Реция: Разлика между версии

Точната дата на провъзгласяването на провинция Реция не е известна, но от някои писмени и епиграфски извори става ясно, че в края на 1-ви век пр.н.е. тя вече е била възприемана от римляните като своя територия<ref>Светоний, Нерон,18; Тацит, Анали, 2, 42,4; 14,31,2; CIL III 14149, 21</ref>. Успешният военен поход през 15 г. пр. н.е., организиран от доведените синове на [[Октавиан Август]] ([[Тиберий]] и [[Нерон Клавдий Друз|Друз]]) и т. нар. решителна битка – (''grave proelium'') е събитието, което създава предпоставки за политическото присъединяване на територията към границите на Римската империя. Археологическите извори потвърждават римското военно присъствие по това време. Но за трайно установяване на римляните в Реция като господари и население артефактите сочат едва средата на 1-ви в. н.е.

Келтите са етносът, който населява територията на бъдещата провинция Реция преди римляните да анексират и превземат трайно земите им..

Първите исторически извори, в които се споменава страната на Келтите (Keltike) са оскъдни и датират от 5 в. пр. н.е. Старогръцкият автор Хекатайос от Милет споменава територията населявана от Келтите като хинтерланд на Massilia (дн. Марсилия). Половин век по-късно Херодот от Халикарнас (Hist. 2, 33, 3) описва страната на Келтите като мястото, където извира р. Дунав. Платон и Аристотел също така съобщават за Келтите. Особено подробно са описани келтските нападения и опустошаването на града Рим (385 пр. н.е) и светилището Делфи (279 пр. н.е.). Относно Келтите в Предалпийския район и по поречието на река Дунав науката днес се опира и разчита повече на археологическите данни.

Късножелязната (Латенската) епоха (4. в.пр не./1. в. н.е) в Реция е пряко продължение на предшестващата я Ранножелязна (Халщатска) епоха (8./4 в.пр.н.е). Артефактите от т. нар. период Latène А показват приемственост в материалната култура, облеклото, традициите и обредността на местното население, което по всяка вероятност е автохтонно. През периода  Latène B се променя технологията под влиянието на контактите със средиземноморския свят, на импортните изделия и стоки от древна Гърция и Етрурия. Появява се нова орнаментика в пластичното и приложното изкуство, нови оръдия на труда, нови оръжия. Типичните дотогава могилни погребения са заместени от плоски некрополи. Промяната в гробния инвентар говори за изменения в структурата на обществото. Поради неизвестни все още на науката причини през периода  Latène B започва т. нар велико Келтско преселение на изток и югоизток. Античните писмени извори наричат нашествениците галати. Визуалните артисти от Елинистическата епоха изобразяват келтите като снажни атлетични мъже,с буйни коси, бради и мустаци, които носят на шията си тичпичната за келтите усукана, метална огърлица, т. нар. ''торква.''

През периода  Latène C процесът на преселение затихва. Наблюдаваме демографски ръст, нови и разнообразни форми на икономическа активност, както и засилване на мирните контакти със Средиземноморието. Технологиите в производството на метал и метални предмети, в изработката на бижутерия, керамика и стъкло се развиват и усъвършенстват. Появяват се първите селища от градски тип, с многохилядно население, които Гай Юлий Цезар нарича ''оppida''. Такова селище представлява келтският град разположен в землището на днешното село Манхинг, край град Инголщадт в Бавария. ''Oppidum'' von Manching просъществува до 50/30 пр. н.е. Градът заема територия от ок. 370 хектара и е бил населявана от ок. 5000 до 10000 души.

Последната фаза на Късножелязната епоха, Latène D настъпва малко преди началото на новата ера. Градските и селските поселения, търговията и знаятите продължават да се развиват и да изживяват разцвет. Появяват се нов тип фибули, стъклената бижутерия е особено на мода, оръжията се видоизменят, употребата на керамични съдове става масова. Загадка остава обаче скромният брой открити и почти липсващи некрополи и погребения от този период. Вероятната причина е промяна в погребалния ритуал (трупоизгаряне без инвентар и гробни дарове), който не оставя материални следи.

Първият контакт на римляните с местните кетски племена - рети и винделики не започва с окупацията през 15 г. пр. н.е., а много преди това под формата на мирна търговия. Римският автор Катон възхвалява рецийското грозде, докато Полибий, описвайки алпийските вериги, споменава за територията на реците. Той е и авторът на объркващата днес учените информация, че районът им е "необхватен и напълно обезлюден"<ref>Die Römer in Bayern 1995, с.23. "unüberschreitbar und völlig unbewohnbar".</ref>. В най-ранния период на Империята представата на римляните за Реция е доста мътна. Плиний (Nat. Hist. 3, 133) разказва как келтите прогонили римляните от родните им места в горна Италия и под предводителството на техния вожд Ретус, основателят на племето, превзели Алпите. Според Тит Ливий реците са етруски (V, 33,11), a според Хораций винделиките се биели с оръжия като тези на амазонките (Hor. carm 4,4,17 ff).

Защо римляните толкова късно проявяват интерес към земите северно от Алпите и защо Реция бива анексирана и провъзгласена за провинция сравнително късно? Защо Гай Юлий Цезар се отправя на дълъг поход в Галия и в далечна Британия, а земите в непосредствено съседство , северно от Алпите остават пренебрегнати? Това е един проблем, все още неразрешен в науката. Вероятно след пораженията на римската войска, предвождана от легата Марк Лолий през 17/16 г. пр. н.е. който воюва със Сугамбрите, Узипите и Тенктерите, а също и срамната загуба на Публий Квинтилий Вар, при която варварите унищожават няколко римски легиона (битката в Тевробургската гора през 9 г. н. е. римляните, осъзнато или не, променят своята външнополитическа стратегия в Европа - от отбранителна в офанзивна. Целта е да се даде отпор на германските набези от север и да се осигури спокоен и стабилен тил, алпийските проходи да се направят достъпни и лесно проходими, а също и да се построят пътища, които да осигурят бърза и сигурна връзка от Италия до дунавския бряг.

Според Страбон, централните Алпи за покорени за едно лято, в рамките на един-единствен военен поход през 15 пр. н.е. Монументалният паметник, издигащ се край селището La Turbie в южна Франция, ''Tropaeum Alpium'', (известен още като ''Tropaeum Augusti'' ) -7/6 в. пр. н.е. съдържа надпис, в който са изредени 50-те покорени от император Август варварски племена. Между тях се споменати и четирите племена на винделиките (''vindelicorum gentes quattorum''). Едва ли всички тези народи, чиито територии днес са трудни за локализиране, са били подчинени в рамките на една военна кампания По-скоро става дума за един продължителен прецес, протичащ в периода 33 - 7 г. пр.н. Първата фаза на завоевателни походи под предводителството на Друз се движи от юг на север, през трудно достъпните и малобройни алпийски проходи. Във втората фаза, в която римската войска се предвожда от Тиберий, изходния пункт е по всяка вероятност Галия, а не северна Италия.

[[Файл:La Turbie BW 1.JPG|ляво|мини|Tropaeum Augusti, La Turbie, южна Франция]]Освен подчинени със сила, много от предалпийските племена се присъединяват към имерията и доброволно. Кралят на Лигурия, Котиус бързо схваща, че съпротивата срещу Рим е безмислена, затова той подписва примирие, което "осигурява вечен мир на неговия народ"<ref>Ammian,( 15, 10, 2)</ref>. Той получава римско граждансто, коннически ранг и римско име. В надписа на триумфалната арка на Август от Суса (Италия) са изброени неговите 14 племена.

Водеща роля в присъединяването на предалпийските терени и Реция имат доведените синове на император Октавиан Август, синовете на Ливия - Друз и Тиберий. В много извори се споменава бегло за техния поход<ref>''Velerius Paterculus'' (2,39,3; 95,2; 104, 4), ''Strabo'' (4,6,9; 7,1,5), ''Светоний'', Август (21,1) и Тиберий (9,1), ''Florus'' (epitome 2,22,4).</ref>.По-подробно описание намираме в творбата на сенатора и историка от 2 в. н.е. Луций Касий Дион, "Римска история"<ref>''Lucius Cassius Dio,"Ῥωμαϊκὴ ἱστορία"'' (54,22).</ref>.