Антиох III: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
=== Поход на изток ===
Могъществото, славата и прозвището „Велики“, Антиох III получава след похода на [[изток]] от 212 до 205 г. пр.н.е., по време на който покорява [[Партско царство|Партското]] и [[Гръко-бактрийско царство|Гръко-бактрийското]] царства и сключва съюз с [[Индия|индийския]] цар. В 209 пр.н.е. Антиох III превзема партската столица [[Хекатомпил]] и нахлува в [[Хиркания]], след което приема предложения от партския владетел [[Аршак II (Партия)|Аршак II]] мир. През същата година селевкидският цар напредва на изток и атакува [[Бактрия]], разбивайки армията на цар [[Евтидем I]]<ref>{{cite book |title= Всеобща история |last=Полибий |first= |authorlink=Полибий |url= https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/15/pgh10/}} X.49 (VIII. Събитията в Азия)</ref>, който на свой ред също моли за мир. През 206/5 г. пр.н.е. Антиох III достига [[Хиндукуш]], сключва съюз с местните индийски владетели и попълва армията си с бойни [[слон]]ове<ref>{{cite book |title= Всеобща история |last=Полибий |first= |authorlink=Полибий |url= https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/15/pgh11/}} XI.34 (VI. Събитията в Азия)</ref>.
[[File:Antiochus III coin.JPG|thumb|220п|Монета с изображение на Антиох III Велики и надпис ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΑΝΤΙΟΧΟΥ (''„Василевс Антиох“'')]]
Ред 31:
Въпреки проточилите се преговори конфликтът между Рим и Антиох е неизбежен. В 192 г. пр.н.е. започва [[Римско-сирийска война]], след като селевкидската армия, ръководена лично от цар Антиох Велики, дебаркира в Тесалия, централна Гърция, но там се натъква на изпратените от римският сенат [[Легион|легиони]]. Въпреки първоначалния успех и подкрепата от страна на [[Беотия|беотийците]] и [[Етолийски съюз|Етолийския съюз]], през 191 г. пр.н.е. Антиох търпи поражение от римляните [[Битка при Термопилите (191 пр.н.е.)|при Термопилите]] и е принуден да отстъпи в Мала Азия. Там, през 190 г. пр.н.е. отново е разгромен в [[Битка при Магнезия|Битката при Магнезия]], [[Лидия]], с помощта на [[Пергам|Пергамското царство]]. Тази загуба принуждава Антиох да приеме мирните условия на противника – съгласно мира от Апамея (188 г. пр.н.е.) селевкидският цар се отказва от всички територии в Мала Азия на северозапад от планината [[Тавър]], разпуска бойните слонове и част от армията си, дава синовете си като заложници в Рим и се задължава да изплаща огромни суми (15 хил. таланта) на Рим и съюзниците му като обезщетение за войната.
Поражението във войната с Рим ознаменува залеза на Селевкидското царство, което се превръща във второстепенна държава. През 187 г. пр.н.е. Антиох III е убит в Елимаида от местни жители при ограбването на храм на бог [[Ел (бог)|Ел]] от неговата армия. Наследен е от сина си [[Селевк IV Филопатор]].
[[Файл:Seleucid-Empire 200bc.jpg|thumb|420px|Селевкидската империя, ок. 200 г. пр.н.е.]]
| |||