бъдещия крал вероятно е Силвестър дьо Ла Сервел, който обучава младежа по латински и граматика.
 
=== Първи дофин ===
 
Необходима мярка става свикването през октомври 1356 година на Генерални щати в Лангедойл. Сред депутатите на Щатите преобладават представители на градовете от Северна Франция (оглавявани от парижкия прево Етиен Марсел) и симпатизанти на Карл Злия, заключен в затвора от [[Жан II Добрия]]. Условието за предоставяне на исканата от Шарл допълнителна парична помощ, Щатите желаят освобождаване на [[Шарл Злия]] и административни реформи. В частност, предлага се създаване на Съвет при дофина за контрол над финансовата дейност над правителството. Съветът следвало да е избираем от Щатите и да се състои от 4 прелати, 12 рицари и 12 граждани. Нуждаейки се от пари и нямайки възможност да встъпи в конфликт с Щатите, Шарл V се опитва да бави нещата във времето: Той отпътува за [[Мец]] за среща с император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]]. След неговото завръщане, обаче новата сесия на Щатите принуждава Шарл V да издаде на 3 март 1357 година Великия реформаторски указ. Съгласно указа, назначаването и смяната на чиновниците за напред, следва да става от Комисия на Щатите; в Кралския съвет са включени 6 представители на Щатите; разходите на дофина и екстрените разходи се контролират от Щатите; Самите Щати следва да се свикват периодично. Опитът на Шарл през лятото на 1357 година да отмени указа се проваля от Етиен Марсел.
[[Файл:Entrée de Charles V à Paris.jpg|thumbмини|Завръщането на Шарл V в Париж 2 авг.август 1358]]
През ноември 1357 година от затвора бяга Шарл Злия. През февруари 1358 година Щатите заставят дофина Шарл да се помири със своя опасен съперник. Метежниците, подстрекавани от [[Етиен Марсел]], нахлуват в двореца на дофина и пребиват неговите приближени (двама маршали са убити пред очите на Шарл).
 
 
Вътрешните смутове приключват, Великият указ е отменен, младият регент съумява да преодолее небивала криза на централната власт.
[[FileФайл:Charles V et Jeanne de Bourbon.jpg|thumbмини|300px|Шарл V и Жана Бурбонска]]
 
== Мир в Бретини (1360) ==
 
Управляващият Велика Аквитания, Едуард Черният принц за да покрива разходите на своята амбициозна външна политика и разплащане със своите наемници въвежда в началото на 1368 година данък върху дима. Местните Щати покорно се съгласяват с това, но против се изказват двама крупни васали — д’Арманьяк и д’Альбре, които забраняват да се взема данък от техните земи. Не стигайки до разбирателство с Едуард, двамата пристигат през юни 1368 година в Париж и подават жалба срещу Черния принц до Шарл V, в качеството му на върховен суверен на Аквитания. Съгласно мира в Бретини, Аквитания излиза от състава на Франция, но, доколкото обмяната на отричанията така и не се състоява, Шарл V приема жалбата и я предава в парламента. На 3 декември 1368 година Шарл V официално обявява, че в съответствие със закона той не може да откаже правосъдие на своите поданици, така през януари 1369 година парламентът кани Черния принц пред съда в Париж. В май 1369 година парламентът задочно осъжда Едуард, а на 30 ноември 1369 година Шарл V обявява конфискация на владенията на принца. Стогодишната война се възобновява.
[[Файл:Jean Fouquet - Remise de l'épée de connetable à Bertrand Duguesclin - Enluminure (XVe siècle).jpg|thumbмини|upright=1.3|2 октомври 1369 : Шарл V и конетабъл [[Бертран дьо Геклен]] <br /> миниатюри на Жан Фуке <br /> ''[[Национална библиотека на Франция]]'']]
Шарл V убеждава [[Бертран дьо Геклен]] да се придържа към непривична за рицарството тактика. Дю Геклен не встъпва в големи сражения, напада само малки отряди на противника и чрез своите маневри принуждава англичаните да отстъпват. Всички грабителски набези на англичаните завършват безрезултатно.