Манич-Гудило: Разлика между версии

При регулирането на системата на река Западен Манич се е планирало водата на езерото Манич-Гудило да се обезсоли и да се промени безжизнения ландшафт по бреговете му. Въпреки това значителна част от водите на езерото остават солени. В резултат от изграждането на преградната стена на водохранилището през 1932 – 1936 г. редица езера, в това число и Манич-Гудило са залети и стават части от Пролетарското водохранилище с обща площ 645 km². През 1949 – 1953 г. Пролетарското водохранилище чрез преградна стена е разделено на две части – западна и източна. Именно източната част се явява съвременното езеро Манич-Гудило. Водосборният басейн на езерото е 7 334 km², като в него се вливат малки, къси и непостоянни реки. Основното количество вода постъпва в езерото по Кубано-Егорликския канал.<ref name="water"/>

 

 

В зависимост от климатичните изменения и многогодишните колебания на елементите на водния баланс нивото и размера на езерото постоянно се изменят. Благодарение на подхранването му с пресни води от басейните на [[Дон]] и [[Кубан]] през 1950 – 1960-те години в него се създава уникална високопродуктивна систима и са създадени условия за размножавенето на ценни видове риби. Общата минерализация на водата в този период съставлява 12 г/л и водата е почти сладка. По-късно с разрастването на земеделието в района, черпенето на огромно количество вода от езерото за напояване и изхвърлянето на отпадни води в него благоприятният режим на соленост се нарушава и през 1980-те години минерализацията на водата му се повишава до 30 – 35 г/л, което води до масовата гибел на всичви видове риби. В началото на 2000-те години продължава по-нататъшното засоляване на Манич-Гудило и то става изцяло солено езеро с минерализация в различните му части от 25 до 50 г/л. От 2007 г. започва снижаване на постъпващата сладка вода в него от басейните на [[Дон]] и [[Кубан]] поради засушаването на климата, минерализацията му още повече се пошава и става много солено.<ref name="water"/>