Нови Искър (район): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м век; козметични промени
Ред 20:
Селищата от днешния столичен район „Нови Искър“ са възникнали върху дъното на голямо езеро, което е в пределите на Софийското поле. Историческите извори сочат, че 5 000 години преди н. е. там е имало живот, за което свидетелстват тракийските селищни могили в днешните села Негован, Световрачане и Чепинци.
 
Трайни следи са оставили римляните. Главният път – Трояновият, през 1-ви и 2-ри век от н.е. е минавал в подножието на Стара планина край днешния град Нови Искър.
 
В турските данъчни регистри от началото на 15 век голяма част от днешните селища от столичния район „Нови Искър", са записани с днешните си имена – факт, които неоспоримо показва, че те са съществували като селищни образувания още по времето на Второто българско царство.
Ред 61:
 
=== [[Световрачене]] ===
[[FileФайл:Svetovrachane.2013.jpg|мини|250п|Световрачене]]
Първите сведения за селото са от 1450 г. То било изградено в местността Зад църквище, в която имало Света обител. В нея живеели двама братя, наричани врачове. Те лекували с извиращата в околността вода. Били канонизирани като Свети – врачове, от където дошло името на селото – Световрачене. В началото на 19 век, заселниците изоставили местността Зад църквище и се установили до мястото на днешната железопътна гара. След едно от големите наводнения се преместило по на изток. Сред забележителностите на с. Световрачене е тракийската могила.
 
Ред 93:
 
== Управление ==
[[файлФайл:NoviIskarObshtina.jpg|мини|250п|Сградата на общината]]
Като част от Столична община, район „Нови Искър“ се управлява от кмета на Столичната община, от 61 съветници в Столичния общински съвет, както и от районния кмет на район „Нови Искър“ Даниела Райчева. Тя е избрана от Столичния общински съвет по предложение на кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова през ноември 2011 г.