Марксизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м книга -> cite book
м linterrors; козметични промени
Ред 1:
{{Комунизъм}}
 
'''Марксизмът''' е икономически и обществено-политически възглед за света и метод за обществено-икономическо изследване, който се основава на [[исторически материализъм|материалистичната интерпретация на историята]], на [[Диалектика|диалектически]] възгледи за обществените промени и на критичния анализ на развитието на [[Капитализъм|капитализма]]. Той включва също [[марксистка икономическа теория|марксистката икономическа теория]], [[марксистка социология|марксистката социология]] и идеите за [[Революционен социализъм|революционни промени]] в обществото, които оказват силно влияние върху [[Социализъм|социалистическите]] политически движения по света. Основа на марксизма е творчеството на германските философи [[Карл Маркс]] (1818-1883) и [[Фридрих Енгелс]] (1820-1895).
 
Марксистката теория за обществото приема за изходна точка стопанските дейности, необходими на човешкото общество, за да задоволява своите материални нужди. Формата на икономическа организация („[[начин на производство]]“) се смята за основа, от която произтичат или поне са силно повлияни повечето други обществени явления — социални отношения, политическа и правна система, морал и идеология. Така според марксистите обществения живот се състои от „[[база и надстройка]]“ - съответно, икономическата система и производните обществени явления. Те смятат, че еволюцията на техниката и организацията („[[производителни сили]]“) правят заварените форми на обществена организация неефективни и те се превръщат в пречка за по-нататъшния напредък.
Ред 17:
 
В този период германските философи [[Карл Маркс]] и [[Фридрих Енгелс]] през есента на [[1847]] г. се присъединяват към тайното пропагандно общество „[[Съюз на комунистите]]“, организирано от немски емигранти, с които Маркс се запознава в [[Лондон]]. По поръчение на обществото, те съставят знаменития „[[Манифест на комунистическата партия]]“, публикуван на [[21 февруари]] [[1848]] г. В него те провъзгласяват необратимата гибел на [[капитализъм|капитализма]] от ръцете на пролетариата и привеждат кратка програма на прехода от капиталистическо общество към комунистическо:
<blockquote>''Пролетариатът ще използва своето политическо господство, за да изтръгне от буржоазията, стъпка по стъпка, всички капитали, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата, тоест, пролетариат, организиран като господстваща класа, и възможно най-бързо да увеличи общата сума на производствените сили.<br/>
Това може, разбира се, да стане в началото само с помощта на деспотична намеса в правото на собственост и в буржоазните отношения на производство, тоест, с помощта на мерки, които се явяват икономически недостатъчни и несъстоятелни, но, които в хода на движението ще надраснат себе си и са неизбежни като средство за преобразуването на всички способи на производство.''</blockquote>
 
Самата програма съдържа 10 точки:
Ред 46:
Ето защо, през 1918 г. възниква [[люксембургизъм|люксембургизма]], противостоящ от една страна на пробуржоазната политика на ревизионистката социалдемокрация, а от друга, на [[болшевизъм|болшевизма]]. Негов основател е немския радикален социалдемократ [[Роза Люксембург]].
 
На [[4 март]] [[1919]] г. по инициатива на [[РКП(б)]] и лично на лидера и&#768;ѝ, [[Владимир Илич Ленин]], с цел развитие и разпространение на идеите на революционния интернационален социализъм, в противовес на реформаторския социализъм на Втория интернационал, е създаден [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]].
 
Възгледите на редица теоретици на комунизма, които признават прогресивното значение на [[Октомврийската революция]] в Русия, но подлагат на критика развитието и&#768;ѝ (а някои даже отличат социалистическия характер на болшевизма, виждайки в него [[държавен капитализъм]]), започват да се наричат [[ляв комунизъм]]. Лявата опозиция в РКП(б) и ВКП(б) през 1920-те години настоява за вътрешнопартийна демокрация, и се обявява против „съветската буржоазия, кулаците и бюрократите“. Лявата опозиция в СССР прекратява съществуването си в резултат на репресии, но идеологията на нейния лидер [[Лев Троцки]], който е изгонен от страната ([[троцкизъм|троцкизма]]), става доста популярна в чужбина.
 
Комунистическата идеология, в този вид, в който става господстваща в [[СССР]] през 1920-те години, получава названието „[[марксизъм-ленинизъм]]“ . По-късно възниква така наречения „[[западен марксизъм]]“. За негови основоположници е прието да се считат [[Дьорд Лукач]], [[Карл Корш]] и [[Антонио Грамши]].
Ред 63:
[[Исторически материализъм]] е марксистката теория теория за развитието на обществото. Нейното начало е поставено от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, като по-късно е модифицирана от [[Владимир Ленин]] с оглед на практическото приложение на марксистките теории за социализма в относително изостанала държава като [[Русия]]. Основните принципи на теорията са:
* Фундаменталната основа на всяко общество се явява материалното производство, което определя общественото съзнание, т.е. [[битие]]то определя [[съзнание]]то, а не обратното.
* Историческият процес представлява последователна и закономерна смяна на обществено-икономически формации, обусловена от ръста и усъвършенстването на производителните сили.
 
Историческият материализъм разглежда обществото като система, обусловена от нивото на развитие на т.нар. „[[производителни сили]]“. Социалната структура на обществото се състои от „база“ и „надстройка“:
Ред 91:
{{основна|Социалистически страни|Марксизъм-ленинизъм}}
 
В редица държави, в течение на един или друг исторически период, на власт се намират различни политически партии и движения, назоваващи се марксистки, или намиращи се под влияние на марксизма. Марксизмът в тези страни често е обявяван за официална държавна идеология или е такава де факто.
 
Далеч не всички политици, изповядващи или използващи марксизма за оправдание на действията си, действително го разбират или са негови последователни и убедени поддръжници. Доста често марксизмът се използва като идеологическо прикритие за замисли и действия, далечни на идеите и целите на марксизма.
 
Редица съвременни изследователи изказват мнение, че в [[СССР]] и някои други страни, [[партийната номенклатура]] е използвала марксистките идеи в тяхна догматична и вулгарна форма.<ref>[http://www.philsci.univ.kiev.ua/biblio/FIL_XX/25.html Философия XX века. Учебное пособие. — Москва: ЦИНО общества „Знание“ России, 1997.]</ref>
Ред 145:
* [[Жан Пол Сартър]] — марксизъм-[[екзистенциализъм]], проблемите на отчуждението, свобода.
* [[Антонио Грамши]] — гражданското общество, интелигенция, култура.
* [[Ърнест Мандел]] — изучаване на анатомията на [[бюрокрация]]та в [[Съветски съюз|Съветския съюз]] и при капитализма; изследване на перспективите за отмирането и&#768;ѝ при прехода на обществото към качествено нова степен на развитие.
* [[Бертел Олман]] — отчуждението.
* [[Пери Андерсон]] — британско-американски историк, теоретик на движението „[[новите леви]]“.