Уикипедия

Мария (съпруга на Иван Владислав): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
м linterrors; козметични промени
Ред 43:
Унгарски източници съобщават и за още един син, [[Никола Български|Никола]], починал през 1011 г. и баща на унгарската принцеса [[Каталина Българска|Каталина]].
 
През 1018 г., когато Иван Владислав загива, Мария оглавява болярската фракция, желаеща капитулацията пред [[Василий II Българоубиец]]. След като пристига в [[Охрид]], Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна получава титлата ''патриция'' ''зости'' ( първа придворна дама) и тя и семейството и&#768;ѝ са приети в редовете на византийската аристокрация.(интересен факт е, че тади титла една-единствена за цялата империя,а към 1005 същата титла била дадена на Мирослава Самуилова, жената на Ашот Таронит. ЯВно между 1005 и 1018 титлата е овакантена, но кога и как - не знаем) Действията на царица Мария не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в [[Костур (град)|Костур]], a ''„там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върхи нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатсва<ref>Йоан Скилица. Хронография – Цит. по:'''Тъпкова-Заимова''', с. 75</ref>.“''
 
През 1029 г. тя и най-големият и&#768;ѝ син Пресиян/Персиян II организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император [[Роман III Аргир]]. Заговорът е неуспешен, Пресиян/Персиян II е ослепен, а Мария е заточена в манастира „Мантинея“ в тема Вукеларион ([[Мала Азия]])<ref>[https://chitanka.info/text/30003/33#ref_3-5 Божилов, 1999]</ref>.
 
== Потомство ==
<div style="float: centre; width: 100%" class="NavFrame"><div style="background: #ccddcc; text-align: center; border: 1px solid #667766" class="NavHead">[[Ааронов клон на Комитопулите]]<ref>Златарски, История. Приложение 19</ref>'''</div>
<div class="NavContent" style="font-size:normal; text-align:center">
{| width="100%" style="text-align: center; border-collapse: collapse;" cellSpacing="0" cellPadding="0"
Ред 171:
 
== Източници ==
* „Кой кой е в средновековна България“, изд. къща „Петър Берон“, 1999 г., ISBN 9544020470
* „История“, Златарски, В.
* '''Божилов''', Ив., '''Гюзелев''', В. [https://chitanka.info/book/6003-istorija-na-bylgarija-v-tri-toma История на България в три тома. Том І. История на Средновековна България VII-XIV век]. Пловдив, ИК „Анубис“, 1999 г. ISBN: 954-426-204-0 – В:{{URL|https://chitanka.info}}
* '''Тъпкова-Заимова''', В. „Българи родом…“. Комитопулите в летописната и историографската традиция. Велико Търново, 2009.
 
== Бележки ==
Ред 180:
 
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Български владетелски съпруги]]
[[Категория:Аароновци (Комитопули)]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мария_(съпруга_на_Иван_Владислав)“.