Разлика между версии на „Хасковска хълмиста област“

м
°C
м (Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}})
м (°C)
Областта представлява северно предпланинско стъпало на Родопския масив, отделено от него с ясен и добре очертан планински склон. Простира се от запад на изток на около 90 км, а максималната ѝ шрина достига 30 – 35 км. Разположена е между долината на река [[Марица]] на север и изток и долното течение на [[Чепеларска река]] на запад. На юг границата се прокарва от [[Асеновград]] по северните подножията на родопските ридове [[Добростански рид|Добростан]], Сини връх, [[Драгойна]], [[Мечковец]], [[Чуката (рид)|Чуката]], [[Чал (рид)|Чала]] и [[Хухла (рид)|Хухла]] и завършва при град [[Харманли]].
 
Хасковската хълмиста област е силно разчленена от родопските реки десни притоци на [[Марица]] [[Черкезица]], [[Мечка (река)|Мечка]], [[Каялийка]], [[Банска река|Банска]] и [[Харманлийска река|Харманлийска]] (с притоците си [[Карамандере (приток на Бързей)|Карамандере]], [[Хасковска река|Хасковска]] и [[Узунджовска река]]). Долините им обикновено са плитки и с широки легла. При пресичането на здрави скали ([[гнайс]]и, [[андезит]]и) коритата им се стесняват и придобиват проломен характер. Вододелите между тях са дълги и с плоски била, удобни за селскостопанска дейност. Хасковската хълмиста област е изградена предимно от [[плиоцен]]ски езерни утайки, изпод които в отделни места стърчат метаморфни и терциерни вулкански скали. Климатът е преходносредиземноморски ([[Хасково]] – средна годишна температура 12,5 °СC). Почвената покривка е представена от чернозем-смолници, излужени канелени горски и алувиално-ливадни почви. Добре развито селско сторанство – производство на зърнени храни, тютюн, памук, лозя, овощни градини, зеленчуци.
 
Основни центрове на областта са градовете [[Хасково]], [[Димитровград]] и [[Първомай]], околи които гравитират няколко десетки села.
43 645

редакции