Уикипедия

Диктатура на пролетариата: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м запетая преди но
м linterrors; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Karl Marx.jpg|thumbмини|200px|[[Карл Маркс]]]]
{{комунизъм}}
 
Ред 12:
За първи път през Пролетта на народите от 1848 г. се появява израза „диктатура на пролетарската класа”<ref>Numéro 3 de la Nouvelle Gazette Rhenane, d'après Marx. Déclaration, Oeuvre, la Pléiade, tome 4, p. 567.</ref>. За Маркс диктатурата е преди всичко неизбежен резултат от всяка революция.<ref>Nouvelle Gazette Rhénane, n°102 [archive], K. Marx</ref> Преди това Маркс и [[Фридрих Енгелс|Енгелс]] използвали само израза „пролетариат, организиран като класа-хегемон”.<ref>Manifeste du parti communiste, II. Prolétaires et communistes [archive] Marx & Engels</ref> Карл Маркс изрично прави връзката между тези две понятия през 1850 г.<ref>Déclaration dans Oeuvre, T. IV, K. Marx, p.567</ref>
 
В „Класовите борби във Франция” Маркс защитава „диктатурата на работническата класа”<ref>les Luttes de classes en France, De février à juin 1848 [archive], K. Marx</ref> и определя „диктатурата на пролетариата” и „неспирната революция” като двете положения, които разграничават [[Комунизъм|комунизма]] от среднобуржоазния [[социализъм]].<ref>les Luttes de classes en France, Du 13 juin 1849 au 10 mars 1850 [archive], K. Marx</ref> Същата година „диктатура на пролетариата” е записана като цел на ''световното комунистическо революционно общество''.<ref>Statuts de la société universelle des communistes révolutionnaires [archive], Adam, J. Vidil, K. Marx, Auguste Willich, F. Engels et G. julian Harney</ref> През 1852 г. Маркс обявява, че възгледите му относно диктатурата на пролетариата са част от неговите три основни приноса към буржоазната история:
 
{{цитат|Понастоящем смятам, че не е моя заслугата за откриването на съществуването на класите в модерното общество, нито пък борбата между тях. Буржоазни историци са представили много преди мен историческата еволюция на тази борба на класите, а буржоазни икономисти са описвали икономическата и&#768;ѝ анатомия. Новото, което допринесох, е това, че:
 
# доказах, че съществуването на класите е единствено свързано с исторически фази, определяни от развитието на производството;
Ред 20:
# тази диктатура по своята същност не е нищо друго, освен преход към премахването на всички класи и води до безкласово общество;''''''' | К. Маркс, ''Писмо до Йосиф Вайдемайер'', 5 март 1852 г.}}
 
През 1871 г. [[Парижка комуна|Парижката комуна]] въвежда нови политически перспективи.Диктатурата на пролетариата се създава и утвърждава за първи път в Русия с победата на Великата октомврийска социалистическа революция 1917. За Енгелс това е „диктатура на пролетариата”.<ref>Introduction à la Guerre civile en France [archive], F. Engels</ref> Докато Маркс я критикува, че е решението да не атакува [[Версай]], когато е имала възможност, е прекалено глупаво, както и това, че се е отнесла доста снизходително със заговорниците и шпионите реакционисти:<ref>Lettre à Kugelmann, 12 avril 1871 [archive], K. Marx</ref>
 
{{цитат|Даже нощната стража, вместо да бъде разоръжена и арестувана, както трябваше да бъде направено, успя да намери парижките порти широко отворени, за да може да се скрие на сигурно място във Версай. Не само че не беше упражнено насилие върху служителите на реда, но те дори имаха възможността да се прегрупират и да заемат повече от една позиции в центъра на Париж. ...Въпреки всичко известно време екзекуциите на затворници (борци за Комуната) са прекратени. Но малко след като Тиер и неговите генерали декабристи са предупредени, че техните дигизирани като гвардейци шпиони от жандармерията са хванати в Париж, и че градската стража, хваната със запалителни бомби са пощадени, те осъзнават, че Декретът на комуната за отмъщение е само една празна заплаха, и затова масовите екзекуции на затворниците са подновени без прекъсване до края.'' | К. Маркс, ''Гражданската война във Франция'', Глава 2., 1871 г.}}
 
За [[Маркс]] и [[Фридрих Енгелс|Енгелс]] диктатура на пролетариата се идентифицира точно с революционната демокрация. Въпреки това тази демокрация не изключва нито икономическата сила, нито военната сила на държавата. Те пишат следното за демокрацията:
 
{{цитат|''Ние вече видяхме по-горе, че първият етап в работническата революция е установяването на пролетариата като класа-хегемон, тоест извоюването на демокрация и установяването и&#768;ѝ като преходен революционен етап.'' | К. Маркс и Енгелс,'' Манифест, но комунистическата партия'', Част 2., 1847 г.|right|}}
 
{{цитат|''Едно нещо е абсолютно сигурно – това, че нашата партия и работническа класа могат единствено да доминират под формата на демократична република. Последната е даже специфичната форма на диктатурата на пролетариата, както вече го показа Великата френска революция.'' | Фр. Енгелс, ''Критиката на програмата от Ерфурт'', 1891 г.}}
Ред 50:
Преобразуването на [[Русия]] (бъдещ [[СССР]]) през 1918 г. се идентифицира като практическо приложение на диктатурата на пролетариата. Въпреки всичко този термин е премахнат от ревизираната Конституция от 1936 г. Дългосрочната съветската позиция е защитена от основните партии, които се причисляват към [[комунисти]]те по целия свят (защото са финансирани от СССР). През 1956 г. тази позиция е отслабена от разкритията на 22-рия Конгрес на КПСС на СССР от Доклада на [[Хрушчов]], което подхранва разпространението на по-критични възгледи сред комунистите през 60-те и 70-те години.
 
Много скоро обаче теоретиците и военните от различни [[Марксизъм|марксистки]] движения решават, че употребената от [[Ленин]] и после от [[Сталин]] ''диктатура на пролетариата'' е всъщност предателство към Маркс и пропаганда, която се разминава с реалността. Те считат, че още при създаването си [[СССР]] не е нито диктатура на пролетариата, нито [[Социализъм|социалистическа]] държава, а ''диктатура върху пролетариата''.
 
Историкът Борис Суварин, противник на [[Сталинизъм|сталинизма]] от 20-те, също счита, че „''Маркс и Енгелс са използвали термина „диктатура на пролетариата” в абсолютно обратен смисъл на този, постигнат от ленинизма, а по късно и от сталинизма. Ако се основем на казаното, то диктатурата на пролетариата изцяло противоречи на избирателната интерпретация, включена в ленинизма, а по-късно и в сталинизма''”
Ред 77:
 
== Източници ==
* {{икона|ru}} Каутский К., [http://revarchiv.narod.ru/kautsky/oeuvre/diktatur.html Диктатура на Пролетариата (Die Diktatur des Proletariats)], (превод на руски от Бобров Ф.А.), Изд. "Наука", Екатеринослав, 1919
* {{икона|fr}} [http://www.marxists.org/francais/martov/works/1918/00/martov_19180000.htm Marx et le problème de la dictature du prolétariat]
 
[[Категория:Исторически материализъм]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Диктатура_на_пролетариата“.