Политическа философия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м http://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/ |
м linterrors; козметични промени |
||
Ред 1:
'''Политическа философия''' е изучаването на [[държава]]та, [[град]]а, [[управление]]то, [[политика]]та, [[свобода]]та, [[справедливост]]та, [[собственост]]та, [[права]]та, [[закон]]а и прилагането му от властите: какви са те, защо (и дори дали) са необходими, кое прави едно управление легитимно, какви права и свободи трябва да защитава и защо, каква форма трябва да приема и защо, какво е законът, какви задължения гражданите дължат на легитимното управление, ако има, и кога може легитимно то да бъде свалено от власт - ако въобще. В един популярен, народен смисъл терминът "политическа философия" често се отнася до общия възглед, специфична етика, политически вярвания или поведение относно политиката, които не принадлежат непременно "технически" на някоя дисциплина от [[философия]]та.<ref>{{икона|en}} Hampton, Jean (1997). [http://books.google.com/books?id=-sHkdq5qhFwC&pg=PR13&dq=Hampton+political+philosophy+political+societies&lr=#v=onepage&q=Hampton%20political%20philosophy%20political%20societies&f=false Political philosophy]. p. xiii. ISBN 0813308586. "Политическата фирософия се отнася до политическите общества." (''Political philosophy is about political societies''.)</ref>
Политическата философия може също така да бъде разбрана чрез анализирането
Три основни въпроси на политическата философия са политическата икономика при която правата на собственост са дефинирани и достъпът до капитала е регулиран, нуждите за правосъдие в правораздаването и наказанието, и правилата на истината и доказателството, които определят отсъжданията в правото.
Ред 15:
==== Философия на Далечния изток ====
Самостоятелно, Конфуций, Менций и Мо Дзъ, както и легалисткото училище в Китай и Законите на Ману, и Чанакя в Индия - всички се опитвали да намерят средства за възстановяване на политическата общност и нейната стабилност: последните трима се опитвали чрез култивирането на силата и налагането на дисциплина. В Индия, Чанакя и неговата Арташастра, разработили виждане, което напомня на Легалисткото движение и Николо Макиавели. Древните Китайска и Индийска цивилизации наподобяват на Гръцката древна цивилизация, по това, че една единна култура е разделена на враждуващи полиси. В случая с Китай, философите се чувствали задължени да се изправят пред социалния и политическия упадък и да търсят решение за кризата, като се противопоставят на цялата цивилизация. Конфуцианското училище винаги е разглеждало политическите проблеми въз основа на етиката, докато в други училища, изучаващи политическата мисъл, от които само в Китай е имало 12, не е било задължително да включват етиката при разглеждането на политическата философия. Въпреки реалното съществуване на такива политически училища, все още има
=== Средновековна християнска политическа мисъл ===
Ред 27:
''Тома Аквински'' (Тома от Аквино – ок. 1225 – 1274)
Тома Аквински е най-великият учител на средновековието, което разбира света като безкрайна йерархия от най-нисшето същество до върха, където стои Бог. Критерий за мястото на всяко същество в тази йерархия е степента на неговата „същност“. Голямата заслуга на Тома Аквински е поставянето на теологията на научна основа. За изясняването на тайните на вярата прилага принципа на „естествения разум“ и философските възгледи на Аристотел.
== Бележки ==
<references/>
{{Превод от|en|Political philosophy|330865310}}
{{философия}}
{{философия-мъниче}}▼
[[Категория:Политическа философия| ]]
[[Категория:Дялове на философията]]
[[Категория:Политически теории| ]]
▲{{философия-мъниче}}
|