Разлика между версии на „Богословски факултет (Софийски университет)“

м
linterrors; козметични промени
м (Без неактуална дума 'днес')
м (linterrors; козметични промени)
[[FileФайл:Vitosha Boulevard 1934.jpg|260п|мини|Духовната академия преди да бъде разрушен куполът ѝ при британско-американските бомбардировки от 1944 г.]]
 
'''Богословският факултет''' е основно структурно звено в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]] и самостоятелно висше училище в [[София]]. В него се помещават и действащ храм-параклис „Св. Климент Охридски“, църковна библиотека и Църковен историко-археологически музей при Св. Синод. Сградата му се намира на адрес: София 1000, пл. „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ 19.
 
== Сграда на факултета ==
До началото на 1900 г. тук се намирала камбанарията на „Св. Неделя“ с камбаните, подарени от княз [[Александър Дондуков-Корсаков]]. Строежът на сградата като „Паметник на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]“<ref name=":0">''[[Христо Темелски]], [http://dveri.bg/3yhu „Паметник на Българската екзархия и Висше богословско училище“], Двери на православието, 15.11.2008.</ref> и здание за Висше богословско училище започва с [[Обявяване на независимостта на България|обявяването независимостта на България]] през [[1908]] и е завършен през [[1914]] г., но довършителните работи и стенописването продължават до есента на 1923 г. Проектът е на виенския архитект [[Фридрих Грюнангер]]. Тук от самото си създаване през 1923 г. се помещава Богословският факултет. По архитектурен стил и украса сградата интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. Керамична украса с декоративни плочки по корнизите и прозорците, както и разноцветни медальони и каменна резба образуват фриз в горния край на фасадите и&#768;ѝ. Над главния вход е изпълнено пано от художника [[Никола Ганушев]] – „Учредяване на Българската екзархия през 1870 г.“. За фреската са платени фантастичните тогава 110 000 лв. Под нея са 2 големи и 8 малки медальона и още 4 такива на западната фасада с образите на светите братя Кирил и Методий, [[Борис I|св. Цар Борис I]], [[Климент Охридски|св. Климент Охридски]], [[Черноризец Храбър]], [[Евтимий Български|св. Патриарх Евтимий]], [[Паисий Хилендарски]], [[Софроний Врачански]], [[Неофит Рилски]], [[Гаврил Кръстевич]] и други просветители, църковни дейци и радетели за Българската Екзархия. Стойността на сградата в крайна сметка възлиза на около 700 000 лева, колосална за времето си сума.<ref>Тихомира Михайлова, [http://novinar.bg/news/arhitektat-na-bogoslovskiia-fakultet-vzima-soliden-honorar_Mzc4Mzs2NQ==.html „Архитектът на Богословския факултет взима солиден хонорар“], в. „Новинар“, 23 декември 2011.</ref>
 
При [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] на [[10 януари]] и на [[30 март]] [[1944]] г. комплексът на Богословския факултет и Църковния историко-археологически музей при Св. Синод, помещаващ се в него, е варварски ударен с фугасни и запалителни бомби. При бомбардировката на 10 януари 1944 г. напълно е унищожена новата четириетажна сграда на [[Библиотека на Столичната Митрополия|Библиотеката Софийската митрополия]] с цялата ценната сбирка, съхранявана в нея, и е засегната сградата на факултета, която най-тежко пострадва от англо-американските бомби на 30 март 1944 г., когато изгаря куполът ѝ и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия, които не са възстановени. Тогава е срината и съседната средновековна българска [[Свети Николай (София)|църква „Св. Николай”]].<ref name=":0"/>
 
В сградата-паметник и днес се намират Богословският факултет на Университета, библиотеката и Църковният историко-археологически музей. През 1978 г. е изографисан параклисът, посветен на патрона на Софийския университет св. Климент Охридски. Стенописите са дело на художника Николай Ростовцев – руснак, роден в Полша, участвал в гражданската война през 1917 г. и емигрирал с белогвардейските части през 1921 г., завършил Художествената академия в България през 30-те години на ХХ век.
 
== Катедри ==