Мадара (археологически резерват): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без -та за година |
м век |
||
Ред 13:
От [[2003]] година екип на доц. Неделчо Неделчев и Георги Атанасов от Шуменския регионален исторически музей и Шуменския университет локализираха и проучиха местна работилница за оброчни плочки с образа на тракийския конник. Въз основа на иконографска близост доцент Неделчев се опита да обоснове наличието на Мадарския релеф със запазената традиция да се почита конникът. В местния музей се съхранява и един от малкото запазени по нашите земи слънчеви часовници с изображение на Орфей, което е пряко свидетелство за наличие на орфически култ.
Площта около светилището вероятно е мащабно сателитно селище на големия култов комплекс под скалите - все още непроучена, поради липса на средства. В средата на 20
Проучени са няколко раннохристиянски светилища. Най-интересни са уникалните по запазеността и мащабността си български култови комплекси, които продължават под скалния релеф към град [[Каспичан]] и в посока на изток към село [[Кюлевча]]. Най-голямото от тях представлява постройка, разположена на около 100 квадратни метра, със запазени стени до над 2 метра, изградено около самотен скален къс, явно свързан с обожествяването му.
|