Евалд фон Клайст: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918): Прес ПСВ т.нар. битка при Таненберг е една |
м linterrors; козметични промени |
||
Ред 8:
| години на служба = [[1912]] – [[1918]]; [[1919]] – [[1944]] г.
| прякор =
| преданост = [[
| въоръжени сили = [[
| войсково поделение =
| командвания = 22<sup>-ри</sup>алпийски корпус<br>[[1-ва танкова армия (Вермахт)|1<sup>-ва</sup> танкова армия]]<br>[[Група армии „А“]]
Ред 15:
| битки =
| награди = [[Паул Лудвиг Евалд фон Клайст#Военна декорация|''Вижте по-долу'']]
| националност = [[
| родства =
| по-късна работа =
Ред 42:
=== Германо-съветски фронт ===
==== Сраженията при Уман и Киев ====
[[
През първите дни след нахлуването в СССР, 1<sup>-ва</sup> танкова група начело с Клайст настъпва северно от [[Лвов]] в посока към [[Ровно]] и нанася поражение на съветския Югозападен фронт в [[битка при Дубно|битката при Дубно]]. На 10 юли е овладян [[Житомир]], намиращ се на 150 км от [[Киев]]. Обръщайки се на юг, войските на Клайст се съединяват с частите на [[17-та армия (Вермахт)|17<sup>-та</sup> армия]], обкръжавайки по този начин в района на [[Уман]] голяма групировка войски на Южния и Югозападния фронтове на [[Червена армия|Червената армия]].Боевете за унищожаването на Уманския котел продължават от 2/3 до 8 август 1941 г. Съветските войски понасят тежко поражение. По немски данни са пленени 103 000 съветски войници и офицери, вкл. командващите 6<sup>-та</sup> армия ген.-лейт. И. Музиченко и 12<sup>-та</sup> армия ген.-майор П. Понеделин, 4 командири на корпуси и 12 командири на дивизии заедно с 317 танка. Само 11 000 и то предимно тилови части успяват да се измъкнат. Освен това в боевете загиват 2 командири на корпуси и 6 командири на дивизии. Това е първата категорична немска победа на Източния фронт, заслуга за която има безспорно Евалд фон Клайст.
Ред 48:
==== Сраженията при Ростов на Дон ====
След овладяването на Киев, групата на Клайст (от този момент тя се нарича 1-ва танкова армия) е насочена към [[Ростов на Дон]] – главна цел на кампанията
Армията на Клайст продължава движението си на на изток, по крайбрежието на Азовско море: на 17 октомври е превзет [[Таганрог]], а на 28 октомври немците излизат на река [[Миус]], последната водна преграда преди Ростов. Есенната кал и намаляването на запасите от гориво заставят Клайст да задържи придвижването.<ref name="Irving 77"> David Irving, „Hitler’s War“, Viking Adult (1977) ISBN 0-670-37412-1, ISBN 978-0-670-37412-0 </ref>.
Ред 54:
Главнокомандващият на група армии „Юг“ – [[Герд фон Рундщет]] смята, че в настъпващата руска зима не е необходимо да се продължи настъплението<ref>С. Митчем, „Фельдмаршалы Гитлера“, Смоленск „Русич“, 1999, стр. 396</ref>, но Хитлер настоява, и на 17 ноември танковете на Клайст отново тръгват към Ростов. Отбраната е сломена, и през нощта на 20 ноември [[1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер]] влиза в града.
Ростов на Дон се явява важен град с половинмилионно население, който открива пътя към [[Кубан (река)|Кубан]], към нефтените полета на [[Кавказ]] и после към [[Закавказие]]то и [[Иран]]. Ето защо е можело да се очаква от Червената армия да направи опити да си върне града. Левият фланг на армията на Клайст е опасно открит, но помощ от командването не последва.<ref name = "Carel"> Paul Carrel „Hitler moves East, 1941 – 1943“, Publisher: Bantam (1966) ASIN: B000CRIJSQ; стр. 300 – 330 </ref> <ref name="Irving 77"
==== Сражението при Харков ====
Ред 62:
==== Настъплението към Кавказ ====
[[
След падането на Харков, 1<sup>-ва</sup> танкова армия е включена в състава на новосформираната [[група армии „А“]] (главнокомандващ – фелдмаршал [[Вилхелм Лист]]). Армията на Клайст прикрива от север фланга на 17<sup>-та</sup> армия, по време на настъплението
В стремежа си да ускори придвижването, на 9 септември Хитлер отстранява Лист и взима командването на групата армии в свои ръце. Все пак, без да добие успех, на [[21 ноември]] предава командването на Клайст (главнокомандващ на [[1-ва танкова армия (Вермахт)|1<sup>-ва</sup> танкова армия]] става [[генерал]] [[Еберхард фон Макензен]]. По това време групата армии се състои от 1-ва танкова и [[17-та армия (Вермахт)|17<sup>-та</sup> пехотна армия]] на Вермахта.
==== Кубанската линия ====
[[
В края на ноември 1942 г., съветските войски завършват обкръжаването на 6<sup>-та</sup> немска армия край [[Сталинград]] – нещо, което поставя групата на Клайст в тежко положение. Става нужно групата армии бързо да се оттегли от Кавказ, но Хитлер не дава заповед за отстъпление до 27 декември. Частите на Манщайн все пак успяват да удържат натиска на Червената армия, в резултат на което 1<sup>-ва</sup> танкова армия преминава през Дон и избягва обкръжение.
Ред 84:
Има неяснота около пленяването му. По едни данни е пленен от англичани в Югославия, а според други – сам се предава на американците. Историкът К. Р. Дейвис, беседвал с членове на семейство Клайст, посочва, че Евалд фон Клайст е пленен от патрул на 26<sup>-та</sup> американска дивизия на 25 април [[1945]] г. Принуден е да премине трънливия път на 27 различни затвора. Привлечен е като свидетел в работата на [[Нюрнбергския процес]] през 1945 – 1946 г. През септември 1946 г. е предаден на Югославия, за да се изправи срещу обвинения във военни престъпления. През август [[1948]] е осъден но югославски народен съд на 15 г. затвор.
През март 1949 г. е екстрадиран в [[СССР]]. Там е обвинен в подривна дейност сред населението на СССР. Сталин никога не му прощава за тежките поражения, които е нанасял на Червената армия. Решено е да няма прошка, макар че фон Клайст е недолюбван от Хитлер заради аристократичния си произход, промонархическите си възгледи, способностите си и умението да отстоява своите позиции. Сталин е решил да бъде третиран като военнопрестъпник, макар че от толкова много битки на Източния фронт не е ясно как фон Клайст е намирал време да извършва военни престъпления
На 21 февруари [[1952]] г. е осъден от Върховния съд на СССР на 25 г. затвор. През март 1954 г. е прехвърлен в затвора във Владимир, където са държани германски генерали. Там руснаците му позволяват да си пише със семейството си. За пръв път от повече от 8 г. се свързва с роднините си.
| |||