Политическа философия: Разлика между версии

Политическата философия може също така да бъде разбрана чрез анализирането ѝѝ през преспективите на [[метафизика]]та, [[епистемология]]та и [[аксиология]]та.

Самостоятелно, Конфуций, Менций и Мо Дзъ, както и легалисткото училище в Китай и Законите на Ману, и Чанакя в Индия - всички се опитвали да намерят средства за възстановяване на политическата общност и нейната стабилност: последните трима се опитвали чрез култивирането на силата и налагането на дисциплина. В Индия, Чанакя и неговата Арташастра, разработили виждане, което напомня на Легалисткото движение и Николо Макиавели. Древните Китайска и Индийска цивилизации наподобяват на Гръцката древна цивилизация, по това, че една единна култура е разделена на враждуващи полиси. В случая с Китай, философите се чувствали задължени да се изправят пред социалния и политическия упадък и да търсят решение за кризата, като се противопоставят на цялата цивилизация. Конфуцианското училище винаги е разглеждало политическите проблеми въз основа на етиката, докато в други училища, изучаващи политическата мисъл, от които само в Китай е имало 12, не е било задължително да включват етиката при разглеждането на политическата философия. Въпреки реалното съществуване на такива политически училища, все още има западни учени, които отказват да приемат, че има нещо подобно като Китайска политическа философия. Китайският народ в крайна сметка приема Конфуцианската философия като единствен пазител на политическия дух.

Тома Аквински е най-великият учител на средновековието, което разбира света като безкрайна йерархия от най-нисшето същество до върха, където стои Бог. Критерий за мястото на всяко същество в тази йерархия е степента на неговата „същност“. Голямата заслуга на Тома Аквински е поставянето на теологията на научна основа. За изясняването на тайните на вярата прилага принципа на „естествения разум“ и философските възгледи на Аристотел. След като обявява природата за добре управлявана от Бога, Тома потвърждава необходимостта от изследването и в духа на Аристотеловата традиция. Като казва „да“ на природата, той се отвръща от традиционната за църквата враждебност към тленното. Душата се стреми към съвършенство в Бога, обаче и тялото е дадено от Бога. Богоугодни и затова „естествени“ за Тома са и обществото, правото и държавата. Той приписва на държавата служебна роля спрямо църквата, но при него няма и помен от Августиновото презрение към „Световния град“ от гледна точка на „града Божи“. За него е естествено обществото да е разделено на Горе и Долу, на владетели и слуги, но той не признава произвола на властниците и бунтовете на слугуващите. Също като Аристотел той залага на златната среда във всичко отнасящо се до земния живот

== Бележки ==