Иван Липранди: Разлика между версии

'''Иван Петрович Липранди''' ('''Липранд''') е руски [[генерал-майор]] и [[историк]].

Виден деятел на руските [[тайни служби]], обособени впоследствие в [[Царска тайна полиция]].

Бащата на Липранди е [[италианци|италианец]] и руски фабрикант, който пристига от [[Пиемонт]] в [[Русия]] в края на [[18 век]] и там се жени за рускиня от който брак се раждат двамата бъдещи руски генерали - Иван и брат му [[Павел Липранди]].

Иван Липранди постъпва на военна служба като унтерофицер на 13 август 1807 г. в свитата на Царя, участва в руско-шведската война, където е отличен "За храброст" с производство в офицерско звание поручик, бие се в Отечествената война с Наполеон, във организацията и управлението на военната полиция в окупационния корпус във Франция, става офицер за особени поръчения на новорусийския и бесарабски губернатов Воронцов, на 17 януари 1826 арестуван в Кишинев по делото срещу декабристите, на 26 февруари оправдан и награден с 2000 рубли, 6 декември 1826 произведен в чин полковник, април 1828 - септември 1829 участва в Руско-турската война, 27 януари 1832 излиза в оставка с чин генерал-майор, в 1840 минава на служба във вътрешното ведомство, в 1841 е назначен за началник накомисията по делата на разколниците и скопците, в 1861 се пенсионира, от 1866 г. до кончината си е действителен член на "Общества истории древностей российских при Московском университете", умира на 9 май 1880 г., пагребан е в Петербург във Волковом кладбище.

По време на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война]] от 1828-1829 година Иван Липранди в [[март]] [[1829]] организира и командва [[Български доброволчески корпус и отряди на кап. Георги Мамарчев, полк.Иван Липранди, Стойко Маврудов и пр. 1928-1829 г.|Българския доброволчески корпус]], съставен първоначално от [[българи]] от [[Украйна]], [[Молдова]] и [[Влашко]] към които впоследствие, непланирано за руснаците, се присъединават и значителен брой родолюбци остам Дунав. Първоначално той наброява около 1600 души, но впоследствие към него са придадени съществуващите от по-рано български доброволчески отряди и чети на [[Георги Мамарчев]], Панайот Фокианов, [[Хаджиоглу Габровли]], Алексий войвода, Иванчо войвода и други. Отрядът е замислен за действие като специална част, първоначално прочиства [[Делиорман]]а от башибозушки групи, а след това действа в [[Тракия]].<ref name="дойнов">{{cite book | last = Дойнов | first = Стефан | authorlink = Стефан Дойнов | year = 2005 | title = Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878) | publisher = Академично издателство „Марин Дринов“ | location = София | pages = 229-230 | isbn = 954-322-019-0}}</ref><ref>[http://ru.convdocs.org/docs/index-10870.html История южных и западных славян в Новое время (конец XVIII в. - 1914 г.)]</ref>

* "Болгария", [[1877]]''.

* [https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/00085006.2016.1202428 Victor Taki, "From partisan war to the ethnography of European Turkey: the Balkan career of Ivan Liprandi, 1790–1880,"] Canadian Slavonic Papers 58. no 3 (2016)