Френско-пруска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м linterrors; козметични промени |
|||
Ред 10:
|промени = Създаване на [[Германската империя]] {{Br}} Областта Елзас-Лотарингия се присъединява към Германия {{Br}} Край на [[Втора империя (Франция)|Втората френска империя]] {{Br}} Създава се [[Втора империя (Франция)|Третата френска република]]
|резултат= Пруска победа, [[Франкфуртски мирен договор]]
|страна1= [[
|страна2={{флагче|Франция}} [[Втора империя (Франция)|Френска втора империя]] (''впоследствие [[Трета република (Франция)|Трета френска република]]'')
|командир1=• [[
|командир2=• {{флагче|Франция}} [[Наполеон III]] <br> • {{флагче|Франция}} [[Франсоа Аший Базен]] <br> • {{флагче|Франция}} [[Патрис дьо Мак Махон, дук дьо Мажента]]
|сила1= 300 000 редовни <ref>Geoffrey Wawro(2003) – ''The Franco-Prussian War: The German Conquest of France in 1870 – 1871'', стр. 42 ISBN 0-521-58436-1.</ref> <br> 900 000 запасняци и ''Ландвер'' <ref>Wawro(2003) – 42 стр.</ref>
Ред 23:
== Причини за войната ==
[[
Причините за Френско-пруската война се коренят в нарушаването на баланса на силите в Западна и Централна Европа, установен в края на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]]. Франция и Прусия са врагове в тези войни, завършили с френско поражение. След издигането на император [[Наполеон III]] във Франция (1852 г.) и на [[Ото фон Бисмарк]] като министър-председател на Прусия (1862 г.) се стига до нов сблъсък, тъй като усилията на Бисмарк да обедини Германия под пруско върховенство влизат в противоречие с френските стремежи за политическа хегемония на континента. След победоносни войни срещу Русия (1854 – 1856 г.) и Австрия (1859 г.) Наполеон III иска да присъедини към страната си [[Белгия]], [[Люксембург]] и Рейнска област (някогашни владения на [[Наполеон I]]). Тези претенции остават неизпълнени, въпреки че осъществяването им е условие за френския неутралитет в [[Австро-пруска война (1866)|Австро-пруската война от 1866 г.]]. В тази война Прусия нанася поражение на Австрия, а скоро след това създава [[Северногермански съюз|Северногерманския съюз]] и сключва военнополитически договори с [[Бавария]] и други южногермански държави. Бисмарк търси повод за военен сблъсък с Франция, защото вижда в нея противник на окончателното обединение.<ref>Пантев, А., Глушков, Хр., Мишев, Р. ''История на Новото време'', „Абагар“, Велико Търново 1998, ISBN 954-427-127-9, стр. 289 – 290</ref>
[[
И Наполеон, и Бисмарк имат вътрешнополитически съображения. Френският император иска да затвърди авторитета си, подложен на критики от републиканците (като [[Жул Фавр]]<ref>Henri Martin; Abby Langdon Alger (1882) – ''A Popular History of France from the First Revolution to the Present Time'' стр. 491 – 492.</ref>) и разклатен силно след провала на френската интервенция в [[Мексико]] (1867 г.).<ref>Fenton Bresler(1999). ''Napoleon III: A Life'', стр. 345.</ref> От своя страна, пруският министър-председател трябва да затвърди властта на Прусия в земите, присъединени след победата над Австрия, и първенството
Повод за френско-пруската война дава спорът за кралския престол в Испания, овакантен след детронирането на кралица [[Исабела II]] през [[1868]] г. Напрежението между двете страни ескалира след издаването на [[Емска телеграма|„Емската телеграма“]], с която Бисмарк представя в преиначен и провокативен вид преговорите между пруския крал [[Вилхелм I]] и френския посланик по въпроса за испанското наследство. На 19 юли 1870 г. Франция обявява война само на Прусия, но останалите държави от Северногерманския съюз наред с Бавария, Баден и Вюртемберг застават на пруска страна.
Ред 35:
След изненадващата пруска победа над [[Австрия]] през 1866 г. френският военен министър маршал [[Адолф Ниел]] започва програма за подобряване на боеспособността на армията. Той решава да прекрати изплащането на допълнителни възнаграждения на уволняваните войници, но резултатите са лоши – голям брой ветерани напускат армията и много запасняци (един на всеки четирима) предпочитат да плащат откуп, вместо да служат. Военният закон от 1868 г., създаден от маршал Ниел и базиран на пруската организация, увеличава срока на военната повинност от 7 на 9 години. Законът обаче е обезсилен от долната камара на френския парламент, която отпуска твърде малко пари за Гард Мобил (Подвижна гвардия). Първоначалният замисъл за тези части е да се състоят от всички мъже, успели по един или друг начин да избегнат редовната служба. За тях се утвърждават няколко закона, с които драстично се ограничава обучението на тези единици. Забранено е преместването на гвардейските части извън родните им райони, като същевременно са освободени от задължението да стоят в казармата по време на подготовката. Всички тези ограничения са приети от мнозинството в парламента, което се страхува, че гвардията ще се превърне в инструмент за засилване на властта на императора.<ref>Wawro (2003) – стр. 46</ref>
[[
През юли 1870 г. френската армия разполага с 492 585 редовни войници. Някои от тях са ветерани от [[Кримска война|Кримската война]] и [[Френско-австрийска война (1859)|Френско-австрийската война]] от 1859 г., интервенцията в [[Мексико]] и кампанията в [[Алжир]]. Според маршал [[Едмон Льо Бьоф]] (наследил Ниел начело на военното министерство) 300 000 души трябва да бъдат в бойна готовност за три седмици. При пълна [[мобилизация]] тази бройка трябва да се увеличи до 662 000 редовни войници и още 417 366 от по-слабо организираната и обучена Гард Мобил.<ref>Howard (1991) – 39 стр.</ref>
Ред 42:
Военният министър Льо Бьоф заявява, че френската армия е готова за война ''„до последното копче на гетите“''. Въпреки набързо предприетите реформи френската армия продължава да страда от липса на адекватна администрация и на ясно и последователно планиране. В резултат на това в началото на конфликта голяма част от френските съединения не са в пълен състав. Много от запасняците живеят ден за ден по железопътните депа, докато се опитват да открият полковете, към които принадлежат. През цялата война придвижването на френските части е лошо ръководено. Освен че има недостиг на продоволствие и снаряжение, голяма част от медицинските материали остават в [[Дом на инвалидите|Дома на инвалидите]] в Париж поради неуреден транспорт.<ref>McElwee, William (1974). The Art of War: From Waterloo to Mons. Indiana University Press,McElwee (1974) – 46 стр.</ref>
[[
'''Въоръжение'''
Ред 48:
След получаването на сведения за ефективността на пруските пушки със задно зареждане, през 1866 г. французите набързо оборудват своята [[пехота]] с пушки „[[Шаспо]]“, които са едни от най-модерните по онова време серийно произвеждани огнестрелни оръжия. С гумен пръстен за уплътнение и по-малък куршум, „Шаспо“ има далекобойност от 1463 метра (1600 [[ярд]]а) и голяма скорострелност.<ref>McElwee (1974) – стр. 139.</ref>
Допълнително армията е оборудвана с предшественика на картечницата – [[митральоза]]та. Производството
[[Артилерия]]та не получава ново оборудване, тъй като френското народно събрание не одобрява отпускането на средства. На въоръжение са три основни единици: оръдия с четирипаундови (почти 2 кг) и дванадесетпаундови (почти 5,5 кг) снаряди, и картечи. Оръдията с четирипаундови снаряди са зареждани отпред и имат далекобойност от 1189 метра за близък обстрел и 2286 метра за далечен, а тези с дванадесетпаундови снаряди също се зареждат отпред, но са предназначени за по-тежки поражения.<ref>Wawro – 58 стр.</ref> На Световното изложение в [[Париж]] от 1867 г. френските поданици са поканени в Париж да разгледат големите артилерийски оръдия, създадени от Круп и използвани от пруските сили. Французите съвсем забравят за мощта на тези масивни оръдия, считайки ги за прекалено големи и скъпи, за да са ефективни и употребими. Както казва [[Виктор Юго]]: ''„Огромните стоманени гюллета, всяко от които струва хиляда франка, изстрелвани от титанските пруски оръдия, изковани от гигантския чук на Круп, който тежи сто хиляди паунда и струва три милиона франка, са точно толкова ефективни срещу прогреса, колкото сапунените балони, излизащи от края на тръба, през която духа малко дете.“''<ref> Michael J. West. [http://ml.hss.cmu.edu/courses/mjwest/Chapter_2_1867.htm Spectacular Ideology: The Parisian Expositions Universelles and the Formation of National Cultural Identity, 1855 – 1937]. </ref> В началото на 1866 г. френски оръжейни експерти присъстват на демонстрация в [[Белгия]], където наблюдават превъзходството на артилерията на Круп. Въпреки положителните оценки за артилерийските оръдия, маршал Льо Бьоф не обръща внимание на това. След войната се разкрива, че той и неговите съратници се опитват да защитят интересите на френската фирма „Шнайдер“, като не купуват оръжие от конкурентите
=== Пруска армия ===
Ред 64:
== Френско нашествие ==
=== Подготовка за офанзива ===
[[
На 28 юли 1870 г. Наполеон III напуска [[Париж]], отправя се към [[Мец]] и поема командването на новосформираната Рейнска армия, която се състои от 202 448 души и се очаква да нарасне с напредването на мобилизацията.<ref>Howard(1991), стр. 78</ref> Маршал Мак Махон поема командването на I-ви корпус (четири пехотни дивизии) в близост до Висамбур ({{lang-de|Вайсенбург}}), маршал Канробер заема с VI-ти корпус (четири пехотни дивизии) позиции в Шалон сюр Марн (Северна Франция) като резерв и като защита срещу пруско нападение през [[Белгия]].
Ред 91:
Маршал Мак Махон, намиращ се в този момент в най-голяма близост до Висенбург, оставя своите четири дивизии да се разпръснат на 32 километра разстояние една от друга, за да могат да реагират на всеки опит за пруска [[инвазия]]. Организацията на силите е такава поради липса на продоволствия, което кара всяка дивизия да си търси сама основните провизии, заедно с интендантите, които би трябвало да осигуряват продоволствието. Това, което влошава нещата е изпълняването на службата от страна на генерал [[Огюст-Александр Дюкро]], командир на първата дивизия на Мак Махон. На 1 август той съобщава на генерал Абел Доуай, командир на втората дивизия, че ''„Информацията, която получих, ме кара да предположа, че врагът няма никакви значителни сили близо до постовете и няма никакво желание за офанзива.“''<ref>Howard(1991), стр. 100 – 101</ref> Два дни след това той казва на Мак Махон, че не е открил ''„дори и един вражески пост [...] според мен, че заплахата от баварците е просто блъф“''. Въпреки, че Дюкро отхвърля възможността за атака от страна на германците, Мак Махон все още се опитва да предупреди другите части от армията си, но без успех. <ref>Howard(1991), стр. 101</ref>
[[
Първата мащабна битка от Френско-пруската война се състои на 4 август 1870 г. Тя се води между самостоятелната дивизия на генерал Доуай от I-ви корпус, допълнен с [[кавалерия]], която е поставена, за да наблюдава границата, но зле координирана с останалите части, и германската Трета армия. Части от един баварски и два пруски корпуса са въвлечени в битката и подпомогнати от пруска артилерия, която пробива огромни дупки в защитата на града. Доуай държи много силни позиции, основно благодарение на точността и голямата далекобойност на пушките „Шаспо“, но войската му образува прекалено тънка фронтова линия, за да издържи. Доуай е убит още рано сутринта, когато [[Миниране|мина]] от дивизионна батарея с картечници избухва близо до него. Обграждането на града от врага излага цялата дивизия на смъртна опасност.<ref>Wawro(2003), стр. 97 – 98, 101</ref>
Ред 99:
:''Основна статия: [[Битка при Шпихерен]]''
[[
[[Битка при Шпихерен|Битката при Шпихерен]], на 5 август, е втората от трите критични френски загуби. Първоначално Молтке планира да задържи армията на Базен при река Саар, като има възможност да я нападне с втора армия фронтално и с първа – откъм левия фланг, докато трета армия се приближава в гръб. Сравнително възрастният по това време генерал Карл фон Щайнмец прави неочакван и непланиран ход, повеждайки първата армия на юг от позицията
От страна на французите, след като са разбити при Висенбург, планирането се оказва основно и решаващо. Генерал Льо Бьоф, разгневен, решава да отиде при река Саар, за да преброи своите загуби. Оказва се, че продоволствието е недостатъчно и преминаването на Саар е невъзможно. Поради това френските армии трябва да заемат защитни позиции и да се защитават срещу атака от всяка възможна страна, но така армиите не могат да се поддържат взаимно.<ref>Howard(1991), стр. 87 – 88</ref>
Ред 112:
:''Основна статия: [[Битка при Вьорт]]''
[[
Двете армии се сблъскват отново само след два дни (6 август 1870) при [[Вьорт]] и Фрьошвилер, на по-малко от 16 км от Висамбур. Трета германска армия е усилена с подкрепления, което увеличава силата
Битката при Вьорт е първата голяма битка от Френско-пруската война, с повече от 100 000 души на бойното поле. Това също е един от първите сблъсъци, където войници от различни германски държави (Прусия, Баден, Бавария, [[Саксония]] и др.) се бият заедно. Тези факти карат някои историци да наричат бойното поле при Вьорт „люлката на Германия“. Това, естествено, не е постигнато без загуби – Прусия дава над 10 500 ранени и убити<ref name=knowrush />. Французите имат 20 200 ранени, убити и военнопленници<ref name=knowrush /><ref>Howard(1991), стр. 116</ref>.
=== Битка при Марс ла Тур ===
:
[[
[[
Следвани плътно от пруската армия, 130 000 френски войници се затварят в крепостта на [[Мец]], след вече известните няколко поражения на фронта. Техният опит да напуснат Мец, за да се свържат с френските сили при Шалон, е разкрит от пруски кавалерийски патрул, командван от майор Оскар фон Блументал. На 16 август, четири дни след тяхното отстъпление, постоянните пруски сили, състоящи се от група от 30 000 души от III-ти корпус (от Втората армия), ръководени от генерал [[Константин фон Алвенслебен]], откриват френската армия в близост до [[Вионвил]], източно от [[Марс ла Тур]]. Французите са значително по-многобройни от прусаците.
Ред 133:
=== Битка при Гравлот ===
:
Битката при Гравлот се води между германски и френски войски на 18 август 1870 г. по време на Френско-пруската война. След безуспешни боеве в Североизточна Франция в средата на август френският маршал Базен е принуден да оттегли армията си (160 000 души с 520 оръдия<ref name="wawrofpw169">Wawro (2003) – стр. 169</ref>) към крепостта [[Мец]], преследван от 1-ва и 2-ра пруска армия под номиналното командване на крал [[Вилхелм I]] (фактически командир е генерал [[Хелмут фон Молтке]]).<ref name="eggen176">Eggenberger, David. ''An Encyclopedia of Battles: Accounts of Over 1,560 Battles from 1479 B.C. to the Present'', Courier Dover Publications, 1985, ISBN 0486249131, p. 176</ref> На 18 август Базен заема позиции на линията Гравлот – Сен Прива западно от Мец. Атакуват го двете пруски армии, наброяващи 200 000 бойци със 730 оръдия<ref name="wawrofpw169"/>. 1-ва пруска армия е принудена от френските защитници да отстъпи в безредие при Гравлот<ref>Wawro(2003) – стр. 183</ref>, но 2-ра армия успява, макар и с тежки загуби, да накара десния фланг на французите при Сен Прива да отстъпи<ref name="eggen176"/>. Принос за това има саксонският XII корпус, който обхожда френските позиции<ref name="wawrofpw1734">Wawro (2003) – стр. 173 – 174</ref>. Базен се отказва да контраатакува, за да си върне изгубените позиции, и с настъпването на нощта се оттегля в Мец, където е обсаден и принуден да се предаде заедно с армията си в края на октомври.
Ред 142:
:''Основна статия: [[Битка при Седан]]''
[[
Наполеон III, заедно с фелдмаршал Мак Махон, сформират нова френска армия на Шалон, с цел да се отправят към Мец и да спасят Базен. Наполеон III лично ръководи армията, а Мак Махон го подпомага. Така те повеждат френската военна сила в марш по посока на североизток към белгийската граница, за да не се засекат с прусаците преди да атакуват на юг, за да се свържат с Базен.
Ред 150:
На 1 септември 1870 битката започва, когато армията на Шалон с 202 пехотни батальона, 80 кавалерийски ескадрона и 564 оръдия атакува обкръжаващата ги 3-та пруска армия и армията на Мойзе (общо били 222 пехотни батальона, 186 кавалерийски ескадрона и 774 оръдия). Генерал Де Вимпфен, командващ френския 5-ти резервен корпус, се надява да изпрати комбинирана пехотна и кавалерийска атака срещу пруския 11-ти корпус. Но в 11 часа пруската артилерия започват мощни атаки, докато още пруски сили пристигат на бойното поле.
[[
Френската кавалерия, командвана от генерал Маргьорит, отчаяно се хвърля три пъти в атака върху близкото село Флоинг, където пруския 11-ти корпус се е разположил. Самият Маргьорит е убит, водейки първата атака. Останалите две допълнителни атаки не довеждат до нищо друго освен тежки загуби.
До края на деня, без надежда за някакъв успех или бягство, Наполеон III нарежда да се спрат атаките. Французите изгубват около 17 000 души<ref name=frpr.com>[http://francoprussianwar.com/war.htm За Френско-пруската война]</ref>, които са ранени или убити, а 21 000 са заловени<ref name=frpr.com />. Прусаците от своя страна съобщават за 2 320 убити, 5 980 ранени и 700 заловени или изчезнали войници (общо 9 000).<ref name=frpr.com />
На следващия ден, 2 септември, Наполеон III се предава и е взет за затворник заедно с още 83 000<ref name=frpr.com /> от войниците му. Това е невъобразимо голяма победа за прусаците, защото те не само заловят цялата френска армия, но и лидера
=== Обсада на Мец ===
Ред 170:
=== Примирие, отхвърляне на примирието и продължаване на военните действия ===
[[
Докато републиканското правителство е податливо на [[репарация|репарационни]] плащания или предаване на колониални територии в [[Африка]] или [[Южна Америка]] на Прусия, Жул Фавр от името на Правителството на националната отбрана обявява на 6 септември, че Франция няма да ''„даде нито инч от своята територия, нито пък камък от своите крепости“''.<ref>Craig, Gordon A. (1980). Germany: 1866 – 1945. Oxford University Press, 31</ref> След това републиката подновява военните действия, събира нови попълнения в армията от всички части на страната и се залавя да изгони вражеските сили от Франция.
Ред 181:
:''Основна статия: [[Обсада на Париж (1870-1871)]]''
[[
Обсадата на Париж (19 септември 1870 – 28 януари 1871) носи последната загуба на френската армия през Френско-пруската война. На 18 януари е обявено създаването на Германската империя.
Ред 204:
=== Източната кампания ===
[[
След унищожението на френската армия „Лоара“, остатъци от тази армия се събират в Източна Франция, за да образуват Източната армия, командвана от генерал Шарл Бурбаки. В последен опит да отрежат линията за доставка на продоволствие на германските сили в Североизточна Франция, армията настъпва на север, за да свали пруската обсада над Белфорт и да освободи обсадените френски защитници.
Ред 232:
=== Обединението на Германия ===
[[
[[
Създаването на единна Германска империя поставя край на „баланса на сили“, създаден с [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] след края на Наполеоновите войни. Страни, в които преди това липсват генерален щаб и система за универсална военна повинност, скоро приемат и двете, заедно с подобрения на тиловото управление на военните действия, военна употреба на железопътните линии и телеграфната система. Всички тези неща се оказват както необходими, така и належащи след германската победа. Германия бързо се превръща в главна сила в [[Европа]] с една от най-силните професионални армии в света. Въпреки, че Обединеното кралство продължава да бъде доминиращата световна сила, британската намеса в политиката на Европа през XIX век е крайно ограничена, позволявайки на Германия да упражнява голямо влияние над Стария континент. Освен това, бракът на кронпринца с дъщерята на [[Виктория (Обединено кралство)|кралица Виктория]] представлява най-видното от многобройните германо-английски взаимоотношения.
Ред 242:
== Литература ==
* Baumont, Maurice. ''Gloires et tragédies de la IIIe République''. Hachette, 1956.
* Bresler, Fenton. ''Napoleon III: A Life''. New York: Carroll & Graf, 1999. ISBN 0-7867-0660-0
* Craig, Gordon A. ''Germany: 1866 – 1945''. Oxford University Press, 1980.
* Michael Howard. ''The Franco-Prussian War: The German Invasion of France 1870 – 1871''. New York: Routledge, 2001. ISBN 0-415-26671-8
* William Blanchard Jerrold. ''The Life of Napoleon III''. Longmans, Green & Co.,1882.
* William Manchester. ''The Arms of Krupp: 1587 – 1968''. Bantam Books, 1981.
* McElwee, William. ''The Art of War: Waterloo to Mons''. Bloomington: Indiana University Press, 1974. ISBN 0-253-20214-0
* Nolte, Frédérick. ''L'Europe militaire et diplomatique au dix-neuvième siècle, 1815 – 1884'' E. Plon, Nourrit et ce, 1884.
* Jasper Ridley. ''Garibaldi''. Viking Press, 1976.
* Friedrich Wilhelm Rüstow; John Layland Needham. ''The War for the Rhine Frontier, 1870: Its Political and Military History''. Blackwood, 1872.
* Taithe, Bertrand. ''Citizenship and Wars: France in Turmoil 1870 – 1871''. Routledge, 2001.
* A. J. P. Taylor ''Bismarck: The Man and the Statesman''. London: Hamish Hamilton, 1988. ISBN 0-241-11565-5
* Wawro, Geoffrey. ''The Franco-Prussian War: The German Conquest of France in 1870 – 1871'' Cambridge: Cambridge University Press, 2003. ISBN 0-521-58436-1
* Martin van Creveld. ''Supplying War: Logistics from Wallenstein to Patton'' Cambridge: Cambridge University Press, 1977. ISBN 0-521-29793-1
{{превод от|en|Franco-Prussian War|217670597}}
| |||