Разлика между версии на „Грамофонна плоча“

м
linterrors; козметични промени
м (linterrors; козметични промени)
{{без източници}}
{{Обработка|Оправяне от специалист или познавач на грамофоните.}}
[[FileФайл:3 vinyl singles.jpg|thumbмини|300px|Различни видове грамофонни плочи]]
'''Грамофонната плоча''' е аналогов [[носител на информация]], най-често изработен от [[поливинилхлорид]], който се използва за репродуциране на [[звук]] от [[грамофон]]. Грамофонът е патентован от Берлинер на 26 септември 1887 г. Първите плочи били от цинк. През 1893 г. на пазара се появяват първите грамофонни плочи от ебонит, които имат продължителност на записа от 2 минути при 70 оборота в минута. Три години по-късно ебонитът е заменен с шеллак. Първите реални грамофонни плочи са създадени около [[1890]] година, малко по-късно са пуснати и първите плочи за потребителите, които вече са се слушали при честота на въртене 78 [[Оборот в минута|оборота в минута]]. те са били направени предимно от шеллак, твърд и чуплив материал наподобяващ бакелит. След това плочите се усъвършенстват, звуковъзпроизвеждането става все по-качествено, намалява се [[шум]]ът, [[оборот]]ите на въртене на плочата стават 78, после намаляват на 45 оборота при свръх-качествено възпроизвеждане и 33 [[оборот в минута|оборота в минута]] при дългосвирещите плочи, но със по-ниско изразен честотен диапазон. В рядка употреба на пазара съществуват и грамофонни плочи за аудиовъзпроизвеждане на 16 <sup>2</sup>/<sub>3</sub> оборота.
 
== Начин на действие ==
[[Диск]]ът (плочата) поставен на грамофона, се върти с постоянни [[оборот]]и от порядъка на 78 ; 45,1 ; 33⅓ или 16⅓. Върху диска има [[бразда]], която представлява улей, канал и тази бразда е насочена спирално към центъра на диска (плочата); тази [[бразда]] представлява записа. Когато плочата е поставена на грамофона и се върти с определените [[оборот]]и, върху плочата се поставя иглата, която е закрепена на [[тонрамото]]. Трептящата игла е свързана към звукоотнемателя (дозата), по този начин иглата влиза в браздата (канала) на плочата и започва да трепти, тези механични трептения на иглата се предават на дозата и се трансформират в [[Електричество|електричен сигнал]]. Звукоотнемателят (дозата), която може да претрансформира трептенята по два начина: по електромагнитен или по пиезоелектричен метод, след това електрическите трептения представляващи реалния сигнал се усилват през [[усилвател]] и се подават на [[високоговорител]]я, като неговите трептения възпроизвеждат сигнала слухово. В този случай сигналът се нарича аналогов (реален), защото трептенията на иглата от плочата към дозата преминали през усилвателя са равни на трептенията на високоговорителя, измервани в херцове Hz.''
 
== Производство ==
Грамофонните плочи се изработват, чрез способа на матричния принцип, като това позволява неограничен брой копия без разлика. Матрицата представлява кръгла форма, направена от мек материал, например [[восък]] с примеси, издържащи на висока температура. Матрицата се поставя на записваща машина и се върти с определените обороти, над матрицата има резец с точно определен профил, който нарязва концентричен канал „бразда“ по въртяща се матрица, тоест тази бразда представлява записа преобразувания електрически сигнал.
 
Записването става, като от [[микрофон]] или друг източник се подаде електрически сигнал и се усили многократно, след което [[Аналогов сигнал|аналоговият електрически сигналсигналсе]]се трансформира в механични трептения на резеца, който трептейки чертае в конценрично-спирална окръжност браздата върху матрицата, вървяща спирално по-посока към центъра. Постъпващият електрически сигнал със определена [[амплитуда]] („мах“) кара резеца да копира точно всяка крива от аналоговия сигнал, в резултат на което се получава точно копие на сигнала без изменение върху восъчната матрица.
 
От готовата вече матрица се изработва огледално копие от по-твърд материал, което се нарича „майка“. А вече от „майката“ се изработват матрици, които се наричат „синове“, поставя се материалът [[поливинилхлорид]], предварително загрян до определена температура, и започва пресоването под определено налягане, в резултат на което нагрятият мек материал навлиза в браздата на матрицата. Материалът придобива кръглата форма на матрицата и на спиралната бразда, след изстиване на материала и проверка на качеството на изработката, плочата е готова и може да бъде чут записът върху нея на [[грамофон]].