Олигархия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м век; козметични промени
Ред 3:
'''Олигархията''' (от [[гръцки език|гръцкото]] ὀλιγαρχία; ὀλίγος - "малко"<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Do%29li%2Fgos ὀλίγος], Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, посетен на 24 ноември 2016 г.</ref></ref>, и ἄρχω - "управление"<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3Da%29%2Frxw ἄρχω], Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek-English Lexicon, посетен на 24 ноември 2016 г.</ref>) е форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото. Тази власт може да бъде основана на знатност, богатство, заемането на конкретни политически постове и др.
 
== В миналото ==
В оригиналното си значение в [[Древна Гърция]] олигархията е била разбирана като управление на малцина и се е отличавала от управлението на един човек ([[монархия]]) и управлението на мнозинството ([[демокрация]]). Олигарсите управлявали, водени от собствените си интереси и притежавали власт и привилегии, недостъпни за останалите. Тогава тези привилегии и власт на олигархията се базирали главно на притежаването на богатство (т.нар. “[[плутокрация]]”).
 
От XIX в. насетне олигархията се разглежда все повече не като форма на държавно управление, а като начин на управление на организации ([[профсъюз]]ите и политическите партии например), при който не богатството, а [[Власт (обществено отношение)|властвластта]]та е в основата на привилегирования [[статус]]. В управлението на такива организации започват да се проявяват олигархични тенденции поради няколко причини. Управляващите олигарси разполагат с повече и по-пълни знания за организацията; колкото по-дълго заемат длъжността си, толкова повече реална власт концентрират в ръцете си; те съумяват да манипулират информацията и дори конкретни събития в своя полза. С течение на времето този процес се развива и олигарсите стават незаменими като управляващи на организацията. В резултат на това подчинените в организацията или членовете на политическата партия са принудени да отдадат още власт на управляващите, които укрепват още повече позициите си и процесът се задълбочава. Този процес е описан от [[Роберто Михелс]] (1876-1936) и е наречен „''[[железен закон на олигархията]]''”. Той се наблюдава в много големи организации и институции като [[Корпорация|корпорации]], мащабни бизнес организации, дори църковната йерархия. Този процес на съсредоточаване на реалната власт е критикуван като недемократичен, но според мнозина изследователи при управляването на големи организации той е неизбежен поради нуждата от компетентно, опитно, стабилно и трайно управление.
 
== 90-те години на 20-ти и началото на 21-ви век ==
В съвременния смисъл на думата, олигарси са онези състоятелни граждани, които са монополизирали държавната изпълнителна и законодателна власт.<ref>[http://www.democracy.ru/article.php?id=990 Происхождение путинской олигархии. Президентское окружение: досье, связи, возможные назначения. Часть 1]</ref>
 
По време на президентството на [[Борис Елцин]] в [[Русия]] думата "олигарх" придоби нов смисъл. Част от бившия комунистически елит, подпомаган и в активно взаимодействие с тайните служби сложи ръка на държавната собственост, която в Русия и България надхвърляше 95% от всички активи на държавата, посредством поредица правителствени постановления и актове на така наречената "приватизация". Приватизацията в България, поради високия процент на държавната собственост, премина по аналогична схема като тази в Русия. Включително разрушаването на банковата система се извърши по едно и също време. Основните активи се трансформирараха в около 3000 крупни частни фирми, които притежават повече от 85% от активите на икономиката. На останалите над един милион дребни фирмички се падат едва десетина процента от общия стокооборот. Това състояние на икономиката компрометира така наречените "демократични реформи" и поставя под въпрос наличието на действителна демокрация в България. Затова и съвременното съдържание на думата "олигархия" има отрицателен и ретрограден смисъл, визирайки голямото разграбване на държавната собственост при разпада на бившия социалистически блок. "[[Корупция#Условия, благоприятни за корупцията|Либерализацията]]" на икономиката в отсъствието на каквито и да било пазарни механизми бе основният лост в ръцете на управляващите при "трансформацията" на държавната собственост в частна. Олигархията по правило съществува и се развива при наличието на неконтрулируема [[корупция]] в държавната власт допускана съвсем съзнателно от [[политически елит|политическите елити]].
 
Според Робърт Страбъл - младши, бързата ротация в управлението на една организация може да смекчи или дори да неутрализира напълно железния принцип на олигархията в законодателните органи на големите нации.
 
В края на 1990-те години терминът е въведен и в разговорния език, обикновено с ярко изразена негативна [[конотация]]; в руските средства за масова информация получава разпространение и ироничния термин „седмобанкерщина“ характеризиращ групата от седем крупни представитеи на руския финансов бизнес, притежаващи значителна политическа и икономическа власт, владеещи средствата за масова информация, негласно обединени за да осигурят преизбирането на [[Борис Елцин]] за следващия срок на президентските избори след 1996 г.. Това са лицата:
Ред 25:
# [[Владимир Виноградов]] — Инкомбанк
 
С идването на [[Владимир Путин]] на власт в Русия олигархията достига своя разцвет.<ref>[http://www.democracy.ru/article.php?id=990 Происхождение путинской олигархии. Президентское окружение: досье, связи, возможные назначения. Часть 1]</ref> Олигархическите средства за масова информация умело заменят думата „олигархия“ с „финансови магнати“ за да размият смисъла на истинския и&#768;ѝ генезис свързан със злоупотребата на държавна власт с цел трансформиране на обществената собственост в олигархична.
 
Американският професор [[Маршал Голдман]], автор на книгата „Petrostate: Putin, Power, and the New Russia(2008)“, въвежда термина „силогарх“ (от „силовик“), имайки предвид икономическия модел на путинизма, където значителни ресурси се контролират от бившите представители на спецслужбите.<ref>Marshall I. Goldman. Petrostate: Putin, Power, and the New Russia, Oxford University Press, May 2008.</ref>