Уикипедия

Громшин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м linterrors; козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 17:
 
== История ==
Името на селото идва от старата диалектична форма " громошин ". То произлиза от думите " гром "-„гром“ – гръм, трясък и " шина "„шина“ – метален обръч. Това е свързано със съществувалите в селото многобройни коларо – железарски работилници.
 
В района на село Громшин е намерена лъка от тракийска гривна с 5 розетки. Това са фибули с характерен лък с петлистни розетки, известни като фибули тип " Букьовци ". Датирането им е към края на на V и началото на IV век пр. Н. е. Фибулите са художествено изработени големи игли а закопчаване на дрехи. Съхраняват се м историческия музей на гр. Монтана.
Ред 28:
:„''Тимар на Али, син на Ибрахим. Преминал у него от Тимур, син на Тар паша. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат.''
 
:''Село Громшин, спадащо към Ивраджа: домакинства-22, неженени – 2, приход -2821 акчета.''
.......“
 
Ред 40:
В близост до селото е Градешкият манастир " Свети Пророк Предтеча и Кръстител Господен Йоан ".
 
Едно от преданията за манастира е свързано със село Громшин. Още по време на османската власт е съществувал стар манастир, разположен на стръмния десен бряг на р. Огоста в местността " Кърнино "„Кърнино“.Той се е намирал на около 1500 метра от днешния манастир. И до днес мястото на този стар манастир се нарича "„Пустия Пустия манастир "манастир“. Той е бил опожарен по време на кърджалийските нападения. И така преданието, свързано с Громшин, е, че брат и сестра от това село решават да възстановят опожарения манастир в местността " Кърнино "„Кърнино“ .Те прекарват там необходимите греди, камъни и шинди. Когато започват самия градеж, над тях закръжал голям орел, който се спуснал и грабнал една от шиндите и полетял на юг. Орелът пуснал дъската на мястото на днешния манастир, хората го възприели като поличба и построили манастира там.
 
До с. Громшин има каменист склон с името Ръсевица. Според Анчо Калоянов това наименование има общо с етнографската група " Хърцои "„Хърцои“ и култа към бог Хърс от старобългарското езичество.
 
Днешният храм „[[Възнесение Господне (Громшин)|Възнесение Господне]]“ е започнат да се строи през 1925 г. от инициативен комитет, ръководен от свещеника Илия Петков Симеонов. Това става с дарения и доброволен труд на хората от селото. Иконостасът на храма е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърски]] майстори от рода Филипови.<ref name="Василиев 250">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 250 }}</ref>
Ред 64:
* [[Даниел Беловарски]], уебмастър, общественик, член на инициативата [[Фондация "Движение Български Великден"|Българския Великден]] <!-- Той е основател на първият български клубен футболен сайт [http://www.cska.net], църковен настоятел в българската църква в Стокхолм, председател на Българо-Шведско Културно дружество [http://www.bulgarien.nu], спонсор на сайта на българското посолство в Стокхолм [http://www.bulgarien.se], уебмастър на движението „Български Великден“ [http://www.bgvelikden.org], общински съветник от Зелената Партия [http://www.mp.se/]. За повече информация виж [http://www.belovarsky.com]. -->
 
Друг известен род в селото е родът Гачковци. Последният „Гачковец“, живял в селото, е Петър Александров Димитров Гачков. Известен на всички от селото с прозвището Пенко „Синия“. Роден е на 14 април 1922 г. Умира на 27 декември 1995 г. Негов паметник е изграден и може да бъде видян и днес на гроба му в с. Громшин.
Друг известен род в селото е родът Гачковци. Последният „Гачковец“, живял в селото, е Петър Александров Димитров Гачков. Известен на всички от селото с прозвището Пенко „Синия“. Петър Гачков е известен със занаята си, а именно „шивачът“ на село Громшин. Роден е на 14 април 1922 г. Като млад чиракува в шивачница, а по-късно самият той усвоява занаята и става най-известният шивач на селото. Заради майсторлъка си, той става популярен в целия регион. Един от най-добрите футболисти във футболния отбор на селото. Известен е на местните футболни терени с прозвището „Гарвана“. След исторически мач между отборите на с.Громшин и един от най-старите български отбори „Славия“ на полувремето резултатът е 3:0 в полза на с.Громшин. Мачът се играе на стадиона на село „Лехчево“ и футболистите на ФК „Славия“ не излизат за второто полувреме(това е малко известен факт, но се помни от малко останалите живи връстници и съселяни на Петър Гачков). Петър Гачков блести над останалите, което не остава незабелязано от треньорите на софийския „Славия“. По-късно му е предложен договор (макар че по онова време няма професионален футбол) да тренира и играе в гр. София за отбора на „Славия“, но неговият баща Александър Гачков му забранява с цел да остане и се грижи за храната на семейството. Петър Гачков е последовател на „синия“ отбор от столицата „Левски“. Хобито му е риболовът. По-късно по време на Втората световна война, е назначен като „радист“ в гр. София. След 3 години и половина служба и след приключване на войната, той се връща в с.Громшин. Целият му живот преминава в труд и грижи за семейството му. Изключителен човек с „благ“ характер и много трудолюбив, той оставя ярка диря в спомените на хората от целия регион. След кратко боледуване, обаче, той почива на 27 декември 1995 г. Негов паметник е изграден и може да бъде видян и днес на гроба му в с.Громшин. Синът му – Александър Петров Александров, понастоящем живее със семейството си в гр. София. Внукът му – Петър Александров Александров, прекарал почти цялото си детство заедно с дядо си (Пенко Синия), също живее в гр. София.
 
== Други ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Громшин“.