Светослав Минков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м авг --> август; козметични промени |
м окт. --> октомври |
||
Ред 67:
Заминава за [[Мюнхен]], където учи в Търговско-стопанска академия (август 1922 - септ. 1923). В [[Германия]] се запознава с най-новото в немската и световна литература и живопис, изучава естетиката на модернистично [[Диаболизъм|диаболистично]] литературно направление. След завръщането си в България продължава образованието си в [[Университет за национално и световно стопанство#Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]] (днес [[УНСС]]), но не го завършва. Издава първите си книги свързани с естетиката на [[Диаболизъм|диаболизма]].
Работи като библиотекар (1924–1925) в [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Въведен от брат си [[Иван Минков]] (офицер, майор и деец на [[БКП]]) в т.нар. антифашистко движение, Светослав изпълнява куриерски задачи и други партийни поръчения. През април 1925 във връзка с [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] е арестуван заедно с други писатели и е задържан 2 месеца в [[Дирекция на полицията]]. По-късно 1926 - 1942 работи като книговодител, началник бюро, библиотекар и др. в [[Българска централна кооперативна банка]], [[Българска земеделска и кооперативна банка]] (БЗКБ). Същевременно работи и като редактор в различни издания и издателства. Посещава [[Бразилия]] и [[Аржентина]] като делегат на Международния конгрес на [[ПЕН-клуб]]овете (от август до
През 1941 е свидетел по първото дело срещу [[Никола Вапцаров]], посочен от самия обвиняем, вероятно заради познанството на Минков с [[Бойка Вапцарова]], която също е работила в БЗК Банка като чиновник, а той като помощник-библиотекар. Главен библиотекар в банката тогава е известният български библиограф [[Тодор Боров]]. Минков забавя заминаването си за [[Япония]], за да свидетелства в полза на Вапцаров, като се изказва по художествените достойнства на неговата поезия.
| |||