CD-RW: Разлика между версии

CD-RW дисковете, наподобяват по структура много на [[CD-R]] (виж съответната статия), но при тях записващия слой се състои от специална сплав - обикновено [[сребро]], [[индий]], [[антимон]] и [[телур]] (AgInSbTe). Първоначално тази сплав е поликристална и има по-висока [[отражателна способност]]. В процеса на запис слоят се загрява от [[лазер]]ен лъч с висока мощност до темератури от порядъка на 500-700 °СC. Това води до стопяване на материала и преминаването му в [[аморфно състояние]], а с това и намаляване на отражателната способност. Така засветените участъци, подобно на CD-R диска представляват питовете (питове се наричат вдлъбнатинките на компактдиска), докато незасветените учасъци – ландовете (площадките между питовете).

При четене мощността на лазерния лъч е много по-малка и не разрушава записаната информация. При изтриване аморфният материал се загрява до по-ниски температури от порядъка на 200 °СC, при което той не се стопява, а преминава от аморфно в [[поликристал]]но състояние, като отново се увеличава отражателната му способност. Поради по-малката прозрачност на този материал отражателната способност не надвишава 15-25%. Това, както и по-ниските нива на ВЧ (HF) сигналите прави CD-RW дисковете неотговарящи на стандартите за [[CD]] и [[CD-R]] - “Red Book” и “Orange Book” Part II. Това изисква много по-чувствителна оптика на четящите устройства и е причина за недобрата съвместимост на тези дискове с всички CD устройства.