Шрифт: Разлика между версии

 

На [[български език]] думата '''шрифт''' идва от [[немски език|немското]] ''„Schrift“'' с две значения – абстрактно и конкретно:

== Анатомия на шрифта ==

{{без конкретни източници}}

 

=== Елементи ===

 

=== Размери и пропорции ===

* '''Кегел'''. Един от основните показатели на шрифта е ''кегелът'', т.е. големината на шрифта. Кегелът е височината на буквата, измерена от върха на горното камшиче или диакритически знак до долния край на долното камшиче. Измерва се в пунктове.

* '''Междуредие''' или '''Лединг''' ({{lang-en|leading}}), още и '''дурхшус''' ({{lang-de|Durchschuss}}), или {{lang-fr|interligne}}. Междуредието, още ''междуредово разстояние'' или просто ''разредка'', е разстоянието в пунктове между базовите линии на два последователни печатни реда.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pin-bg.com/advices-f.html | заглавие = Термини, свързани с шрифтовете}}</ref> Исторически, при ръчния набор, за да се увеличи разстоянието между два реда, са били поставяни оловни ленти (обикновено по 2 пункта) между двата набрани оловни текста. Понякога погрешно се изговаря като ''лидинг'' на български, тъй като английската дума за олово ({{lang-en|lead}}), произнасяна '''лед''', се изписва както глагола водя (''лийд''). Като следствие, на много места междуредието (ледингът) погрешно се нарича '''водач''', което е повлияно от другия смисъл на английската дума '''lead'''. Междуредието е основен фактор за четливостта на шрифта. Измерва се с пунктове. Прието е да бъде равно или по-голямо от кегела, като при повечето системи за предпечатна подготовка междуредието е приблизително 120% от кегела. За окото, текстът е трудно четлив и при прекалено малко, и при прекалено голямо междуредие.

== Компютърни шрифтове ==

{{без конкретни източници}}

 

=== Общ исторически преглед ===

 

Покрай бурното развитие на дигиталните шрифтове, технологичният и теоретичен напредък пораждат редица нововъведения в общата типографска практика. Въвеждат се стандартизирани [[Компютърна платформа|многоплатформени]] [[файлов формат|файлови формати]] за компютърни шрифтове, като TrueType (.TTF) и OpenType (.OTF) (които постепенно изместват по-остарелите типографски файлови формати), и се допрецизира и унифицира типографската терминология. Съвременният [[графичен дизайн]], [[уеб дизайн]]ът, [[маркетинг]]ът и изкуствата са тясно свързани с употребата на компютърни шрифтове.

 

=== Проникване в България ===

 

 

В българския език терминът „полиграфия“ (книгопечатане/печатарство) е приблизителен синоним на термина „типография“, като е възприет за професионалното направление (своеобразна наука-изкуство), занимаващо се с дизайна и цялостното графично (техническо и художествено) оформление на (печатни и електронни) книги, надписи и табели, който включва и дизайна, избора, цветовата палитра, оформлението, нагласянето и т.н. особености на шрифтовете, които се използват в дадена публикация.

 

=== Текстове за демонстрация на шрифтове ===

Честа практика при презентацията на класически (печатарски) и дигитални (цифрови) шрифтове е показването на пълния набор от знаци, поддържан от съответния шрифт.