Карате: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на TsvetoslavMU (б.), към версия на 79.100.128.112
Етикет: Отмяна
Ред 30:
[[Файл:Itosu Anko.jpg|мини|150п|[[Итосу Анко]] (1831 – 1915)]]
 
В основата на карате е бойната система ''те'', широко разпространена сред военната класа в Рюкю. През 1372 г.година Рюкю установява търговски отношения с китайската империя [[Мин]], след което на островите проникват, главно от [[Фудзиен]], някои китайски бойни изкуства. Голяма група китайски семейства се установява в Оканава около 1392 г.година и допринася за разпространението на различни китайски изкуства и научни познания, включително и бойни изкуства. Политическата централизация на Окинава при владетеля [[Шо Хаши]] в началото на 15 век и забраната на оръжията след нашествието на японския клан [[Шимадзу]] през 1609 г.година също стимулират развитието на бойните техники без използване на оръжие.
 
При ''те'' не съществуват формализирани стилове, а по-скоро множество практикуващи със свои собствени методи. Сред запазените до днес примери е школата [[Мотобу-рю]].<ref>{{cite book | last = Bishop | first = Mark | title = Okinawan Karate | year = 1989 | isbn = 0-7136-5666-2 | page = 154 | lang = en}}</ref> Ранните стилове в карате често са наричани с общите наименования [[Шури-те]], [[Наха-те]] и [[Томари-те]] – от имената на трите града, където възникват.<ref name="Higaonna 1985 19">{{cite book | last = Higaonna | first = Morio | title = Traditional Karatedo Vol. 1 Fundamental Techniques | year = 1985 | isbn = 0-87040-595-0 | page = 19 | lang = en}}</ref> Всяка географска област и нейните учители използват собствена ката, техники и принципи, които отличават тяхната местна версия на ''те'' от останалите варианти.
Ред 36:
Представителите на окинавските висши класи често получават образованието си в Китай, където изучават различни политически и практически дисциплини. Интегрирането на китайските бойни изкуства без използване на оръжие с окинавското ''те'' се дължи донякъде на тези контакти, но също и на засилващите се ограничения на използването на оръжие на островите. Традиционната ката в карате силно наподобява някои форми, характерни за фудзиенските бойни изкуства, като [[байхъ]], [[удзу]] и [[ганжоу]].<ref>{{cite book | last = Bishop | first = Mark | title = Okinawan Karate | year = 1989 | isbn =0-7136-5666-2 | page = 28 | lang = en}}</ref> Възможно е ''те'', както и някои окинавски оръжия, като [[сай (оръжие)|сай]], [[тонфа]] и [[нунчаку]] да произлизат от [[Югоизточна Азия]].
 
През 1806 г.година [[Сакугава Канга]] (1782 – 1838), след като изучава бойни изкуства в Китай, според легендата при създателя на [[кусанку|кусанку ката]] Косокун, започва да преподава в [[Шури]] бойно изкуство, което нарича „Туди Сакугава“. „Туди“ е първото известно използване на думата „карате“ (японската форма на същата дума – 唐手). През 20-те години на 19 век ученикът на Сакугава [[Мацумура Сокон]] (1809 – 1899) започва да преподава смесица на ''те'' и китайския стил на [[Шаолин]], който по-късно получава името [[Шорин-рю]].
 
Ученикът на Мацумура [[Итосу Анко]] (1831 – 1915) създава опростена ката за начинаещи ученици, а през 1901 г.година помага за въвеждането на изучаване на карате в обществените училища в Окинава. Итосу оказва голямо влияние върху формирането на карате. Създадените от него форми се използват от почти всички стилове, а сред неговите ученици са едни от най-известните майстори, като [[Гичин Фунакоши]], [[Кенва Мабуни]] и [[Мотобу Чоки]].
 
През 1881 г.година [[Хигаона Канрьо]] се връща от Китай след години на обучение и основава бъдещата школа [[Наха-те]]. Сред неговите ученици е основателят на [[Годжу-рю]] [[Чоджун Мияги]], който от своя страна обучава известни майстори, като [[Секо Хига]], [[Меитоку Яги]], [[Миядзато Еиичи]] и [[Сеикичи Тогучи]].
 
В допълнение към трите ранни стила, четвърта форма, възникнала в Окинава е създадената от [[Канбун Уечи]] (1877 – 1948). Двадесетгодишен той е принуден да замине за [[Фуджоу]] във Фудзиен, за да избегне службата в японската армия. Там той изучава бойни изкуства и се превръща в една от водещите фигури в стила [[нам пай чуан]]. По-късно той разработва свой собствен стил в карате – [[Уечи-рю]].<ref>{{cite book | last = Hokama | first = Tetsuhiro | title = 100 Masters of Okinawan Karate | year = 2005 | page = 28 | publisher = Ozata Print | location = Okinawa | lang = en}}</ref>