Историография в Северна Македония: Разлика между версии

== Развитие ==

[[Георги Пулевски]] е родоначалникът на македонизма и на идеята за отделен македонски език. Автор е и на огромен ръкопис от около 1700 стр. (1892) с названието „Славяно-македонска обща история“. Все пак за основател на съмременната македонската историография се смята публицистът и комунистическият деец [[Васил Ивановски]], който през 1934 година публикува статията „[[Защо ние македонците сме отделна нация]]?“. В нея застъпва тезите на [[Македонизъм|ранните македонисти]], че съществува отделна македонска нация, различна от [[Българи|българската]], [[Сърби|сръбската]] и [[Гърци|гръцката]] нации. Според него македонската нация притежава своя територия и икономическа цялост, свой собствен език и общ национален характер, както и своя македонска история. Съществуването на такава националност е признато от [[Коминтерна]] чрез [[Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)|резолюция по македонския въпрос]] през същата година. Докато е в затвора заради политическата си дейност Васил Ивановски започва да пише първата „История на Македония“ през 1943 година<ref>[http://www.narodnavolja.com/articles2011/09/txt07.asp ПЪТЯТ НА МАКЕДОНЦИТЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ], narodnavolja.com</ref>.

[[FileФайл:Bulgarian state program about Pirin Macedonia.JPG|мини|250п|Нареждане на Министерството на образованието историята на областта Македония да се изучава отделно от българската, 30 януари 1948 година.]]

Официалното начало на македонската историография е поставено в новосъздадената [[Народна република Македония]], федерална част от [[Югославия]] от 1944 година. Днес би било абсурдно връщането към позицията на някои от първите ръководители на Македонската югославска република като [[Лазар Колишевски]], който първоначално обявява, че историята на новата република и нейния народ започват с [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|комунистическата съпротива във Вардарска Македония]] през 1941 година. Той почти забранява честването на Илинденското въстание, като българофилски бунт и се отнася с резерви към спомена за „българина Делчев“. Скоро след това, под ръководството на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]] в [[Белград]] започват конструирането на историческа парадигма, създаване на институциите на историческата политика и подготовка на кадри за професионална историографска кариера. [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] спомага за развитието на македонската историография и реорганизира [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] в [[София]], а [[Илинденска организация]] е разтурена<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0064&g= БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА СЛЕД 1944 г., archivesforbalkans.bg]</ref>. Научното списание на института „[[Македонски преглед]]“ е заменено от „[[Македонска мисъл]]“, което дава изява на апологети на македонската историография като [[Бане Андреев]], [[Васил Калайджиев]], [[Христо Калайджиев]], [[Блаже Конески]], [[Йован Трифуновски]], [[Любен Цветков]] и други. Предава голяма част от наличните книги и етнографски артефакти на двете организации, включително останките на [[Гоце Делчев]], са предадени на Социалистическа република Македония<ref name="BHK8">[http://www.scribd.com/doc/40564254/Macedonians-of-Bulgaria Center for Documentation and Information on Minorities in Europe - Southeast Europe (CEDIME-SE), MINORITIES IN SOUTHEAST EUROPE, Macedonians of Bulgaria, стр.8 ]</ref>, които да послужат за написването на нови учебници по история на Македония.

През 1946 година БКП започва политика на „[[Македонизация в Пиринска Македония|културна автономия]]“ в [[Пиринска Македония]], при която започва постепенното налагане на македонска идентичност сред местните българи. За целта от Югославия са изпратени учители по [[Езикови комисии на АСНОМ|новокодифицираният]] македонски език и по македонска история. През 1948 година Министерството на образованието на България издава наредба историята на Македония да се обособи от Българската история. Предприетите мерки не дават особени резултати поради слабата подготвеност на югославските учители, липсата на учебници по македонска история и въобще на научна литература за новата и интерпретация<ref>[http://bg.wikipedia.org/wiki/[%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Letter_from_Kiril_Dramaliev_according_the_cultural_authonomy_in_Pirin_Macedonia.JPG |Писмо на просветния министър Кирил Драмалиев от 18 февруари 1949 година, с което известява генералния секретар на ЦК на БКП Георги Димитров]]</ref>, както и поради факта, че мнозинството от местните българи не приемат идеите на македонизма<ref name="sega">[http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009112600040001301 Иван Петрински, В Пиринския край приемат с негодувание т.нар. „културна автономия”], в. Сега</ref>. През 1948 година в Скопие е създаден [[Институт за национална история|Института за национална история]], а през 1949 година след като е създаден [[Скопски университет|Скопския университет]] във [[Философски факултет (Скопски университет)|Философския факултет]] започва обучение по македонска история.

През 2000 година [[Божидар Димитров]] издава книгата „[[Десетте лъжи на македонизма]]“ на български и на македонска литературна норма, в която прави опит да обобщи и обори основните тези на македонската историография. Книгата предизвиква широк обществен отзвук и в двете страни, а македониста [[Георги Радулов]] в отговор пише „Кой фалшифицира историята?<ref>[http://www.makedonika.org/Bojdimi1.htm Георги Радуле, КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА? (ПО ПОВОД “ДЕСЕТТЕ ЛЪЖИ НА МАКЕДОНИЗМА НА Б. ДИМИТРОВ”)]</ref>. По повод честванията на 100 години от [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 2003 година в Република Македония започва издаването на автентични документи и книги, недвусмислено доказващи българския произход на видни личности от Македония. Професор [[Иван Катарджиев]] издава двата тома на [[Освободителните борби на Македония]] от [[Христо Силянов]] и „[[Спомени (Иван Михайлов)|Спомените на Иван Михайлов]]“<ref>[http://www.macedoniainfo.com/Misirkov.htm Маринов, Чавдар. Сто години Илинден или сто години Мисирков?], macedoniainfo.com</ref>. [[Зоран Тодоровски]] участва в издаването на съвместно издание между институциите на двете държави на „Дневника на [[Кръсте Мисирков]]“ и сборник от документи на [[Тодор Александров]]. Иван Катарджиев, Зоран Тодоровски, [[Антонио Милошоски]] частично или напълно признават българското национално самосъзнание на родени в Македония българи<ref name="ivan">Академик Иван Катарџиев, "Верувам во националниот имунитет на македонецот", интервjу, "Форум": "форум - Дали навистина Делчев се изјаснувал како Бугарин и зошто? Катарџиев - Ваквите прашања стојат. Сите наши луѓе се именувале како „Бугари“...";</ref><ref name="zoran">"Уште робуваме на старите поделби", Разговор со д-р Зоран Тодоровски, www.tribune.eu.com, 27. 06. 2005, също и [http://www.omda.bg/bulg/news/Makedonia/Todor_Aleksandrov.htm тук]</ref><ref>[http://217.16.70.245/?pBroj=1760&stID=34621&pR=7 Проштавање и национално помирување (3), д-р Антонио Милошоски, Утрински Весник, бр. 1760, 16 окт.октомври 2006, ]</ref>. Под ръководството на [[Блаже Ристовски]] през 2009 година МАНУ прави опит да издаде „Македонска енциклопедия“ в два тома. Изданието е пълно с неистини и манипулации и предизвиква негативни реакции на Балканите, във Великобритания, САЩ и в други държави, поради което е спряно от печат.<ref>[http://www.focus-news.net/?id=l16827&PHPSESSID=ts5cbpv2jv3eauf2u3tqoir2d3 Дзамис, Ставрос, „Македонската енциклопедия” събуди призраците на Балканите], Агенция Фокус, 2.10.2009</ref><ref>[http://obshtestvo.bg-news.eu/index.php?page=news&newsid=1784 Реакции от София, Лондон и албанците в БЮРМ, Косово и в Албания срещу т.нар. „Македонска енциклопедия”], obshtestvo.bg-news.eu, 25.09.2009</ref>

== Основни тези ==

== Неизползвана литература ==

* [http://promacedonia.org/mak_enc/index.html „Македонска Енциклопедија“ в два тома, МАНУ, Скопие, 2009]

== Бележки ==