Разлика между версии на „Политическа философия“

м
linterrors; козметични промени
м (http://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/)
м (linterrors; козметични промени)
'''Политическа философия''' е изучаването на [[държава]]та, [[град]]а, [[управление]]то, [[политика]]та, [[свобода]]та, [[справедливост]]та, [[собственост]]та, [[права]]та, [[закон]]а и прилагането му от властите: какви са те, защо (и дори дали) са необходими, кое прави едно управление легитимно, какви права и свободи трябва да защитава и защо, каква форма трябва да приема и защо, какво е законът, какви задължения гражданите дължат на легитимното управление, ако има, и кога може легитимно то да бъде свалено от власт - ако въобще. В един популярен, народен смисъл терминът "политическа философия" често се отнася до общия възглед, специфична етика, политически вярвания или поведение относно политиката, които не принадлежат непременно "технически" на някоя дисциплина от [[философия]]та.<ref>{{икона|en}} Hampton, Jean (1997). [http://books.google.com/books?id=-sHkdq5qhFwC&pg=PR13&dq=Hampton+political+philosophy+political+societies&lr=#v=onepage&q=Hampton%20political%20philosophy%20political%20societies&f=false Political philosophy]. p. xiii. ISBN 0813308586. "Политическата фирософия се отнася до политическите общества." (''Political philosophy is about political societies''.)</ref>
 
Политическата философия може също така да бъде разбрана чрез анализирането и&#768;ѝ през преспективите на [[метафизика]]та, [[епистемология]]та и [[аксиология]]та.
 
Три основни въпроси на политическата философия са политическата икономика при която правата на собственост са дефинирани и достъпът до капитала е регулиран, нуждите за правосъдие в правораздаването и наказанието, и правилата на истината и доказателството, които определят отсъжданията в правото.
 
'''
 
 
 
==== Философия на Далечния изток ====
Самостоятелно, Конфуций, Менций и Мо Дзъ, както и легалисткото училище в Китай и Законите на Ману, и Чанакя в Индия - всички се опитвали да намерят средства за възстановяване на политическата общност и нейната стабилност: последните трима се опитвали чрез култивирането на силата и налагането на дисциплина. В Индия, Чанакя и неговата Арташастра, разработили виждане, което напомня на Легалисткото движение и Николо Макиавели. Древните Китайска и Индийска цивилизации наподобяват на Гръцката древна цивилизация, по това, че една единна култура е разделена на враждуващи полиси. В случая с Китай, философите се чувствали задължени да се изправят пред социалния и политическия упадък и да търсят решение за кризата, като се противопоставят на цялата цивилизация. Конфуцианското училище винаги е разглеждало политическите проблеми въз основа на етиката, докато в други училища, изучаващи политическата мисъл, от които само в Китай е имало 12, не е било задължително да включват етиката при разглеждането на политическата философия. Въпреки реалното съществуване на такива политически училища, все още има западни учени, които отказват да приемат, че има нещо подобно като Китайска политическа философия. Китайският народ в крайна сметка приема Конфуцианската философия като единствен пазител на политическия дух.
 
=== Средновековна християнска политическа мисъл ===
''Тома Аквински'' (Тома от Аквино – ок. 1225 – 1274)
 
Тома Аквински е най-великият учител на средновековието, което разбира света като безкрайна йерархия от най-нисшето същество до върха, където стои Бог. Критерий за мястото на всяко същество в тази йерархия е степента на неговата „същност“. Голямата заслуга на Тома Аквински е поставянето на теологията на научна основа. За изясняването на тайните на вярата прилага принципа на „естествения разум“ и философските възгледи на Аристотел. След като обявява природата за добре управлявана от Бога, Тома потвърждава необходимостта от изследването и в духа на Аристотеловата традиция. Като казва „да“ на природата, той се отвръща от традиционната за църквата враждебност към тленното. Душата се стреми към съвършенство в Бога, обаче и тялото е дадено от Бога. Богоугодни и затова „естествени“ за Тома са и обществото, правото и държавата. Той приписва на държавата служебна роля спрямо църквата, но при него няма и помен от Августиновото презрение към „Световния град“ от гледна точка на „града Божи“. За него е естествено обществото да е разделено на Горе и Долу, на владетели и слуги, но той не признава произвола на властниците и бунтовете на слугуващите. Също като Аристотел той залага на златната среда във всичко отнасящо се до земния живот
 
== Бележки ==
<references/>
{{Превод от|en|Political philosophy|330865310}}
 
{{философия}}
{{философия-мъниче}}
 
[[Категория:Политическа философия| ]]
[[Категория:Дялове на философията]]
[[Категория:Политически теории| ]]
{{философия-мъниче}}