Прикаспийска низина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м °C |
|||
Ред 29:
На запад е ограничена от възвишенията [[Ставрополско възвишение|Ставрополско]] и [[Ергени]] и долното течение на [[Волга]], на север – от възвишението [[Общ Сърт]], на североизток и изток – от Предуралското плато, на югоизток – от стръмните склонове на платото [[Устюрт]] и полуостров Мангиншлак и на юг – от бреговете на [[Каспийско море]]. В тези си граници заема площ около 200 хил.km<sup>2</sup>. Ниската и равна повърхност във вътрешните приморски части се намира под морското равнище (от 0 до –28 m), а крайните части се издигат до 100 m относителна височина. В западната си част се пресича от Волго-Ахтубинската заливна тераса. В нея са разположени делтите на реките [[Волга]], [[Терек]], Сулак, долните течения на реките [[Урал (река)|Урал]] и [[Емба]]. Основната част от низината съответства на дълбоката тектонска падина в югоизточния край на Източноевропейската платформа – Прикаспийската синеклиза. Равнинният релеф е усложнен от малки височини – солени куполи (връх Голямо Богдо 149 m и др.). През антропогена тя е била залята от древнокаспийската трансгресия и по дъното ѝ са се отложили глини и пясъци в северните ѝ части и само пясъци – в южните. Характерни елементи на релефа на низината се явяват ниските и дълги валове (''беровски бугри'') в делтата на [[Волга]], малките безотточни падини и блюда заети от временни езера на запад от нея.<ref name="bse"></ref>
Климатът н низината е сух, континентален, с относително студена и безснежна зима. Средната януарска температура е от –14 °
Във Волго-Ахтубинската заливна тераса е развито градинарството и овощарството. Разработват се големи находища на нефт и газ (Уроло-Ембинския нефтогазаносен район), а в езерата Елтон и Баскунчак се добива готварска сол.<ref name="bse"></ref>
| |||