Отваря главното меню

Промени

м
век; козметични промени
{{будизъм}}
[[Файл:Gandhara Buddha (tnm).jpeg|thumbмини|182px|Стоящият Буда. (I—II век)]]
'''Будизмът''' ({{lang-sa|बुद्ध धर्म}}, {{IAST|buddha dharma}}, [[пали]] बुद्ध धम्म, „Учение на Пробудения“ <ref>Буда Дхарма, произнасяно ''будадарма'', [http://sanskritdocuments.org/dict/ Online Sanskrit Dictionary], буда – Просветлен, Дхарма – Закон, Истина, Учение.</ref>) е [[религия|религиозно]]-[[философия|философска]] система ([[дхарма]]) за духовното пробуждане ([[бодхи]]), обхващаща разнообразни традиции, вярвания и практики, основани на учението, приписвано на [[Сидхарта Гаутама]], често наричан Буда. Гаутама живее и проповядва в източната част на [[Индийски субконтинент|Индийския субконтинент]] между 6 и 4 век пр.н.е.{{hrf|Encyclopædia Britannica|2012}} Той е приеман от будистите за [[бодхи|пробуден]] или просветен учител, който е споделил своите прозрения, за да помогне на съзнателните същества да се освободят от страданието, причина за което е невежеството ([[авидя]]).
 
== Животът на Буда ==
{{Основна|Гаутама Буда}}
[[FileФайл:Le grand départ.jpg|thumbмини|leftляво|Реликва изобразяваща Гаутама да напуска дома си. Великото заминаване, ок. 1 – 2 век. [[Музей Гиме|Музей на източните изкуства „Гиме“]], Париж]]
Този разказ е заимстван от биографията ''[[Ниданакатха]]'' на сектата [[Теравада]] в Шри Ланка, която се приписва на [[Будагхоша]] през 5-ти век.<ref> Swearer, Donald. Becoming the Buddha. 2004. p. 177</ref> По-ранните биографии като ''[[Будачарита]]'', ''[[Локатарава]]дин [[Махавасту]]'' и ''[[Махаяна]] / [[Сарвистивада]] [[Лалитавистара]]сутра'' дават различни сведения. Учените се колебаят да направят неквалифицирани твърдения за историческите факти от живота на Буда. Повечето приемат, че той живее, преподава и основава монашески ред, но приемат в непълно съгласие всички данни, съдържащи се в своите биографии.<ref>Macmillan Encyclopedia of Buddhism Vol. 1, p. 352</ref> <ref>Lopez (1995). Buddhism in Practice. Princeton University Press. p. 16. ISBN 0-691-04442-2.</ref>[[FileФайл:Bodhitree.jpg|thumbмини|upright=.65|Ваджрашила, където Гаутама сяда под едно дърво и става просветлен. [[Махабодхи|Бод Гая]], [[Индия]], 2011]]
 
Според автора Майкъл Каритър, докато съществуват основателни причини за съмнение в традиционната източници ", основните моменти от живота на Буда трябва да се приемат за верни: раждане, зрялост, себеотрицание, търсене, пробуждане и освобождение, учение и смърт".<ref>Carrithers, Michael. „The Buddha“, in the Oxford University paperback Founders of Faith, 1986, p. 10.</ref> Докато пише биографията на Буда, Карен Армстронг отбелязва, че "очевидно е трудно да се напише биографията на Буда, която отговаря на съвременните критерии, защото ние имаме много малко информация, която може да се считаме че е е в унисон с историята... [но] можем да бъдем основателно уверени, че Сидхата Гаутама наистина е съществувал и че учениците му са съхранили колкото са могли спомена за живота му и неговото учение ".<ref>Armstrong, Karen (September 28, 2004). Buddha. Penguin Press. p. xii. ISBN 0-14-303436-7.</ref>
Судходана бил твърдо решен да види сина си как става цар, така че той му забранява да напуска двореца. Но на 29-годишна възраст, въпреки усилията на баща му, Гаутама се осмелил да излезе извън двореца няколко пъти. В поредица от срещи известни в будистката литература като четирите гледки той научил за страданията на обикновените хора, натъквайки се на един старец, на болен човек, труп и накрая на [[садху|свят човек]]-[[аскетизъм|аскет]], който бил очевидно доволен и в мир със света. Тези преживявания накарали Гаутама да се откаже от царския живот и да подеме духовно търсене.
 
[[FileФайл:Monastery around Dhamek stupa, Sarnath.jpg|thumbмини|leftляво|Дхамек ступа в [[Сарнат]], [[Утар Прадеш]], [[Индия]], построена от цар [[Ашока]], където Буда дава първата си проповед]]
Гаутама отишъл първо да учи заедно с прочути религиозни учители на тогавашните времена и овладява медитативни знания на които те го научават. Но той открива, че тези знания не осигуряват дълготраен край на страданието, така че той продължава духовното си търсене. След това той опитва от крайния аскетизъм, който е практикуван сред [[Шрамана|шраманите]], чиято религиозна култура е различна от ведическата. Гаутама претърпява продължително гладуване, задържане на дъха и излагане на болка. Той почти умира от глад прилагайки този метод на аксетизъм. Гаутама разбира, че този вид практика го довежда до крайния предел на силите му и че тази практика не слага край на страданието. И така, в този ключов момент той приема мляко и ориз от селско момиче, което го кара да промени подхода си. Той се посвещава на анапанасати медитация, чрез която открил това, което будистите наричат Средния Път (санскрит ''мадхяма-пратипад'' <ref>Kohn, Michael (1991). The Shambhala Dictionary of Buddhism and Zen. Shambhala. p. 143. ISBN 0-87773-520-4.</ref>): пътя на умереността между крайностите на самоудовлетворение и самостоятелно умъртвяване <ref>[http://www.buddhamind.info/leftside/arty/his-life/middle.htm "The Middle Way of the Buddha"]. Buddhamind.info. Retrieved 2011-10-24.</ref> <ref> [http://www.buddhanet.net/cbp2_f4.htm "Buddhism – The Middle Path"]. Buddhanet.net. Retrieved 2011-10-24.</ref>.
[[FileФайл:Mahaparinirvana.jpg|thumbмини|alt=Gold colored statue of man reclining on his right side|Статуя на Буда изобразяваща постигането на [[паринирвана]]. Фигурата е изкопана в храма Махапаринирвана в [[Кушинагар]], [[Утар Прадеш]], [[Индия]]]]
 
Гаутама е решен да завърши своето духовно търсене. На 35-годишна възраст, той сяда в [[медитация]] под свещеното смокиново дърво – известно като дървото бодхи в града на Бод Гая, Индия, и обещава да не стане преди да постигне [[бодхи|просветление]]. След много дни, той най-накрая унищожава оковите на ума си, като по този начин [[нирвана|освобождава себе си]] от [[самсара|цикъла на страдание и прераждане]], и се изправя като [[Буда (понятие)|напълно просветено същество]] (санскрит ''самяксавбуда''). Скоро след това той привлича група от последователи и създава [[сангха|монашески ред]]. Сега, като Буда, той прекарва остатъка от живота си преподава пътя на пробуждането, който открива, пътувайки през цялата Североизточната част на Индийския субконтинент, <ref>Keown, Dictionary of Buddhism, p. 267</ref> <ref>Skilton, Concise, p. 25</ref> и умира на 80-годишна възраст (483 г. пр.н.е.) в [[Кушинагар]], Индия. Южният клон на оригиналното смокиново дърво може да се види само в Анурадхапура в [[Шри Ланка]] е известно като Джая Шри Маха Бодхи.
 
=== Животът и света ===
[[FileФайл:Bhavachakra.jpg|thumbмини|ляво|Традиционна [[Тибетски будизъм|тибетска будистка]] [[тангка|тхангка]], изобразяваща [[Бхавачакра|Колелото на Живота]] със неговите шест сфери]]
 
==== Самсара ====
 
==== Прераждане ====
[[FileФайл:Kushinara1.jpg|thumbмини|alt=Много голям връх зад две палмови дървета и булевард, хората които се разхождат са на една пета от височината на върха|Рамабхар ступа в [[Утар Прадеш]], [[Индия]]]]
{{основна|Прераждане (в будизма)}}
 
==== Четирите Благородни Истини ====
{{основна|Четирите Благородни Истини}}
[[Файл:Astasahasrika Prajnaparamita Dharmacakra Discourse.jpeg|мини|вдяснодясно|Буда преподава Четирите Благородни Истини. [[Санскрит]]ски ръкопис. [[Наланда]], Бихар, Индия.]]
Четирите благородни истини са основни в учението на будизма като те предоставят идейната структура на будистката мисъл. Тези четири истини обясняват естеството на ''[[дукха]]'' (страдание, безпокойство, недоволство), неговите причини и как то може да бъде преодоляно. Те могат да бъдат обобщени както следва:<ref>See the article Four Noble Truths for further details and citations. In particular, (Summary) section of the article provides a footnote showing a sampling of summaries from a number of Reliable Secondary Sources.</ref>
 
 
==== Благородният Осмократен Път ====
[[FileФайл:Dharma Wheel.svg|thumbмини|''[[Дхармачакра]]'' символизира [[Благороден осмократен път|Благородния Осмократен Път]].]]
{{Основна|Благороднен осмократен път}}
 
[[Благороден осмократен път|Благородния Осмократен Път]] е четвъртата от Четирите Благородни Истини и е пътят към прекратяване на страданието (дукха). Тя има осем секции, всяка от които започва с думата „самяк“ (от санскрит означава „правилно“, „подходящо“ или „добро“, често превеждани на английски като „правилно“) и представени в три групи, известни като три висши обучения. (Пали преводите се появяват в скоби след тези от санскритски):
 
* '''[[праджня]]''' е мъдростта, която пречиства ума, което позволява да се постигне духовно вникване в истинската природа на всички неща. Тя включва:
# дирсти (дитхи): виждане на реалността такава, каквато е, а не такава, каквато изглежда, че е;
# самкалпа (санкалпа): намерението за себеотрицание, свобода и безвредност.
* '''[[сила]]''' е етика или морал и „въздържание“ от вредни дела. Тя включва:
# вак (вака): говорене по честен и безболезнен начин;
# карман (камманта): действане по безвреден начин;
# адживана (аджива): безвреден начин на живот.
* '''[[самадхи|самади]]''' е умствена дисциплина, необходима за разване на пълно господство над собствения ни ум. Това се постига чрез практикуването на различни съзерцателни и медитативни
# виаяма (ваяма): усилия за подобряване;
# смирти (сати): съзнаване да се видят нещата такива каквито са с чисто съзнание, да бъдеш осъзнат за настоящата действителност в себе си без никакво желание или нежелание;
 
==== Четирите Неизмерими ====
[[Файл:Statue of Buddha in Puji Temple on Putuo Shan island.JPG|мини|вдяснодясно|Статуя на Буда в храма Пуджи на остров Путуо Шан в Китай]]
{{Основна|Брахмавихара}}
 
 
=== Природата на съществуването ===
[[FileФайл:Debating Monks.JPG|thumbмини|upright|Дебатиращи [[монах|монаси]] в манастир Сера, [[Тибет]]]]
Будистките учени са създали забележително количество интелектуални подходи, философии и световни концепции (виж, например, [[Абидхарма]], [[будистка философия]] и [[реалност в будизма]]). Някои школи на будизма не одобряват ученето по тази доктрина докато други школи го смятат за основна практика.
 
Страданието (пали: दुक्ख ''дукха''; санскрит दुःख ''духкха'') също е основно понятие в будизма. Думата приблизително съответства на броя на термините в английския език, включително [[страдание]], [[болка]], незадоволеност, тъга, скръб, [[тревожност|тревога]], [[недоволство]], дискомфорт, мъка, [[стрес]], мизерия и [[фрустрация]]. Въпреки че терминът често се превежда като „страдание“, неговото философско значение е по-аналогично на „безпокойство“ като състояние, което е нарушено. Като такова, „страдание“ е твърде ограничен превод като „негативни емоционални допълнителни значения“<ref>[http://www.4ui.com/eart/172eart1.htm Jeffrey Po, „Is Buddhism a Pessimistic Way of Life?“]</ref>, което може да създаде впечатление, че будисткия начин на мислене е песимистичен, но будизма се стреми нито да сме песимисти или оптимисти, а реалисти. В будистката литература на английски език думата „дукха“ в превод от пали често са остава непреведена, така че да се обхване пълната гама на значението ѝ. <ref>[http://www.dhammaweb.net/books/Dr_Walpola_Rahula_What_the_Buddha_Taught.pdf Rahula, Walpola (1959). „Chapter 2“. What the Buddha Taught]. Grove Press. ISBN 0-8021-3031-3.</ref><ref>Prebish, Charles (1993). Historical Dictionary of Buddhism. The Scarecrow Press. ISBN 0-8108-2698-4.</ref><ref>Keown, Damien (2003). Dictionary of Buddhism. Oxford University Press. ISBN 0-19-860560-9.</ref>
 
[[Файл:Angkor Thom (6648411831).jpg|мини|вдяснодясно|Ангкор Том в Камбоджа]]
Не аз (пали: ''[[анатман|анатта]]''; санскрит: ''анатман'') е третият белег на съществуване. След внимателно изследване, човек установява, че никое явление е реално „аз“ или „мое“; в действителност тези понятия са изградени от ума. В тесктовете на ''Никая анатта'' то не се разбира като метафизично твърдение, а като подход за получаване на освобождаване от страданието. В действителност, Буда отхвърля метафизичните твърдения „Аз имам [[Атман|аз]]“ и „Аз нямам аз“ като [[онтология|онтологични]] възгледи, които вързват човека към страданието.<ref>Thanissaro Bhikkhu, [http://www.accesstoinsight.org/lib/authors/thanissaro/notself.html The Not-Self Strategy], See Point 3 – The Canon quote Thanissaro Bhikkhu draws attention to is [http://www.accesstoinsight.org/tipitaka/mn/mn.002.than.html#ayoniso the Sabbasava Sutta].</ref> Когато питат дали аз е идентичен с тялото, Буда [[Четиринадесетте безотговорни въпроса|отказва да отговори]]. Чрез анализиране на постоянно променящите се физически и психически съставки ([[скандха|скандхи]]) на лице или предмет, практикуващият стига до заключението, че нито съответните части, нито лице като цяло се състоят от аз.
 
 
=== Нирвана ===
[[FileФайл:Mahabodhitemple.jpg|thumbмини|leftляво|upright|[[Махабодхи|Храмът Махабодхи]] в [[Бодгая]], Индия, където Гаутама Буда постига [[Нирвана]] под [[Дърво Бодхи|дървото Бодхи]] (в ляво)]]
{{Основна|Нирвана}}
Нирвана (санскрит; пали: „ниббана“) означава „прекратяване“, „изчезване“ (на [[танха|жаждата]] и [[авидя|невежеството]], заради които се появява [[дукха|страданието]] и цикълът на неволни прераждания ([[самсара]])), „изгасване“, „спокойствие“, „успокоение“; е известен също като „пробуждане“ или „просветление“ на Запад. Това е определение за някой, който е постигнал нирвана, включително Буда, е [[архат|арахант]].
 
==== Йога ====
[[FileФайл:Buddha in Haw Phra Kaew.jpg|thumbмини|leftляво|upright|Статуя на Буда в състояние на медитация, [[Хо Пха Кео]], [[Виентян]], [[Лаос]]]]
Традиционно будизма включва състоянията на медитативна вглъбеност (пали: ''[[дхяна|джхана]]''; скт.:''[[дхяна]]'').<ref> Zen Buddhism: A History (India and China) by Heinrich Dumoulin, James W. Heisig, Paul F. Knitter (page 22)</ref> Най-древният издържан израз на йогически идеи се намира в началото на проповедите на Буда.<ref>Barbara Stoler Miller, Yoga: Discipline of Freedom: the Yoga Sutra Attributed to Patanjali; a Translation of the Text, with Commentary, Introduction, and Glossary of Keywords. University of California Press, 1996, page 8.</ref> Едно от ключовите новаторски учения на Буда е, че медитативната вглъбеност трябва да се съчетава с освобождаващо познание.<ref>Alexander Wynne, The Origin of Buddhist Meditation. Routledge, 2007, page 73.</ref> Разликата между учението на Буда и йога, представена в ранните брамински текстове е впечатляваща. Медитативните състояния сами по себе си не са края, според Буда, дори и най-висшето медитативно състояние не е освобождаващо. Вместо да се стига до пълно спиране на мисълта, трябва да се извършва определена умствена дейност, а именно освобождаващо познание въз основа на практиката на будна осъзнтост.<ref>Alexander Wynne, The Origin of Buddhist Meditation. Routledge, 2007, page 105</ref>
 
==== Убежище в Трите Скъпоценности ====
{{Основна|Будистко убежище|Три Скъпоценности}}
[[FileФайл:Buddha-Footprint.jpeg|thumbмини|170px|Реликва изобразяваща отпечатък от крака на [[Гаутама Буда|Буда]] с [[Дхармачакра]] и [[Три Скъпоценности|триратна]], 1-ви век от н.е., Гандхара.]]
 
Традиционно, първата стъпка в повечето будистки школи изисква убежище в Трите Скъпоценности (санскрит: ''три-ратна'', пали: ''ти-ратана'')<ref>Bhikku, Thanissaro (2001). "[http://www.accesstoinsight.org/lib/authors/thanissaro/refuge.html#goi Refuge]". An Introduction to the Buddha, Dhamma, & Sangha. Access to Insight.</ref>, тъй като в основата на религиозната практика. Практиката на приемане на убежище от името на млади и дори на неродени деца се споменава<ref>Middle-Length Discourses of the Buddha, tr. Nanamoli, rev. Bodhi, Wisdom Publications, 1995, pp. 708f</ref> в ''[[Мадджхима никая]]'', призната от повечето учени като ранен текст (вж. детско кръщение). В Тибетския будизъм понякога се добавя четвърто убежище, в ''[[Лама (духовен учител)|лама]]''. В Махаяна, човек, който избира пътя на ''[[бодхисатва]]'' прави обет или вричане като върховен израз на състрадание. В Махаяна Трите Скъпоценности се възприемат като притежаващи една трайна и неизменна същност и като имащи необратимо въздействие: "Трите Скъпоценности имат качеството на съвършенството. Точно както истинските бижута никога не променят своите способности и качества, независимо дали са надценявани или подценявани, така са и Трите Скъпоценности (Убежища), защото те имат една вечна и неизменна същност. Тези Трите Скъпоценности донасят плод, който не се променя, след като веднъж човек е достигнал просветление, той няма възможност да падне обратно в страданието ".<ref>Professor C.D. Sebastian, Metaphysics and Mysticism in Mahayana Buddhism, Sri Satguru Publications, Bibliotheca Indo-Buddhica Series No. 238, Delhi, 2005, p. 83</ref>
=== Будистка етика ===
{{Основна|Петте предписания}}
[[FileФайл:StandingBuddha.jpg|thumbмини|upright|Статуя на [[Гаутама Буда]], 1в.н.е, [[Гандхара]]]]
''[[Сила]]'' (на санскрит) или Сила (на пали) обикновено се превежда на английски като „добродетелно поведение“, „морал“, „етика“ или „правило“. Това е действие, извършено чрез тялото, речта и ума, и включва съзнателно усилие. Той е една от ''трите практики (сила, самадхи и паня)'' и втората ''[[парамита]]''. Тя се отнася до морална чистота на мисълта, думите и делата. Четирите условия на сила са целомъдрие, спокойствие, тишина, и унищожаването на егото.
 
 
=== Монашески живот ===
[[FileФайл:Chinese Buddhist Monks Ceremony Hangzhou.jpeg|thumbмини|leftляво|[[Бхикшу|Будистки монаси]], извършващи церемония в Ханджоу, Китай]]
Виная е специфичен морален кодекс за монаси и монахини. Той включва [[Пратимокша]], който представлява комплект от 227 правила за монасите в теравадинов вариант. Точното съдържание на [[Виная питака]] (свещените писания на Виная) е малко по-различен според различните школи различните подшколи имат различни стандарти за степента на придържане към Виная. [[Саманера|Начинаещите монаси]] използват [[Десет предписания|десетте предписания]], които са основните правила на монашеството.
 
 
=== Медитация ===
[[FileФайл:Rank celebration of Thai Buddhist monk 1.jpg|thumbмини|[[Бхикшу|Будистки монаси]], молещи се в Тайланд]]
{{Основна|будистка медитация}}
 
 
=== Корени на будистката философия ===
[[Файл:ElloraPuja.jpg|мини|вдяснодясно|„Пещерата на дърводелеца“, посветена на [[Гаутама Сидхарта|Буда]], част от пещерния комплекс [[Еллора]] в [[Махаращра]], Индия]]
 
В исторически план, корените на будизма произлизат в религиозната мисъл на древна Индия през втората половина на първото хилядолетие пр.н.е.<ref> Gethin, Sayings of the Buddha, Oxford University Press, 2008, p. xv</ref> Това е период на социални и религиозни сътресения, тъй като е имало огромно недоволство, заради жертвоприношенията и ритуалите на [[Ведически индуизъм|ведическия браманизъм]].<ref>Encyclopædia Britannica Online. Buddhism: The foundations of Buddhism: The cultural context. Retrieved 19-07-2009.</ref> Той бива поставен под съмнение от редица нови аскетични религиозни и философски групи и учения, които прекъснали връзката си с браминската традиция и отхвърлели авторитета на [[Веди]]те и [[брахман]]ите.<ref>Encyclopædia Britannica Online. Hinduism: History of Hinduism: The Vedic period (2nd millennium – 7th century BCE); Challenges to Brahmanism (6th – 2nd century BCE); Early Hinduism (2nd century BCE – 4th century CE). Retrieved 19-07-2009.</ref><ref>Warder, A.K. 2000. Indian Buddhism. P.32</ref> Тези групи, чиито членове са познати като [[Шрамана|шрамани]] са продължение на неведическа нишка на индийската религиозна мисъл, която е самостоятелна от индо-арийския брахманизъм.<ref>Y. Masih (2000) In : A Comparative Study of Religions, Motilal Banarsidass Publ : Delhi, ISBN 81-208-0815-0 Page 18. „There is no evidence to show that Jainism and Buddhism ever subscribed to vedic sacrifices, vedic deities or caste. They are parallel or native religions of India and have contributed to much to the growth of even classical Hinduism of the present times.“</ref><ref>S. Cromwell Crawford, review of L. M. Joshi, Brahmanism, Buddhism and Hinduism, Philosophy East and West (1972): „Alongside Brahmanism was the non-Aryan Shramanic culture with its roots going back to prehistoric times.“</ref> Учените имат всички основания да считат, че понятия като самсара, карма (в смисъл на влиянието на морала на прераждане) и [[мокша]] произхождат от духовните вярвания на шраманите, които по-късно се възприемат и в [[Ведически индуизъм|браминския]] индуизъм.<ref>"This confirms that the doctrine of transmigration is non-aryan and was accepted by non-vedics like Ajivikism, Jainism and Buddhism. The Indo-aryans have borrowed the theory of re-birth after coming in contact with the aboriginal inhabitants of India. Certainly Jainism and non-vedics [..] accepted the doctrine of rebirth as supreme postulate or article of faith." Masih, page 37.</ref><ref>Karel Werner, The Longhaired Sage in The Yogi and the Mystic. Karel Werner, ed., Curzon Press, 1989, page 34. „Rahurkar speaks of them as belonging to two distinct 'cultural strands' ... Wayman also found evidence for two distinct approaches to the spiritual dimension in ancient India and calls them the traditions of 'truth and silence.' He traces them particularly in the older Upanishads, in early Buddhism, and in some later literature.“</ref><ref>Gavin D. Flood (1996), An Introduction to Hinduism, Cambridge University – Press : UK ISBN 0-521-43878-0 – „The origin and doctrine of Karma and Samsara are obscure. These concepts were certainly circulating amongst sramanas, and Jainism and Buddhism developed specific and sophisticated ideas about the process of transmigration. It is very possible that the karmas and reincarnation entered the mainstream brahaminical thought from the sramana or the renouncer traditions.“ Page 86.</ref><ref>Padmanabh S. Jaini 2001 „Collected Paper on Buddhist Studies“ Motilal Banarsidass Publ 576 pages ISBN 81-208-1776-1: „Yajnavalkya's reluctance and manner in expounding the doctrine of karma in the assembly of Janaka (a reluctance not shown on any other occasion) can perhaps be explained by the assumption that it was, like that of the transmigration of soul, of non-brahmanical origin. In view of the fact that this doctrine is emblazoned on almost every page of sramana scriptures, it is highly probable that it was derived from them.“ Page 51.</ref><ref>Govind Chandra Pande, (1994) Life and Thought of Sankaracarya, Motilal Banarsidass ISBN 81-208-1104-6 : Early Upanishad thinkers like Yajnavalkya were acquainted with the sramanic thinking and tried to incorporate these ideals of Karma, Samsara and Moksa into the vedic thought implying a disparagement of the vedic ritualism and recognising the mendicancy as an ideal. Page 135.</ref><ref>Satapatha Brahmana 13.8.1.5</ref>
 
Основният инструмент и същността на Дзен е седяща медитация (дзадзен на японски). По време на дзадзен практикуващият заема традиционна позиция (като лотус, полулотос или други) и насочва цялото си внимание върху процеса на седене, позата и дишането. С оглед на обекта на медитацията са се развили две школи на Дзен:
* [[Сото]] – основна медитация е медитацията без обекти и съдържание, търсейки „осъзнаване на момента“.
* [[Риндзай]] – подчертава внимание към дишането и използването на коани. Коаните са истории, диалози и анекдоти, които са парадоксални и често езиково безсмислени въпроси, целящи да прекъснат логическото мислене на практикуващия. По този начин намирането на отговора на коана означава и трансформация на съзнанието и перспективата на осъзнаването.
 
== Будизмът в литературата, киното и телевизията ==
 
== Будизмът в България ==
[[FileФайл:Stupa Sofia.jpg|thumbмини|Ступа София в [[Плана]]]]
Към юни 2016 в България са представени:
* школата [[Карма Кагю]] на [[Ваджраяна]] (Тибетски) Будизъм в лицето на "Диамантен път на будизма” като регистрирана будистка общност