Жоржо Момчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-османско иго +османско владичество)
м linterrors; козметични промени
Ред 9:
}}
 
'''Жоржо / Джорджо (Георги) Кръстев Момчев''' е обществен деец, 2 пъти депутат, 2 пъти кмет на [[Търново]] (дн. Велико Търново).
 
== Биография ==
Роден е в Търново през 1846 г. Син е на [[Кръстьо Момчоолу]] - богат търговец, епитроп на храма [[Свети Никола (Велико Търново)|„Свети Никола“]] и основен благодетел на класното училище (1846). Евгени Момчева, сестра на Жоржо, става съпруга на известния общественик и фабрикант [[Стефан Карагьозов]]. След завършване на класното училище и гимназия в родния си град продължава своето обучение в [[Париж]].
 
Жорджо Момчев е вуйчо на Кръстьо Карагьозов и на Венка Карагьозова, съпруга на ген. [[Стефан Салабашев]] от [[Стара Загора]], чиято дъщеря Смарайда Салабашева е съпруга на [[Атанас Буров]].
 
В Търново открива кафене, известно като „Момчевото“. Там се събират най-известните и активни търновци, както и патриотично настроената търновска младеж. Съучредител и касиер на [[Надежда (читалище във Велико Търново)|Народно читалище „Надежда“]] (1869).
 
През 1860-те и 1870-те години в града и страната започва процес на революционализиране. В него с готовност се включват богатите търговски фамилии на Кабакчиев, Стефан Карагьозов и Кръстьо Момчоолу. Тяхната заслуга е в осигуряване на материална помощ за революционния комитет.
Ред 22:
Жоржо Момчев е в лични връзки с [[Васил Левски]] и става член на Търновския частен революционен комитет. Сближава се със [[Стефан Стамболов]]. След залавянето му Васил Левски е отведен за разпознаване и разпит в Търново. Момчев и Стефан Карагьозов, повикани в [[конак]]а като представители на обществеността, обсъждат по техни думи акция за освобождаване на Апостола.
 
След избухване на [[Априлското въстание]] (1876) Момчев е арестуван. Юрдан п. Тодоров в изследване на въстанието в Търновския край пише:
:''„А в Търново някои младежи, по съветите на Жоржo Момчев и Христо Караминков (Бунито), на два пъти се опитваха да запалят града, като поставяха огън на Каябаш„<ref>Тодоров Юрдан, Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Русе, 1897 г., с. 5</ref>.
 
Влиятелните му близки и зет му Стефан Карагьозов ходатайстват за него и го освобождават; Момчев напуска родния град. Сред основателите е на [[Славянско благотворително дружество|Славянското благотворително дружество]] в Търново (1877).
Ред 33:
 
== Източници ==
* Тодоров, Ю., Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Рс., 1897
* Кюркчиев Н., Бърнев И., Епизоди от изграждането на новата Българска държава 1879-1896, изд. „Изток-запад“, 2007, с. 57
* Бележити търновци, Вт., 1981
* Радев И., История на Велико Търново XVIII - XIX век, изд. „Слово“, Вт., 2000, с. 701-702, 506, 719