Александър Дюма-син: Разлика между версии

Александър Дюма-син е роден на [[27 юли]] [[1824]] г. и в Акта за раждане записват майка и баща – неизвестни. Родителите го признават чак след 7 години, през 1831 г. Майка му, шивачката Катрин Лор Лабе е съседка на Александър Дюма-баща. Авторът на „Тримата мускетари“ дава име на сина ѝѝ, но на нея го отказва. След съдебна битка малкият Александър е поверен на баща си. Темата за разпадане на семейството става основна в творчеството на сина. Психиката му пък отрано е белязана от отчаянието, което той трудно успява да превъзмогне. В детството му го прехвърлят от пансион на пансион, заради бурния живот на баща му. Въпреки прочутото име, което получава, синът е подложен на насмешки и тормоз от страна на връстниците си, които го обиждат като „копеле“. През целия си живот е бил сърдит на баща си, че е изоставил майка му, за да тича след многобройните си любовници.

[[FileФайл:Alexandre Dumas01.jpg|мини|160px|вляволяво|Теобалд Шартран, карикатура на Александър Дюма-син в сп. „Vanity Fair“, 1879 г.]]

Успехът идва и при сина с публикуването на най-известната му творба „Дамата с камелиите“ през 1848 г. Четири години по-късно романът се превръща в пиеса. След една година славата нараства още, когато [[Джузепе Верди]] и Франческо Мария Пиаве правят „Травиата“. Фабулата е почерпена от историята на Мари Дюплеси, любовница на Александър Дюма-син през 1844 и 1845 г. Истинското ѝѝ име е Роз Алфонсин Плеси. Израснала в голяма мизерия и от малка работела като перачка, на 16 години тя се превръща в една от най-известните куртизанки на Париж. Знае да чете и да пише, свири на пиано, умее да разговаря по всякакви теми. В дома си създава салон, който бива посещаван от известни писатели и политици. В очите на ухажорите си тя е дискретна и интелигентна. След като се разделя с Дюма-син, тя става любовница на [[Ференц Лист]]. През 1846 г. в Лондон тя се омъжва за граф Едуар дьо Перего. Баща му обаче се обявява против този брак и тя се завръща във Франция. След тридневна агония, през 1847 г. тя умира, едва на 23 години. Няколко месеца по-късно Дюма-син пише поема в нейна чест и я нарича „Греховете на младостта“.

19 години след появата на „Дамата с камелиите“ писателят я описва така: „Тя беше висока, много слаба, с черни коси и розово-бяло лице. Имаше малка глава, големи издължени очи като на японка, но много живи, устните ѝѝ бяха червени като череши, а зъбите ѝѝ – най-хубавите на света. През 1844 г., когато я видях за първи път, красотата ѝѝ разцъфтяваше в целия си разкош. Тя умря от болест на гърдите, когато бе едва на 23 години“.

[[FileФайл:Alexandre Dumas Fils.jpg|мини|200px|вдяснодясно|Бюст на Александър Дюма-син от [[Жан-Батист Карпо]], [[Музей Орсе]]]]

* ''Le Docteur Servan (1849)

* ''Antonine (1849)

[[FileФайл:Alfons Mucha - 1896 - La Dame aux Camélias - Sarah Bernhardt.jpg|мини|160px|Плакат на постановка на ''Дамата с камелиите'' с участието на [[Сара Бернар]] от [[Алфонс Муха]], 1896 г.]]