Жан Корали: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратки |
м linterrors; козметични промени |
||
Ред 12:
}}
[[
'''Жан Корали''' (рождено име: '''''Джовани Корали Перачини (Giovanni Coralli Peracini)''''', 15 януари 1779 – 1 май 1854) е френски [[балет]]ист и [[хореография|хореограф]], създател, заедно с [[Жул Перо]], на балета „[[Жизел]]“ (1841 г.)<ref>Susan Au, "Coralli, Jean," in ''International Encyclopedia of Dance'', edited by Selman Jeanne Cohen and others (New York: Oxford University Press, 1998), vol. 2, pp. 201-204.</ref>
== Ранни години ==
Роден в семейството на италиански комедиен актьор в Париж. Като дете учи в балетната школа на [[Парижка опера|Парижката опера]], но дебютът си на сцена прави във Виена през 1802 г. в балета „Тайните на Исида“.<ref name="БЭ"/>
През 1802 г. гастролира в Парижката опера и в Кралския театър (King's Theatre) в Лондон, след което се завръша във Виена и започва работа като [[балетмайстор]] на [[Хофтеатър]] (Кралската виенска опера). Там поставя през 1806 г. първия си балет - „Пауло и Розета“.<ref name="БЭ">Коралли. / Балет. Энциклопедия. - Москваː Советская энциклопедия, 1981. с. 265.</ref>
Ред 24:
Межу 1825 и 1829 г. Корали е балетмайстор на театъра „Порт Сен Мартен“ в Париж, където създава десет балета, както и [[дивертисмент]]и за 14 пиеси. В трупата танцуват и [[Шарл-Франсоа Мазурие]], известен комик, Жул Перо и [[Жозеф Мазиле]], талантливи балетисти, които ще пожънат успехи и като хореографи. Порт Сен Мартен е известен със своя романтичен репертоар и новаторски постановки, много от които изпреварват продукцията на Парижката опера. Още през 1829 г. Корали поставя танц на Силфидите, който намеква за фантастичните „бели балети“ от последващите години.<ref>Marion Hannah Winter, ''The Pre-Romantic Ballet'' (Brooklyn, N.Y.: Dance Horizons, 1975).</ref>
== Парижката опера ==
Прз 1831 г. Корали започва като първи балетмайстор на Парижката опера, на мястото на [[Жан-Луи Омер]]. Първата му постанова е ново поставяне на творбата му „Леокадия“ (''Léocadie'', 1828), с нов сценарии от Йожен Скриб, нова музика от Мишел Карафа и ново заглавие - „Оргията“ (''L'Orgie''). Сюжетът разказва за младо момича, прелъстено и изоставено от аристократ - тема, към която Корали се завръща и по-късно.
Следващата му творба е балет за операта „Изкушението“ (''La Tentation'', 1852 г.), която експлоатира нарастващата популярност на свръхестествените сюжети в постановките. Тази творба е пърlата от много за оперната сцена. <ref>Au, "Coralli, Jean," in ''International Encyclopedia of Dance'' (1998), vol. 2, p. 202.</ref>
Седващата творба е важна танцома постановка - „Бурята или Островът на духовете“ (''La Tempête, ou L'Ìle des Génies'', 1854 г.) по музика на [[Жан Шнайцхофер]]. [[Полин Дюверне]] и [[Жозеф Мазилие]] са в главните роли - на любовниците Леа и Фернандо, докато младата виенска балерина [[Фани Елслер]], която е в началото на кариерата си, пресъздава образа на феята Алсин. Звездата на ЕЛслер изглява и в следващия балет на Корали - ''Le Diable Boiteau'' („Куцият дявол“, 1836), в който тя изпълнява известния танц „Ла Качуча“.<ref>Ivor Forbes Guest, ''Fanny Elssler'' (London: A. & C. Black, 1970).</ref>
Зенитът на хореографската кариера на Корали е достигнат през 1841 г. с премиерата на балета „[[Жизел]]“ в летния сезон на Парижката опера по сценарий на [[Теофил Готие]] и Жул-Анри Верноа де Сен-Жорж, музика на [[Адолф Адам]] и в партньорство с Жул Перо, който е търсил подходяща партия за протежето си [[Карлота Гризи]]. На премиерата Гризи си партнира с [[Люсиен Петипа]] в ролята на Албрехт. „Селското“ [[па-дьо-дьо]] от първо дейстие по заемствана музика от [[Фридрих Булгмюлер]], се изпълнява от Натали Фицджеймз и Огюст Мабиле, а ролята на Мирта от [[Адел Дюмилатър]].<ref>Edwin Binney, ''Le Ballets de Théophile Gautier'' (Paris: Nizet, 1965).</ref><ref>Cyril W. Beaumont, ''The Ballet Called Giselle'' (London: Dance Books, 1996).</ref> С този балет Корали се проявява като един от майсторите на романтическото направление в европейската хореография.<ref>Коралли. Балет. Энциклопедия. - Москваː Советская энциклопедия, 1981. с. 265.</ref>
Корали работи с Готие и Бургмюлер и за следващата си творба - ''La Péri'' (1843 г.) - история за ориенталска фея, обичана от младеж, който се влюбва в нея, след като я е видял в опиумно опиянение. Солисти отново са Гризи и Петипа, а хореографията на Корали е радушно приета от критиката и публиката. Балетът се радва на голям успех.
Предпоследният балет на Корали ''Eucharis' (1844 г.) обаче е провал, а последният - ''Ozaï'' (1847 г.) е игран само десет пъти.
Корали се пенсионира като балетмайстор на Парижката опера през 1854 г. и умира четири години по-късно.<ref>Ivor Forbes Guest, ''The Romantic Ballet in Paris'', 2nd rev. ed. (London: Dance Books, 1980).</ref>
== Избрани творби ==
Сред основните творби на Корали се:<ref>Horst Koegler, ''The Concise Oxford Dictionary of Ballet'', 2nd ed. (Oxford University Press, 1982).</ref>
* 1806: ''Paul et Rosette''
Ред 63:
* 1832: ''La Tentation''
* 1834: ''La Tempête, ou L'Île des Génies''
* 1836:
* 1837: ''La Chatte Métamorphosée en Femme''
* 1839: ''La Tarentule''
Ред 71:
* 1847: ''Ozaï''
== References ==
{{Reflist}}
{{DEFAULTSORT:Corrali, Jean}}
[[Категория:Френски балетмайстори]]
[[Категория:
| |||