Кръстьо Захариев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
В 1895 година заедно със Стойо Костов взима участие в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на Македонския комитет. След опожаряването на Доспат, заедно с войводата и още 15 хайдути се отделят от отряда и тръгват за Серско, за да отвлекат богат турчин чифликчия от [[Алистрат]]. При нападението на чифлика през август войводата Дядо Стойо загива и четата се разпръсва. Помощник-войводата Захариев се връща, напада отново чифлика, съсича на малки парчета тялото на войводата и ги пръсва из полето, за да не се разбере за смъртта на стария войвода, страшилище за турците в региона.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 56 - 57.</ref>
През 1897 година в Дупница, по повод [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] е съставена чета на Върховния комитет, под войводството на Кръстьо Захариев, състояща се от тридесетина четника, към които се включва и [[Яне Сандански]]. Четата е получила оръжието си отново от българските офицерски патриотични дружества, чрез младите поручици [[Йордан Венедиков]] и [[Генко Морфов
През май 1897 година по разпореждане на [[Гоце Делчев]] Захариев формира агитационна чета в България и преминава в Македония<ref>Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.20.</ref> Четата се състои от 25-30 души. Тя потегля от Дупница по направление долината на [[Струма]]. Четата не оправдава възложените и надежди и след няколко схватки с потерите се връща в България.<ref>Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903), Македонски научен институт, София, 2008, стр.68.</ref> По-късно Захариев отказва да се присъедини към ВМОРО.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 59.</ref>
| |||