Уикипедия

Влад II Дракул: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
| наставка =
| описание = Воевода на Влашко
| изображение за личността = [[File:Vlad Dracul.jpg|мини|250п]]
| описание на изображението =
| управление = 1436- – 1442, 1443- – 1447
| коронация =
| пълно име =
Ред 14:
| място на смъртта =
| погребан =
| предшественик = [[Басараб II]]
| потомство=Мирча II Влашки {{Br}} Влад Цепеш {{Br}} Раду III Красивия {{Br}} Влад IV Монах{{Br}}
| наследник = [[Влад Цепеш]]
Ред 23:
| герб =
}}
'''Влад II Дракул''' е владетел на [[Влашко]] през периода 1436- – 1442 и 1443- – 1447. Баща е на Мирча II и Влад Цепеш, които са от първата му съпруга Василиса от Молдова и Раду III и Влад IV, които са от втората му съпруга, неизвестна трансилванска благородничка.
 
== Ранни години ==
Произхожда от знатния род [[Басараб]], като е незаконен син на [[Мирчо Стари]] и негова държанка на име Мариа Толмай. В детството си е изпратен като заложник първо в двора на унгарския крал, а после и в Полша и в двора на султан [[Мурад II]]. Няколко години по-късно отново се връща в двора на император [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]], който (около 1430) му поставя задачата да охранява южната граници на Трансилвания от турските набези. През [[1431]] е посветен в [[Орден на Дракона|Ордена на Дракона]], а през същата година на церемония в Нюрнберг го коронова като господар на Влашко.
 
== Управление ==
Влад заема престола ефективно чак през [[1436]], след смъртта на брат си Александру I Алдя, който се намирал изцяло под турска власт. След смъртта му през декември 1436, Влад преминава с войските си от Трансилвания и завзема трона. Управлява до смъртта си през 1447, с кратко прекъсване през [[1442]], когато е в двора на турския султан, за да преговаря за помощта му в борбата си срещу унгарския войвода Янош Хуняди и вместо него на трона му застава най-големият му син Мирча. През 1443 Янош Хуняди успява да го победи и да постави за кратко на трона Басараб II. Още на следващата година Влад II Дракул си връща трона, подкрепен от войските на султан Мурад II. В замяна е принуден да изпрати двама от синовете си ( Влад Цепеш и Раду III) като заложници и да изплаща ежегоден данък.
 
След военните успехи на [[Янош Хуняди]] срещу турците и подписаният мир между тях през 1444, Влад решава да промени външната си политика и отново става васал на унгарците. Когато полският и унгарски крал [[Владислав III]] започва своя кръстносен поход срещу турците през 1444, Влад изпраща на помощ 4000 конници под ръководството на най-големия си син Мирча. След голямото поражение в [[Битка при Варна|Битката при Варна]] и смъртта на краля, Влад пленява Янош Хуняди, при изтелгянето му през Влашко. Причината вероятно са грабежите на унгарските войски при преминаването им през Влашко, както и това че Влад и сина му Мирча, смятали Янош за главен виновник за поражението. Хуняди е освободен срещу голям откуп, но това дава начало на враждата между двамата владетели.
 
През декември 1447 влашките боляри, подтиквани от Хуняди въстават срещу Влад и го убиват в блатата край [[Илфов (окръг)|Илфов]]. Най-големият му син Мирча е ослепен и погребан жив в [[Търговище (Румъния)|Търговище]].,
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Влад_II_Дракул“.