Александър Дюма-син: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
общомедия през инфобокс шаблона |
м linterrors; козметични промени |
||
Ред 30:
== Биография ==
Александър Дюма-син е роден на [[27 юли]] [[1824]] г. и в Акта за раждане записват майка и баща – неизвестни. Родителите го признават чак след 7 години, през 1831 г. Майка му, шивачката Катрин Лор Лабе е съседка на Александър Дюма-баща. Авторът на „Тримата мускетари“ дава име на сина
В зряла възраст Александър Дюма-син става изразител на различни социални каузи. В пиесите „Незаконният син“ и „Блудният баща“ той критикува остро обществото заради неговото презрение към изоставените жени и извънбрачните деца. Занимават го и темите за семейните драми, изневярата, проституцията и развода. Заради тези му позиции в онези времена го определят като скандален автор.
Ред 38:
Добрият стил е в кръвта му, наследена от великия му родител. На 17 години Александър пише първите си стихове. Започва да придружава баща си в театралните му турнета. През 1845 – 1846 г. двамата живеят във вила „Медичи“ в Сен Жермен ен Ле. Тогава излиза и първият му роман „Приключенията на четири жени и един папагал“.
[[
Успехът идва и при сина с публикуването на най-известната му творба „Дамата с камелиите“ през 1848 г. Четири години по-късно романът се превръща в пиеса. След една година славата нараства още, когато [[Джузепе Верди]] и Франческо Мария Пиаве правят „Травиата“. Фабулата е почерпена от историята на Мари Дюплеси, любовница на Александър Дюма-син през 1844 и 1845 г. Истинското
19 години след появата на „Дамата с камелиите“ писателят я описва така: „Тя беше висока, много слаба, с черни коси и розово-бяло лице. Имаше малка глава, големи издължени очи като на японка, но много живи, устните
В романа Маргьорит Готие е куртизанка с голямо сърце, която напуска живота, защото не успява да овладее последиците от страстта си.
Ред 47:
„Умря бедна в огромен апартамент, преследвана от кредиторите си. Имаше осанка по рождение, обличаше се с вкус, ходеше грациозно, почти с благородство. Понякога я вземаха за дама от висшето общество“, продължава описанието на Мари Дюплеси.
[[
Приживе Александър Дюма-син има много почитатели, но и доста сурови критици. „Не харесвам таланта на Александър Дюма-син. Той е измислен писател с посредствен стил, чийто творчество е изпълнено с най-странни теории“, пише за него [[Емил Зола]]. Освен „Дамата с камелиите“ Александър Дюма-син написва още десетина романи и куп театрални пиеси.
Ред 64:
* ''Césarine'' (1848)
* ''Дамата с камелиите'' (''La Dame aux camélias'') (1848)
*
*
* ''Le Roman d’une femme'' (1849)
* ''Les Quatre Restaurations''. Серия от исторически романи в ''La Gazette de France'', озаглавени съответно ''Tristan le Roux'', ''Henri de Navarre'', ''Les Deux Frondes'' (1849 – 1851)
Ред 82:
=== Пиеси ===
[[
* ''Atala'' (1848)
* ''Дамата с камелиите'' (1848)
|