Припой: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м °C
Ред 6:
Преди спояването металните детайли трябва да се почистят механически от замърсяване, окиси, лак и др. Чрез това и с помощта на един добър флюс, се осигурява едно бързо и добро омокряне от припоя на повърхността на детайлите и с това едно качествено спояване. Специално при меките припои е добре детайлите да се калайдисат преди спояване, за да се съкрати времето на спойка. По време на спояването флюса разтваря новообразувания окисен слой върху детайлите. Температурата на детайлите трябва да достигне температурата на течния припой. При чувствителните към топлината електронни елементи, трябва да се спазва максималното време на спояване. Тъй като здравината на опън, особено на нискотемпературните припои, е по-малка от тази на основните метали, при големите механични натоварвания, слоя на припоя трябва да е по възможност по-тънък.
 
Припоите се делят на две основни групи в зависимост от температурата си на топене: високотемпературни и нискотемпературни припои (на немски съответно hartlot и weichlot). Припоите с температура на топене между 90 и 450 °C са нискотемпературни, а тези над 450 °СC са високотемпературни. В английския език технологиите с използване на високотемпературни и нискотемпературни припои се наричат съответно ''brazing'' и ''soldering''.
 
== Високотемпературни припои ==
Ред 13:
Тези припои за разлика от нискотемпературният припой (на калаено-оловна база) служат за свързване на метални части, при които има голямо механично и температурно натоварване. Например за изработката на твърдосплавни инструменти.
 
Температурата на преработка на високотемпературните припои е между 500 °СC и 1000 °СC. Използва се обикновено газова горелка.
 
За тръбопроводи от медни тръби се препоръчва високотемпературен припой.
 
=== Сребърни припои ===
Сребърните припои са сплави от сребро, мед, кадмий и цинк, с малки количества манган и никел. Температурата на преработка е между 600 °СC и 800 °СC. С повишаването на съдържание на сребро се понижава температурата на преработка на припоя. Сребърните припои се разтичат по-добре от месинговите припои и се използват за свързване на фитинги на медни тръби.
* Сребърен припой без добавка на кадмий
* Сребърен припой с добавка от кадмий (не се използва за тръбопроводи за питейна вода)
Ред 38:
 
=== Калаени припои ===
Най-често използваните нискотемпературни припои са калаените припои, т.е. сплави от калай и олово с малки добавки желязо, антимон, мед и никел. Точката на топене на калаените припои е под 330 °СC. При загряването припоите преминават от твърдо в полутвърдо и накрая в течно състояние.
 
Калаените припои имат различно съдържание на калай в зависимост от приложението:
Ред 86:
Оловото поради добрите си технически характеристики и ниската температура на топене се използва в много припои. Поради вредното му въздействие върху околната среда са приети редица документи, които ограничават неговото използване. Специално в ЕС това се следи изключително стриктно. Затова тези пипои със съдържание на олово се заменят в производството с безоловни припои.<ref name="">http://www3.moew.government.bg/files/file/Chemicals/RoHS/Guidance_RoHS.pdf</ref>
 
В ЕС като икономически изгодна алтернатива се използва калаен припой със съдържание на сребро и мед. Sn95,5Ag3,8Cu0,7 (температура на топене 220 °СC).
Обикновено тези припои имат по-ограничени технически възможности и водят до проблеми като образуване на кристални структури (whisker) по повърхността на спойката, които могат да предизвикат къси съединения и по-голяма крехкост.