Казански университет: Разлика между версии

 

=== Имперски период ===

Казанският университет е един от най-старите университет в Русия и е основан на 17 ноември 1804 г., когато император [[Александър I (Русия)|Александър I]] подписва Утвърдително писмо и устав за създаването на Казански имперски университет. Първите студенти се записват през 1805 г. и са завършили първи казанска гимназия – автономен филиал на [[Московски държавен университет|Московския държавен университет]], под чието покровително първоначално работи Казанския университет.

 

През 1819 г. М. Л. Магнитски прави оценка, в която съобщава, че в университета наблюдава „дух на несъгласие и безразличие“. В доклад към императора той говори за „обществено разрушаване“ на университета и изисква той да бъде затворен, но [[Александър I (Русия)|Александър I]] отговаря „защо да унищожаваме като може да бъде поправено“. Магнитски впоследствие е назначен за надзорник на Казанския училищен регион, действие, което повлиява негативно на университета, тъй като много професори са освободени, а „вредни“ книги премахнати от колекциите на библиотеките. Освен това е въведен стриктен вътрешен режим за студенти от университета.

 

 

През 1825 г. е построена главната сграда на университета, а през 1830 г. е завършен основния кампус. В него се включват в сградата на библиотеката, химическа лаборатория, съоръжения за дисекция, астрономическа обсерватория и клиники (в организацията на които съвременните отбелязват водещата роля на професор Франц Йелачич). В резултат на това университетът става водещ център на образованието и науката. Научните факултети по това време са организирани в редица изследователски звена: математическо, химическо, медицинско и геологическо.

 

През 1834 г. започва да се издава списанието ''Доклади на Казанския университет'', което се издава от академици от университета, а през 1835 г. Николай I издава заповед за създаване на три факултета: философски (който е разделен на словесна катедра и физическо-математическа катедра), Юридически факултет и медицински факултет.

През 1844 г. професора от университета [[Карл Клаус]] открива нов химичен елемент, който нарича [[Рутений]] в чест на Русия и е единствения елемент, който е открит в Царска Русия. Шест години по-късно Санкт-Петербургския университет открива Институт за ориенталски изследвания и всички обучителни материали и колекции на Казанския университет в това поле са прехвърлени в столицата на имперска Русия. През 1863 г. се провежда друга реформа в университетската структура по заповед на [[Александър II (Русия)|Александър II]], в която университета е разделен на четири факултета: История и филология, Физика и математика, Право и медицина. В периода 1875 – 1883 г. съществува нова лингвистична школа.

 

=== Съветски период ===

Според директива от 9 октомври 1918 г. на Народния съвет на комисарите системата на академичните степени е изоставена, а всички университетски преподаватели с поне 3 години опит са направени професори. Това позволява на Казанския университет, изгубил мнозинството от академичния си състав по време на гражданската война да възобнови обучението и изследванията си.

Университетът скоро отваря „работнически“ факултет (пети в [[Руска съветска федеративна социалистическа република|РСФСР]]), чиято цел е да осигури образование на селяните. На 1 ноември 1919 г. селяните-работници започват първите си класове без изискването да полагат изпит за влизане в университета. През 1922 г. Лесотехническия факултет е слят със Земеделския факултет на Казанския политехнически университет и двата образуват Казански институт за земеделие и гори.

 

В следвоенните години Казанския университет преминава през период на бързо разширяване и развитие на академичната си база. През 1953 г. университета е награден с орден „Червено знаме на труда“ за осигуряването на образование на хората. През 1979 г. е награден и с орден „Ленин“. През 70-те години са построени две сгради на университета – Катедрата по физика през 1973 г. и факултета по математика през 1978 г. Последната промяна от съветския период е отварянето през 1989 г. на спортен център и концертна зала.

 

На 21 октомври 2009 г. тогавашния руски президент [[Дмитрий Медведев]] подписва президентски декрет за създаването на нов Волжки федерален университет на основата на Казанския държавен университет.<ref>[https://web.archive.org/web/20110724164323/http://government.ru/eng/smi/messages/10161/ Prime Minister Vladimir Putin signs a series of executive orders granting federal state autonomous university status to several Russian universities]</ref><ref>[http://kremlin.ru/acts/5793 Президент подписал Указ „О создании федеральных университетов в Северо-Западном, Приволжском, Уральском и Дальневосточном федеральных округах“]</ref> Федералният университетски проект е реализиран на базата на Казанския държавен университет като към него са слети [[Татарски държавен хуманитарно-педагогически университет|Татарския държавен хуманитарно-педагогически университет]], [[Казански държавен финансово-икономически институт|Казанския държавен финансово-икономически институт]] (КГФЕИ),<ref>[https://web.archive.org/web/20120318020122/http://www.tatar-inform.ru/news/2009/10/22/190020/ Volga Federal University can join KSU, KGFEI, TGGPU and KGASU]</ref> Държавният педагогически университет в [[Елабуга]] и Академията за инженерство и икономика в [[Набережние Челни]]. Първият ректор на университет е [http://kpfu.ru/eng/about-university/ilshat-gafurov Илшат Гафуров], бивш кмет на Елабуга.<ref>[https://web.archive.org/web/20110724164405/http://government.ru/gov/results/10198/ Распоряжение от 9 апреля 2010 г. №513-р]</ref><ref>TatCenter.ru. (April 8, 2010) [http://info.tatcenter.ru/science/86326.htm У Казанского (Приволжского) федерального университета новый ректор]{{dead link|date=December 2017 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>

 

 

== Библиотека ==

 

Научната библиотека „Николай Лобачевски“ на Казанския университет е една от най-значимите библиографски колекции и съдържа около 15 000 ръкописа и 3000 редки книги. Отворена е през 1809 г. и първоначално пази книгите на граф [[Григорий Потьомкин]], донесени в Казан през 1799 г. и колекциите на ранните библиофили В. Полянски и [[Николай Булич]]. Впоследствие към библиотеката са добавени и книгите от [[Соловецки манастир|Соловецкия манастир]].

 

== Известни възпитаници на университета ==

 

=== Политика ===