ПФК Локомотив (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп между ]] и в |
м септ. --> септемврийска |
||
Ред 403:
През [[1981]] г. същите тези футболисти достигат до финалната четворка при юношите – старша възраст, въпреки че са с година-две по-малки от своите противници. През [[1982]] г. юношите старша възраст на „Локомотив“ (с треньор [[Чавдар Муратев]]) са отново сред най-добрите в страната. Малко не им достига до шампионската титла. Заемат второто място след „Тракия“. Следващата година отборът е отново втори в републиканското първенство (след ЦСКА). Малко юношески отбори в България могат да се похвалят с такова постоянство за толкова продължително време.
[[1985]] г. носи нов връх. „Локомотив“ за втори път е републикански шампион по футбол – този път за деца. Във финалния турнир, който се провежда в Пловдив, младите локомотивци постигат три убедителни победи: над ЦСКА
Юношите на „Локомотив“ се представят много добре и на международното поле, и в своя клуб, и в националния отбор. През [[1976]] г., на турнир за юноши до 18 години на [[остров]] [[Корсика]], младите пловдивчани постигат три впечатляващи резултата срещу националните отбори: с [[Югославия]] 2:1, с [[Франция]] 1:1 и с [[Мароко]] 0:0. През [[1981]] г. те печелят големия международен турнир в [[Хановер]], където участват много силни отбори от цял свят. Показателен е фактът, че след този турнир отборът получава покани да гостува в [[Барселона]] и [[Калифорния]]. Наближават стотина юношите на „Локомотив“, преминали през младежкия национален отбор, през националните отбори за юноши младша и старша възраст. Просто не е възможно да ги изброяваме. Ще споменем само, че рекордьор по участия в „А“ юношеския ни отбор е [[Аян Садъков]] – 40 мача (15 гола), [[Красимир Манолов]] има 37 мача и 13 гола, [[Веселин Балевски]] – 30, [[Николай Курбанов]] – 27 с 6 гола и т. н. Красимир Манолов е участник в българския юношески национален отбор, спечелил купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]] в XXVII първенство на Стария континент.
|