Иван Асен II: Разлика между версии

| име=Йоан Асен II<br>Іѡаннъ Асѣнь<ref>Според [[Търновски надпис на цар Иван Асен II|Търновския надпис на цар Иван Асен II]]</ref>

| описание=Цар на българи, гърци и власи

| описание на изображението=портрет от [[Георги Данчов]] (1846 – 1908), неизвестна дата

| управление=[[1218]]-[[24 юни]] [[1241]]

| герб = Blason Jean Assen II, Tsar de Bulgarie (selon Gelre).svg

}}

 

 

== Възкачване на престола ==

Военните действия започват още същата година, като българските и никейските войски нападат и завладяват [[Източна Тракия]], след което тя е поделена между съюзниците съгласно предварително постигнатото между тях споразумение. Никейците получават [[Галиполски полуостров|Галиполския полуостров]] с гр.[[Малит]] и други градове по северозападното крайбрежие на [[Мраморно море]], както и крепостта [[Кисос]]. Границата между тях и българите в Тракия се простира на запад до р. [[Марица]], а на изток до планината [[Ган]] и близо до крепостта [[Цурулон]]. Българите получават областите, намиращи се на север, т.е. голяма част от Източна и [[Южна Тракия]] със земите около [[Пловдив]], които са присъединени към българската държава още след [[Клокотнишка битка|Клокотнишката битка]].

 

[[Файл:Campaigns of Ivan Assen II.png|мини|370п|Походи на цар Иван Асен II и обхват на Второто българско царство при управлението му]]

 

Две години след този поход през [[1241]] г. цар Иван Асен II умира след като по рано същата година е разбил един отряд от монголо-татарските войски на [[хан Бату]]<ref> Mouskes, Philippe. publie par le baron de Reiffenberg,. 2. Bruxelles, 1838. с. 30747 – 30762.</ref>

 

 

== Семейство ==

 

Първата жена на Иван Асен II е Анна (по-късно постъпва в манастир като монахиня Анисия), която обаче така и не му става законна съпруга, неизвестно от какви съображения. От нея той има две незаконни дъщери:

Иван Асен II е първият български владетел, за когото е известно, че е сякъл [[старобългарски монети|собствени монети]]. Той е единственият средновековен православен владетел, с изключение на византийските императори, сякъл златни монети със своя лик и титла. В по-новата историография има мнения, които отричат това твърдение, а смятат, че Иван Асен II възстановява българското монетосечене след края на византийската власт по българските земи. Така например са налични сведения от византийския историк [[Скилица-Кедрин]] за влизането на [[Василий II Българоубиец|Василий II]] в [[Охрид]] по време на завоеванието на България<ref>''Като отворил съкровищниците намерил много пари, корони с бисери, златотъкани дрехи и 100 кентинария сечени пари от злато; Всичко това изразходвал за заплата на войската си.''</ref><ref>Матанов, Христо - ИСторически очерци на Средновековните Балкани, 2003, ИК Парадигма</ref>. Изложени са и мнения, според които по българските земи още [[Аспарух]] сече монети<ref>[http://e-vestnik.bg/12688/mitko-stankov-napravi-senzatsiya-otkri-na-targ-v-nyu-york-zlatna-moneta-na-han-asparuh/ Митко Станков поднесе сензация – откри на търг в Ню Йорк златна монета на хан Аспарух]</ref>.

 

След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на [[Света Гора]], за което свидетелства [[патриарх Евтимий]] в „''Житие на Петка Търновска''“. От златопечатните грамоти, издадени от името на Иван Асен II за тези манастири, е запазена само тази за [[Ватопед]] („''[[Ватопедска грамота]]''“). Съхранена е и грамотата, даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на Българското царство („''[[Дубровнишка грамота]]''“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, [[Девол (град)|Деволска]] и Арбанашка.

 

 

{{пост начало}}

{{пост край}}