Верноподаникът: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м linterrors; козметични промени |
|||
Ред 26:
В този пародиен текст има една истина: когато в края на [[XIX век]] братята Хайнрих и [[Томас Ман]] навлизат в литературата, големият социален [[роман]] почти няма традиции в [[Германия]]. Проблемите на обществения живот са предмет преди всичко на руската, скандинавската и френската белетристика. Затова за Хайнрих Ман не друг, а тъкмо [[Емил Зола]] е онзи писател, който благодарение на творческата си задача да обрисува отминаващата епоха се е превърнал в моралист и възпитател на нацията.
;
[[
Така по примера на Зола немският писател създава своя ''„Верноподаник“'' – най-значителната социална сатира за живота в Германия от времето на кайзер [[Вилхелм II]]. До публикуването на романа като редовно издание през 1918 година берлинските литературни критици смятали, че ''„братът на Томас Ман го е прихванало и той да пише книги“''. Но успехът на ''„Верноподаникът“'' бил тъй голям, тъй сензационен, че мненията бързо се променили. В страната било настъпило голямото изтрезняване. Претърпялата военно и политическо поражение Германия изведнъж открила в Хайнрих Ман предсказателя на своите нещастия. Ненапразно писателят и критикът [[Курт Тухолски]] нарича романа ''„хербарий на немския дух“'', а също ''„библия на Вилхелмовата епоха“''. Защото в него се разтърсват всички основи на обществото: корумпираната църква, тъпата военщина, безропотното подчинение и скованият морал. А в лицето на главния герой – една комична фигура със зловещи черти – дори е предначертан ''„първообразът на нациста“'' от следващите десетилетия.
[[
Сам Хайнрих Ман отбелязва по-късно в есеистичния си сборник ''„Обзор на едно столетие“'': ''„Завърших ръкописа през 1914 година, два месеца преди да избухне войната, която е показана в книгата като близка и неизбежна. Също и германското поражение. А също и фашизмът в лицето на ''Верноподаника''. Когато създавах образа, липсваше ми понятието за неродения още фашизъм, но не и представата.“''
Подтикът за създаването на този първи антифашистки роман, на тази – по думите писателя – ''„история на обществената душа в Германия“'' откриваме в същата автобиографична книга: ''"През 1906 година'' – пише Хайнрих Ман – ''в едно берлинско кафене на „Унтер ден линден“ наблюдавах бюргерската тълпа. В нея нямаше никакво достойнство, а предизвикателните
;
В шестте глави на книгата по образеца на немския [[образователен роман]] се проследява ''„развитието“'' на бюргера Дидерих Хеслинг от ранно детство до издигането му до поста генерален директор на [[акционерно дружество]] в родния му град Нециг. Още като малък Дидерих расте в страх от силата, но и мечтае за нея. Затова и става доносник срещу работниците в хартиената фабрика на баща си. Плахо, но неотклонно той пълзи към властта, която под всякаква форма му внушава боязън, ето защо винаги е на нейна страна, стреми се да бъде неин представител и изпълнител. Девизът на бъдещия верноподаник е: ''„Който иска да тъпче, трябва да се остави да го тъпчат!“'' Този принцип той прилага и в училище по отношение на учителите си, и през студентските си години в [[Берлин]] след въвличането му в корпорацията „Новотевтония“, при нейните гуляи и сбивания. Дори в любовта, макар да се поддава на изкушенията
;
Така постепенно се разкрива двойствената природа на героя като тиран и верноподаник. От една страна той се стреми да принадлежи към някакво безлично цяло, към неумолимия, ненавистен и бездушен организъм, какъвто представлява обществената йерархия в Германия от времето на Вилхелм. От друга страна обаче тъкмо подчинеността и зависимостта от чуждата власт му дават лично самочувствие и вътрешна сила. Основен подтик в живота на Дидерих е стремежът към почит, пари, висок пост и влияние. Също и политическите му убеждения и неговата вярност към кайзера са само външна проява на болезнения му стремеж към власт. Дребният, незначителен бюргер старателно подражава на своя кайзер във всичко, дори в езика. А стилът на кайзера гъмжи от суперлативи, от пищни прилагателни. Така кухият вилхелмов патос, вложен в устата на верноподаника, зазвучава още по-гротескно и пародийно.
[[
За да демонстрира действителната разлика между княз и бюргер, Хайнрих Ман на два пъти ги среща очи в очи, при което верноподаникът страшно се посрамва. По време на февруарските размирици, докато взема дейно участие в антисоциалистическите погроми, Дидерих неочаквано се озовава срещу своя владетел – яхналия бял кон Вилхелм. Въпреки че в тази кратка среща на улицата верноподаникът представлява жалка гледка, за него съприкосновението с обожавания кайзер е връхната точка в житейския му път. Сега той вече е узрял за ролята, която занапред ще играе в родното си градче Нециг.
Ред 52:
{{br}}
;
Някога отричан от критиката и деградиран като политически памфлет, днес романът ''„Верноподаникът“'' е смятан за най-високото постижение на немската [[сатира|сатирична проза]] от началото на [[XX век]]. Защото в героя Дидерих Хеслинг се разкрива не само индивидуалната физиономия на един безскрупулен кариерист, но и общественият облик на цялата негова прослойка.
Ред 69:
{{нормативен контрол}}
[[Категория:Германски романи]]
[[Категория:Политически романи]]
| |||