Химия: Разлика между версии

{{Обща химия}}

 

 

Дяловете на химията се групират според вида на изучаваните вещества или според начина на изследване. Така [[Неорганична химия|неорганичната химия]] изучава неорганичните вещества, [[Органична химия|органичната химия]] – [[Органично съединение|органичните съединения]], [[биохимия]]та – веществата и химичните процеси в живите [[Организъм|организми]], [[физикохимия]]та – трансформациите на [[енергия]]та при химичните процеси, [[Аналитична химия|аналитичната химия]] – състава и структурата на веществата. През последните години се обособяват множество специализирани и интердисциплинарни области, като [[неврохимия]]та – химичното изучаване на [[нервна система|нервната система]].

 

==== Александрийска алхимия ====

В [[Александрия]] става съединяване на теориите на [[Платон]] и Аристотел с практическите знания за веществата, свойствата им и преобразуванията им. Смята се, че самото название „химия“ произхожда от древното название на [[Египет]] – „Кем“ или „Хем“<ref>Сабадвари Ф., Робинсон А. История аналитической химии. – М.: Мир, 1984. С. 16.</ref><ref>Джуа М. Указ. соч. С. 13.</ref><ref>Всеобщая история химии. Возникновение и развитие химии с древнейших времен до XVII века. – М.: Наука, 1980. 399 с.</ref><ref>Фигуровский Н. А. Очерк общей истории химии. От древнейших времен до начала XIX века. – М.: Наука, 1969. 455 с.</ref>. Понякога се счита, че терминът идва от гръцки, χυμος или χυμενσιζ. Основният предмет на изучаване на алхимията са металите. В преплитането с [[астрология]]та се ражда и специфична символика и съответствие: [[сребро]] – [[Луна]], [[живак]] – [[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Мед (елемент)|мед]] – [[Венера (планета)|Венера]], [[злато]] – [[Слънце]], [[желязо]] – [[Марс (планета)|Марс]], [[калай]] – [[Юпитер (планета)|Юпитер]], олово – [[Сатурн (планета)|Сатурн]]. Покровител на химията в Александрия става египетският бог [[Тот]] или неговият гръцки аналог [[Хермес]]. От този период са останали и някои писмени доказателства, че египетските алхимици са познавали [[амалгама]]та – процеса на позлатяване и извличането на злато и сребро от [[руда|руди]].

 

 

==== Арабска алхимия ====

Теоретичната основа на арабската алхимия продължава да бъде учението на Аристотел. Въпреки това, развитието на алхимична практика изисква нова теория, основана върху химичните свойства на веществото. [[Джабир ибн Хайян]] (Гебер), смятан за баща на химията от мнозина<ref>Zygmunt S. Derewenda, ''On wine, chirality and crystallography'',''Acta Crystallographica Section A: Foundations of Crystallography'',vol. 64|pages=246 – 258</ref><ref>

 

Арабската алхимия, за разлика от Александрийската, е доста рационална, мистичните елементи в нея са повече по традиция. В допълнение към основната теория на алхимията, по време на арабския етап се раждат понятията лабораторна техника и оборудване, методика на експеримента и апаратура. Арабските алхимици безспорно достигат несъмнени практически успехи – те извличат [[антимон]], [[арсен]], и очевидно, [[фосфор]], произвеждат [[оцетна киселина]] и разреждат разтвори на минерални киселини. Важно събитие при арабските алхимици е създаването на рационална [[фармация]] и [[аптека|аптеки]], като е разработена традицията на древната [[медицина]].

 

==== Европейска алхимия ====

Научните разработки на арабските алхимици постепенно проникват в Средновековна Европа през [[13 век]]. техните съчинения и книги са преведени най-напред на [[Латински език|латински]], а след това и на други европейски езици. В Европа към символиката на алхимията се прибавят много елементи от [[митология]]та и [[християнство|християнската религия]]. В европейската алхимия има много повече [[мистика]], отколкото в арабската. Както църковните, така и светските власти нееднократно забраняват заниманията с алхимия. [[Данте Алигиери]] в своето най-известно произведение, „[[Божествена комедия]]“, поставя в осмия кръг на [[ад]]а всички онези, които се занимават с алхимия. В същото време тя процъфтява в [[манастир]]ите и кралските дворове.

 

Към началото на 14-ти век европейската алхимия за първи път постига значителни успехи и по този начин е в състояние да се съревновава и победи арабската по отношение на разбиране на свойствата на материята. През 1270 г. италианският алхимик Бонавентура при опитите си да получи универсален разтворител, получава разтвор на [[амониев хлорид]] в [[азотна киселина]], който може да разтваря златото, наричано още царя от металите (оттам произлиза и названието на този разтвор – [[царска вода]]). Псевдо-Гебер, един от най-значимите средновековни европейски алхимици, които работят в [[Испания]] през 14-ти век и който подписва своите съчинения с името Гебер, прави подробно описание на концентрирани минерални киселини ([[сярна киселина]] и [[азотна киселина]]). Използването на тези киселини в алхимичната практика води до значително увеличение на знанията на алхимиците за веществата.

 

 

=== Раждане на химията като наука ===

През 1605 г., сър [[Франсис Бейкън]], публикува „Усъвършенстване и напредък на обучението“, в което се съдържа описание на това, което по-късно ще бъде известно като [[научен метод]]<ref>{{cite web | last = Asarnow | first = Herman | title = Sir Francis Bacon: Empiricism | work = An Image-Oriented Introduction to Backgrounds for English Renaissance Literature | publisher = University of Portland | date = 2005-08-08 | url = http://faculty.up.edu/asarnow/eliz4.htm | accessdate = 2007-02-22}}</ref>. През 1615 г. Жан Бегин публикува ''Tyrocinium Chymicum'', ранен учебник по химия, и в него включва първото по рода си [[химично уравнение]]<ref>Crosland, M.P. (1959). „The use of diagrams as chemical 'equations' in the lectures of [[William Cullen]] and [[Joseph Black]].“ ''Annals of Science, Vol 15, No. 2'', Jun.</ref>.

 

Смята се, че [[Робърт Бойл]]<ref>[http://understandingscience.ucc.ie/pages/sci_robertboyle.htm Роберт Бойл, биография]</ref>, наричан понякога и от някои бащата на химията, прилага и усъвършенства съвременния [[научен метод]] и започва да отделя по този начин химията от алхимията<ref>[http://understandingscience.ucc.ie/pages/sci_robertboyle.htm Robert Boyle]</ref>. Той е атомист, но предпочита думата корпускула, или частица, вместо атом. Има различни приноси в химията, като законът на Бойл, опити за изработване на корпускулярна теория и полагане основите на химичната революция<ref>{{Cite journal|author=Ursula Klein|title= Styles of Experimentation and Alchemical Matter Theory in the Scientific Revolution|journal=Metascience|publisher=[[Springer Science+Business Media|Springer]]|issn=1467 – 9981|volume=16|issue=2|date=July 2007|doi=10.1007/s11016-007-9095-8|pages=247 – 256 [247]|postscript=<!--None-->}}</ref>. През 1754 г. [[Джоузеф Блек]] изолира [[въглероден диоксид]], който той нарича „фиксиран въздух“<ref>{{cite web | last = Cooper | first = Alan | title = Joseph Black | work = History of Glasgow University Chemistry Department | publisher = University of Glasgow Department of Chemistry | year = 1999 | url = http://www.chem.gla.ac.uk/dept/black.htm | accessdate = 2006-02-23 |archiveurl = http://web.archive.org/web/20060410074412/http://www.chem.gla.ac.uk/dept/black.htm |archivedate = 2006-04-10}}</ref>. [[Карл Вилхелм Шееле]] и [[Джоузеф Пристли]] независимо един от друг изолират [[кислород]], наречен „огнен въздух“<ref>{{cite web | title = Joseph Priestley | work = Chemical Achievers: The Human Face of Chemical Sciences | publisher = Chemical Heritage Foundation | year = 2005 | url = http://www.chemheritage.org/classroom/chemach/forerunners/priestley.html | accessdate = 2007-02-22}}</ref><ref>{{cite web | title = Carl Wilhelm Scheele | work = History of Gas Chemistry | publisher = Center for Microscale Gas Chemistry, Creighton University | date = 2005-09-11 | url = http://mattson.creighton.edu/History_Gas_Chemistry/Scheele.html | accessdate = 2007-02-23}}</ref>.

 

 

== Основни раздели ==

Химията обикновено се разделя на няколко основни подобласти, както и на няколко основни интердисциплинарни и по-специализирани области.<ref>[http://www.thecanadianencyclopedia.com/index.cfm?PgNm=TCE&Params=A1ARTA0001555 The Canadian Encyclopedia: Chemistry Subdisciplines]</ref>

* [[Аналитична химия]] – анализ на проби от вещества, с цел да се определи техният [[химичен състав]] и [[Химична структура|структура]]. Част аналитичната химия е създаване на стандартизирани експериментални методи, които намират приложение във всички останали експериментални области на химията.