Димитър Павлович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп след запетая; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 23:
'''Димитър Христакиев Павлович''' е [[България|български]] [[лекар]] и общественик.
 
Роден е в семейството на просветния деец [[Христаки Павлович]]. Негов по-малък брат е художникът [[Николай Павлович]]. Той има още трима братя - [[Павел Павлович]], [[Хрисант Павлович]] и [[Илия Павлович]], починали в детска възраст, както и три сестри - [[Мариола Високова]], [[Екатерина Аврамова]] и [[Пауника хаджи Денкова]] (майката на [[Цветан Радославов]]). Завършва първоначално образование в родния си град [[Свищов]] в Първото класно училище в България, открито през 1831 г. от баща му Христаки Павлович. През 1848 г. изгубва баща си, който умира от холера, а година след това и майка си Севаста Цанкова-Павлович. На 14-15 годишна възраст остава кръгъл сирак.
 
Благодарение на огромния авторитет и заслугите на баща му, както и на високите интелектуални качества на младежа, издръжката за учението му е поета изцяло от Свищовската градско-църковна община, свищовското читалище и българската „[[Добродетелна дружина]]”. След смъртта на бащата и майката на Димитър Павлович свищовлиите изпращат писма до сръбския министър на правосъдието и просвещението Лазар Арсениевич с молба Д. Павлович да бъде приет за ученик в Белградската гимназия. Писмото е от август 1849 г. По доклад на министъра предложението е разгледано и одобрено от сръбския княз Александър Караджорджевич на 13 октомври 1849 г. Той определя месечна стипендия от 3 талера за Д. Павлович. С тези средства и с помощта на Добродетелната дружина Д. Павлович е изпратен в [[Белград]], където завършва тамошната гимназия с отличен успех. Като ученик взема участие в т. н. [[Димитракиева буна]] през [[1856]] г. След това следва 2 семестъра във философския факултет в [[Прага]] и медицина във [[Виена]], където завършва през 1864 г.