Светослав Минков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м окт. --> октомври
м септ. --> септември
Ред 65:
 
Още като ученик Минков пише стихове разкази и фейлетони. Сестра му, Теодора (Дора) Минкова, по мъж [[Стефан Костов (писател)|Ст. Л. Костова]], го свързва с изтъкнати писателски среди. Следва [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През 1922 Св. Минков и [[Владимир Полянов]] основават „Аргус” - първото и единствено за времето си издателство за фантастична литература.
Заминава за [[Мюнхен]], където учи в Търговско-стопанска академия (август 1922 - септ.септември 1923). В [[Германия]] се запознава с най-новото в немската и световна литература и живопис, изучава естетиката на модернистично [[Диаболизъм|диаболистично]] литературно направление. След завръщането си в България продължава образованието си в [[Университет за национално и световно стопанство#Свободен университет за политически и стопански науки|Свободния университет за политически и стопански науки]] (днес [[УНСС]]), но не го завършва. Издава първите си книги свързани с естетиката на [[Диаболизъм|диаболизма]].
 
Работи като библиотекар (1924–1925) в [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Въведен от брат си [[Иван Минков]] (офицер, майор и деец на [[БКП]]) в т.нар. антифашистко движение, Светослав изпълнява куриерски задачи и други партийни поръчения. През април 1925 във връзка с [[Априлски събития в България (1925)|Априлските събития]] е арестуван заедно с други писатели и е задържан 2 месеца в [[Дирекция на полицията]]. По-късно 1926 - 1942 работи като книговодител, началник бюро, библиотекар и др. в [[Българска централна кооперативна банка]], [[Българска земеделска и кооперативна банка]] (БЗКБ). Същевременно работи и като редактор в различни издания и издателства. Посещава [[Бразилия]] и [[Аржентина]] като делегат на Международния конгрес на [[ПЕН-клуб]]овете (от август до октомври 1936).
Ред 75:
Посещава [[Германска империя (1933 – 1945)|нацистка Германия]] в състава на писателска делегация по линия на Немския културен институт в България по покана на министъра на пропагандата [[Йозеф Гьобелс]].
 
[[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат 1944]] заварва писателя „безработен“. Постъпва веднага в редовете на [[БРП (к)|комунистическата партия - БРП(к)]]. Започва работа като коректор във в. [[Работническо дело]] (септ.септември 1944 - дек. 1945), редактор във в. „[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]“ (1946), в сп. „Български войн“ (1952-1954), в [[Българска кинематография]], главен редактор (1954–1956) и редактор (1956–1962) на издателство „Български писател“.
 
Писателят има страст и възможност да пътува в редица страни на Европа, Азия, Африка и Латинска Америка.