Самоубийство: Разлика между версии

Възгледите за самоубийството са повлияни от широк кръг екзистенциални теми като [[религия]], чест и смисъл на [[живот]]а. [[Авраамически религии|Авраамическите религии]] по традиция смятат самоубийството за престъпление срещу Бога ([[грях]]) поради вярването в светостта на живота. През епохата на [[самурай|самураите]] в [[Япония]] [[сепуку|''сепуку'']] е било смятано за средство за изкупление на провала или като форма на протест. [[Сати (практика)|''Сати'']] е погребална практика в [[хиндуизъм|хиндуизма]], която сега е извън закона, при която от вдовицата се очаквало да се принесе в жертва на погребалната клада на съпруга си или по свое желание, или под натиска на семейството и обществото.<ref>{{cite web|url=http://www.bbc.co.uk/worldservice/learningenglish/news/words/general/020807_witn.shtml|title=Indian woman commits sati suicide |publisher=Bbc.co.uk |date=2002-08-07 |accessdate=2010-08-26}}</ref>

 

{{TOC limit|3}}

 

 

== Рискови фактори ==

 

Факторите, които повлияват риска от самоубийство включват психични заболявания, злоупотреба с наркотици, психологични състояния, културно, семейно и социално положение и [[генетична обремененост]].<ref name="Hawton2012" /> Психичните заболявания и злоупотребата с [[психоактивно вещество|психотропни вещества]] често съществуват успоредно.<ref name="Drug2011" /> Останалите рискови фактори включват предишни опити за самоубийство,<ref name="EB2011" /> непосредствена наличност на средства за извършване на деянието, семейна история на самоубийства или наличие на травматично увреждане на [[Човешки мозък|мозъка]].<ref>{{cite journal|last=Simpson|first=G|coauthors=Tate, R|title=Suicidality in people surviving a traumatic brain injury: prevalence, risk factors and implications for clinical management.|journal=Brain injury : [BI]|date=2007 Dec|volume=21|issue=13 – 14|pages=1335 – 51|pmid=18066936|doi=10.1080/02699050701785542}}</ref> Установено е например, че броят на самоубийствата е по-голям в домакинства с огнестрелно оръжие, отколкото в домакинства без такова.<ref name="Miller 393–408">{{cite journal|last=Miller|first=M|coauthors=Azrael, D; Barber, C|title=Suicide mortality in the United States: the importance of attending to method in understanding population-level disparities in the burden of suicide.|journal=Annual review of public health|date=2012 Apr|volume=33|pages=393 – 408|pmid=22224886|doi=10.1146/annurev-publhealth-031811-124636}}</ref> Социално-икономически фактори като [[безработица]], [[бедност]], [[бездомник|бездомност]] и [[дискриминация]] може да породят мисли за самоубийство.<ref>{{cite journal |author=Qin P, Agerbo E, Mortensen PB |title=Suicide risk in relation to socioeconomic, demographic, psychiatric, and familial factors: a national register-based study of all suicides in Denmark, 1981 – 1997 |journal=Am J Psychiatry |volume=160 |issue=4 |pages=765 – 72|year=2003 |month=April |pmid=12668367 |doi=10.1176/appi.ajp.160.4.765}}</ref> Около 15 – 40% от хората оставят предсмъртно писмо.<ref>{{cite book|last=Gilliland|first=Richard K. James, Burl E.|title=Crisis intervention strategies|publisher=Brooks/Cole|location=Belmont, CA|isbn=978-1-111-18677-7|page=215|url=http://books.google.ca/books?id=E2sKf-sexZwC&pg=PA215|edition=7th ed.}}</ref> Генетичните причини съставляват между 38 и 55% от факторите за суицидно поведение.<ref name=Brent2008>{{cite journal|last=Brent|first=DA|coauthors=Melhem, N|title=Familial transmission of suicidal behavior.|journal=The Psychiatric clinics of North America|date=2008 Jun|volume=31|issue=2|pages=157 – 77|pmid=18439442|doi=10.1016/j.psc.2008.02.001|pmc=2440417}}</ref> При [[ветеран|военните ветерани]] има по-голям риск от самоубийство, дължащ се отчасти поради по-честите случаи на психични заболявания и проблеми с физическото здраве, свързани с преживяваното по време на [[война]]та.<ref name=Martyr2009>{{cite journal|last=Rozanov|first=V|coauthors=Carli, V|title=Suicide among war veterans.|journal=International journal of environmental research and public health|date=2012 Jul|volume=9|issue=7|pages=2504 – 19|pmid=22851956|doi=10.3390/ijerph9072504|pmc=3407917}}</ref>

 

=== Употреба на психоактивни вещества ===

Злоупотребата с [[психоактивни вещества]] е вторият най-често срещан рисков фактор за самоубийство след тежката депресия и биполярното разстройство.<ref>{{cite book|last=Perrotto|first=Jerome D. Levin, Joseph Culkin, Richard S.|title=Introduction to chemical dependency counseling|year=2001|publisher=Jason Aronson|location=Northvale, N.J.|isbn=978-0-7657-0289-0|pages=150 – 152|url=http://books.google.com/?id=felzn3Ntd-cC&pg=RA1-PA151}}</ref> Хроничната злоупотреба с психоактивни вещества и [[интоксикация|острата интоксикация]] са взаимно свързани.<ref name=Drug2011/><ref name=Fadem2004/> Когато е в комбинация с тежка загуба на близък човек рискът се повишава още повече.<ref name=Fadem2004>{{cite book|last=Fadem|first=Barbara|title=Behavioral science in medicine|year=2004|publisher=Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=978-0-7817-3669-5|page=217|url=http://books.google.ca/books?id=KB-g-oBfApsC&q=217}}</ref> Освен това злоупотребата с психоактивни вещества е свързана с психични разстройства.<ref name=Drug2011/>

 

 

Това задейства „лавина“ от самоубийства или подражателски самоубийства, известни като [[ефект на Вертер]], по името на главния герой от произведението на [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]] – „''[[Страданията на младия Вертер]]''“, който се самоубива.<ref name=Sia2012/> Този риск е по-голям при юноши, които могат да видят смъртта в романтична светлина.<ref>{{cite journal |author=Stack S |title=Suicide in the media: a quantitative review of studies based on non-fictional stories |journal=Suicide Life Threat Behav |volume=35 |issue=2 |pages=121 – 33|year=2005 |month=April |pmid=15843330 |doi=10.1521/suli.35.2.121.62877 }}</ref> Оказва се, че докато новинарските медии имат значителен ефект, влиянието на развлекателните е съмнително.<ref>{{cite journal|author=Pirkis J |title=Suicide and the media

 

=== Рационално самоубийство ===

 

== Методи ==

{{Основна|Начини за самоубийство}}

Водещите начини за самоубийство са различни в различните страни. Водещите методи в различните региони включват обесване, отравяне с пестициди и огнестрелни оръжия.<ref>{{cite journal|author=Ajdacic-Gross V |title=Methods of suicide: international suicide patterns derived from the WHO mortality database |journal=Bull. World Health Organ. |volume=86 |issue=9 |pages=726 – 32 |year=2008|month=September |pmid=18797649 |pmc=2649482 |doi=10.2471/BLT.07.043489 |author-separator=,|author2=Weiss MG |author3=Ring M |display-authors=3 |last4=Hepp |first4=U |last5=Bopp |first5=M|last6=Gutzwiller |first6=F |last7=Rössler |first7=W}}</ref> Смята се, че тези разлики отчасти се дължат на достъпността на различните методи.<ref name=Yip2012/> Проучване в 56 държави установява, че обесването е най-честият метод в повечето от тях,<ref>Ajdacic-Gross, Vladeta, ''et al''.{{PDFlink|[http://www.scielosp.org/pdf/bwho/v86n9/a17v86n9.pdf „Methods of suicide: international suicide patterns derived from the WHO mortality database“]|267&nbsp;KB}}. ''[[Bulletin of the World Health Organization]]'' '''86''' (9): 726 – 732. September 2008. Accessed 2 August 2011.[http://www.webcitation.org/60dtCtOLM Archived] 2 August 2011. See[http://www.who.int/bulletin/volumes/86/9/07-043489/en/index.html html version]. The data can be seen here [http://www.who.int/bulletin/volumes/86/9/0042-9686_86_07-043489-table-T1.html]</ref> което представлява 53% от случаите на самоубийство при мъжете и 39% от тези при жените.<ref>{{cite book |editor1-first=Rory C.|editor1-last=O'Connor |editor2-first=Stephen |editor2-last=Platt |editor3-first=Jacki|editor3-last=Gordon |title=International Handbook of Suicide Prevention: Research, Policy and Practice|url=http://books.google.com/books?id=3fDGLWQtwFkC&pg=PA34 |date=1 June 2011 |publisher=John Wiley and Sons|isbn=978-1-119-99856-3|page=34}}</ref>

== Превенция ==

{{основна|Превенция на самоубийството}}

[[Превенция]]та на самоубийствата е термин, използван за общите усилия за намаляване на случаите на самоубийства чрез превантивни мерки. Ограничаването на достъпа до някои методи като огнестрелни оръжия или [[токсин]]и води до намаляване на риска.<ref name=Yip2012/><ref name=WHO2012/> Други мерки включват намаляването на достъпа до въглища и поставяне на прегради на мостовете и пероните в метростанциите.<ref name=Yip2012/> Лекуването на [[пристрастеност]]та към наркотиците и алкохола, депресията и на хората, които в миналото са правили опит за самоубийство, също би могло да бъде ефективно.<ref name=WHO2012/> Някои предлагат намаляване на достъпа до алкохол като превантивна стратегия (като например чрез намаляване на броя на питейните заведения).<ref name=Drug2011>{{cite journal|last=Vijayakumar|first=L|coauthors=Kumar, MS; Vijayakumar, V|title=Substance use and suicide.|journal=Current opinion in psychiatry|date=2011 May|volume=24|issue=3|pages=197 – 202|pmid=21430536|doi=10.1097/YCO.0b013e3283459242}}</ref> Въпреки че [[гореща линия|горещите телефонни линии]] са често срещани, доказателствата, подкрепящи или оборващи тяхната ефективност, са недостатъчни.<ref>{{cite journal|last=Sakinofsky|first=I|title=The current evidence base for the clinical care of suicidal patients: strengths and weaknesses|journal=Canadian Journal of Psychiatry|date=2007 Jun|volume=52|issue=6 Suppl 1|pages=7S–20S|pmid=17824349}}</ref><ref>{{cite web|title=Suicide|url=http://www.surgeongeneral.gov/library/mentalhealth/chapter3/sec5_1.html|work=The United States Surgeon General|accessdate=4 September 2011}}</ref> При младите пълнолетни лица, които наскоро са обмисляли самоубийство, [[когнитивна поведенческа терапия|когнитивната поведенческа терапия]] изглежда дава добри резултати.<ref>{{cite journal|last=Robinson|first=J|coauthors=Hetrick, SE; Martin, C|title=Preventing suicide in young people: systematic review.|journal=The Australian and New Zealand journal of psychiatry|date=2011 Jan|volume=45|issue=1|pages=3 – 26|pmid=21174502|doi=10.3109/00048674.2010.511147}}</ref> [[Икономическо развитие|Икономическото развитие]], което води до намаляване на бедността може да доведе до ограничаване броя на самоубийствата.<ref name=Stark2011/> Усилията за увеличаване на социалните връзки, особено при възрастните мъже, също биха могли да бъдат ефективни.<ref>{{cite journal|last=Fässberg|first=MM|coauthors=van Orden, KA; Duberstein, P; Erlangsen, A; Lapierre, S; Bodner, E; Canetto, SS; De Leo, D; Szanto, K; Waern, M|title=A systematic review of social factors and suicidal behavior in older adulthood.|journal=International journal of environmental research and public health|date=2012 Mar|volume=9|issue=3|pages=722 – 45|pmid=22690159|doi=10.3390/ijerph9030722|pmc=3367273}}</ref>

 

== Епидемиология ==

{{основна|Епидемиология на самоубийствата}}

{{колони|2|

{{legend|#b3b3b3|неизвестно}}

 

== История ==

В [[Древна Атина]] самоубилите се без одобрението на държавата са били лишавани от всички почести на нормалното погребение. Самоубиецът е бил погребван сам в околностите на града без надгробен камък или плоча.<ref>{{cite book|last=Szasz|first=Thomas|title=Fatal freedom : the ethics and politics of suicide|year=1999|publisher=Praeger|location=Westport, Conn.|isbn=978-0-275-96646-1|page=11|url=http://books.google.ca/books?id=5AqzlMdurkcC&pg=PA11}}</ref> В [[Древна Гърция]] и в [[Древен Рим|Древния Рим]] самоубийството е било смятано за приемлив метод в случай на военно поражение.<ref name=Maris2000/> В Древния Рим, макар самоубийството първоначално да е било позволено, по-късно е било класифицирано като престъпление срещу държавата заради икономическите последствия от него.<ref>{{cite book|last=Dickinson|first=Michael R. Leming, George E.|title=Understanding dying, death, and bereavement|publisher=Wadsworth Cengage Learning|location=Belmont, CA|isbn=978-0-495-81018-6|page=290|url=http://books.google.ca/books?id=L8ETDRsB8ZYC&pg=PA290|edition=7th ed.}}</ref> В указ издаден от [[Луи XIV]] през 1670 г. наказанието е било дори още по-тежко – тялото на починалия човек било разнасяно по улиците обърнато с лицето надолу и след това било обесвано или хвърляно на бунището. Освен това цялото имущество на човека било конфискувано.<ref>{{cite book|first=ed. by W.S.F. Pickering|title=Durkheim's Suicide : a century of research and debate|year=2000|publisher=Routledge|location=London [u.a.]|isbn=978-0-415-20582-5|page=69|url=http://books.google.ca/books?id=9KQO6dGY1cwC&pg=PA69|edition=1. publ.}}</ref><ref name=Maris540>{{cite book|last=Maris|first=Ronald|title=Comprehensive textbook of suicidology|year=2000|publisher=Guilford Press|location=New York [u.a.]|isbn=978-1-57230-541-0|page=540|url=http://books.google.ca/books?id=Zi-xoFAPnPMC&pg=PA540}}</ref> Исторически в християнската църква хората направили опит за самоубийство били [[Отлъчване от църквата|отлъчвани]], а онези, които умирали при опит за самоубийство, били погребвани извън осветените гробища.<ref name=McL2007/> В края на XIX век във [[Великобритания (остров)|Великобритания]] опитът за самоубийство бил обявен за еквивалентен на опит за убийство и можело да бъде наказан с обесване.<ref name=McL2007/> В Европа през XIX век гледната точка към самоубийството се променила и на него вече се гледало не като на грях, а като на причинено от [[лудост]].<ref name=Maris540/>

 

== Социални и културни аспекти ==

=== Законодателство ===

В повечето западни страни самоубийството вече не е [[престъпление]],<ref>{{cite book|last=White|first=Tony|title=Working with suicidal individuals : a guide to providing understanding, assessment and support|year=2010|publisher=Jessica Kingsley Publishers|location=London|isbn=978-1-84905-115-6|page=12|url=http://books.google.ca/books?id=p_ZvK-DBYfIC&pg=PT12}}</ref> каквото обаче то е било в повечето западноевропейски страни от [[средновековието]] поне до началото на XIX век.<ref>{{cite book|last=Paperno|first=Irina|title=Suicide as a cultural institution in Dostoevsky's Russia|year=1997|publisher=Cornell university press|location=Ithaca|isbn=978-0-8014-8425-4|page=60|url=http://books.google.ca/books?id=m3pqf8f-6bMC&pg=PA60}}</ref> Много ислямски държави го заклеймяват като криминално престъпление.<ref name="Islam2006"/>

 

 

=== Религиозни виждания ===

В повечето течения на [[християнството]] самоубийството се смята за грях. Са­мо­у­бийс­т­во­то е на­ру­ша­ва­не на шес­та­та Бо­жия за­по­вед „Не уби­вай“. Ка­то по­ся­га на жи­во­та си, са­мо­у­би­е­цът в мно­го от­но­ше­ния съг­ре­ша­ва теж­ко про­тив Бо­га: сво­е­вол­но се раз­по­реж­да с жи­во­та, кой­то Бог му е дал и са­мо Той мо­же да го от­не­ме; не за­чи­та Бо­жия про­ми­съл и твор­чес­кия по­ря­дък; про­я­вя­ва прес­тъп­но ма­ло­ду­шие и по­каз­ва кол­ко сла­ба е вя­ра­та му в Бо­га и на­деж­да­та му в Не­го­ва­та ми­лост и зас­тъп­ни­чес­т­во; от­каз­ва се от по-на­та­тъш­но се­бе­у­съ­вър­шен­с­т­ва­не и жиз­нен под­виг. Най-страш­но­то е, че са­мо­у­би­е­цът ли­ша­ва се­бе си не са­мо от зем­ния, но и от веч­ния жи­вот.

 

 

=== Философия ===

Възникват редица въпроси във връзка с [[философията]] на самоубийството, в това число какво представлява то, дали може да бъде разглеждано като разумен избор или не и проблемът за неговата морална допустимост.<ref name="StanfordSuicide">{{cite web |url=http://plato.stanford.edu/entries/suicide/ |title=Suicide (Stanford Encyclopedia of Philosophy) |publisher=Plato.stanford.edu |accessdate=2009-05-06}}</ref> Философските аргументи по отношение на това дали самоубийството може да бъде морално приемливо или не варират от силно против (разглеждайки го като неетично и неморално) до разбирането му като свещено право на човека (дори и на млади и здрави лица), който вярва, че разумно и напълно съзнателно е достигнал до решението да сложи край на собствения си живот.

 

 

=== Защита ===

Самоубийството е оправдавано в много култури и [[субкултура|субкултури]]. [[Японски сили за самоотбрана|Японските сили за самоотбрана]] по време на [[Втората световна война]] са насърчавали и възхвалявали атаките на камикадзе, които са представлявали самоубийствени атаки на военни пилоти от Японската империя срещу корабите на Антихитлеристката коалиция в заключителните етапи на Тихоокеанската кампания през Втората световна война. Японското общество като цяло е било описвано като „толерантно“ към самоубийствата<ref name="ozawa-desilva">{{cite journal|last=Ozawa-de Silva|first=C|title=Too lonely to die alone: internet suicide pacts and existential suffering in Japan.|journal=Culture, medicine and psychiatry|date=2008 Dec|volume=32|issue=4|pages=516 – 51|pmid=18800195|doi=10.1007/s11013-008-9108-0}}</ref> (виж [[Самоубийството в Япония]]).