Маниеризъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- до този момент. + дотогава.) |
м век; козметични промени |
||
Ред 1:
[[
'''Маниеризмът''' е период в историята на [[Изобразително изкуство|изобразителното изкуство]]. Развива се около 1520 г. като продължение на [[Зрял Ренесанс|Зрелия ренесанс]]. Продължава до около 1580 г. в Италия, когато [[Барок]]ът започва да го измества, но [[Северен маниеризъм|Северният маниеризъм]] се задържа до началото на 17
Стилистиката на Маниеризма обхваща различни подходи повлияни от и в отговор на хармоничните идеали, свързвани с художници като [[Леонардо да Винчи]], [[Рафаело]] и ранния [[Микеланджело]]. Докато Зрелият ренесанс изучава хармоничните идеали, Маниеризмът отива крачка напред. Той се отличава с интелектуалната си изтънченост, както и с изкуствените (като противовес на естествените) качества. Маниеризмът фаворизира композиционното напрежение и нестабилност и отхвърля баланса и яснотата на ранната ренесансова живопис. Маниеризмът в литературата и музиката се отличава с богатия си стил и интелектуалната си изтънченост.
Дефиницията на Маниеризма и вътрешната му периодизация продължават да се предмет на спорове сред историците. Някои учени включват в него някои ранни модерни форми в литературата (особено в поезията) и музиката от 16-ти и 17
== Номенклатура ==
[[
Думата „маниеризъм“ произлиза от италианското ''maniera'', която означава „стил“ или „маниер“. ''Maniera'' може да означава както определен тип стил (красив стил, абразивен стил), така и абсолютна стойност, която няма нужда от квалификация (някой „има стил“). Във второто издание на „Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти“ (1568) [[Джорджо Вазари]] използва ''maniera'' в три различни контекста: когато обсъжда маниера, метода на даден художник; когато описва личен или групов стил, като например при термина ''maniera greca'', с който означава византийския стил или ''maniera'' на Микеланджело; и когато дава положителна оценка на дадени артистични качества. Вазари също е маниерист и описва периода, в който работи, като ''la maniera moderna'' или „модерен стил“. Джеймс Мироло описва как поетите ''bella maniera'' се опитват да надмогнат виртуозността в сонетите на Петрарка. Тази употреба на ''bella maniera'' предполага, че артистите вдъхновени по този начин се опитват да копират и подобрят предшествениците си, а не да се конфронтират с тях директно. На кратко, ''bella maniera'' използва най-доброто от различен брой материали и ги синтезира в нещо ново.
Като стилистичен етикет Маниеризмът е труден за дефиниция. Използван е от [[Якоб Буркхарт]] и популяризиран от немските историци на изкуството от началото на 20
Все още обаче историците са на различни мнение за това дали Маниеризмът е стил, движение или период; въпреки че терминът е все още спорен, той масово се използва за означаване на европейското изкуство и култура от 16
== Произход и развитие ==
[[
[[
В края на [[Зрял ренесанс|Зрелия ренесанс]] младите артисти изживяват криза. Изглеждало, че всичко, което може да бъде постигнато е вече сторено. Няма повече трудности, технически или други, които да бъдат преодолявани. Детайлното познаване на анатомията, светлината, физиономията и начина по който хората отразяват емоции с лицето и жестовете си, новаторското използване на хора в образни композиции, употребата на тънки разлики в тона, всичко това е вече почти перфектно. Младите артисти имат нужда от нова цел и търсят нови подходи. В този момент започва да се развива Маниеризмът. В зависимост от това на кои източници се позоваваме, Маниеризмът се заражда между 1510 и 1520 във Флоренция или Рим или в двата града едновременно.
Ред 32:
!
|-
|[[
|[[
|}
Ред 39:
=== Ранен маниеризъм ===
[[
Ранните маниеристични творби във Флоренция (особено тези на [[Понтормо]] и [[Росо Фиорентино]], ученици на [[Андреа дел Сарто]]) се отличават с удължени форми, несигурно балансирани пози, неправилна перспектива, нелогична обстановка и театрално осветление. [[Пармиджанино]] (ученик на [[Антонио да Кореджо]]) и [[Джулио Романо]] (главен асистент на Рафаело) се насочват в сходна стилистична естетика в Рим. Тези творци узряват под влиянието на Зрелия ренесанс и стилът им се характеризира като негова реакция или преувеличено продължение. Вместо да изучават пряко природата, младите артисти изучават елинските скулптури и картините на старите майстори. Поради това, този стил често е описван като „антикласически“, но за времето си е смятан за естествено надграждане на Зрелия ренесанс. Най-ранната експериментална фаза на Маниеризма, известна с „антикласическите“ си форми, продължава до около 1540 или 1550. Марша Хол, професор по история на изкуствата, отбелязва в книгата си „След Рафаело“, че преждевременната смърт на Рафаело бележи началото на Маниеризма в Рим.
В по-ранните анализи се отбелязва, че Маниеризмът се заражда в началото на 16
=== Зрял маниеризъм ===
Ред 49:
== Разпространение на Маниеризма ==
[[
Рим, Флоренция и Мантуа са маниеристични центрове в Италия. Венецианската живопис следва различен курс, представляван от [[Тициан]]. Много от ранните маниеристи, работили в Рим през 20-те години напускат града след [[Разграбване на Рим (1527)|опожаряването му през 1527 г]]. С разпръскването си по континента в търсене на работа, стилът им се разпространява в северна Европа. В резултат на това, Маниеризмът става първият международен артистичен стил от [[Готика]]та насам. Някои северни страни нямат пряк досег с италианските художници, но маниеристичния стил стига до тях чрез отпечатъци или илюстрации в различни книги. Европейските владетели (и не само) купуват италиански творби, а артистите от северна Европа продължават да пътуват из Италия, с което помагат да се разпространи стилът. Отделни италиански артисти работещи на север дават начало на движение, станало известно като [[Северен маниеризъм]]. [[Франсоа I]] например купува „[[Венера, Купидон, Фоли и Времето]]“ на [[Аньоло Бронзино]]. Влиянието на стила в Италия намалява след 1580 г., когато новото поколение художници като братята Карачи, [[Караваджо]] и [[Чиголи]] възраждат натурализма. Валтер Фридландер определя този период като „антиманиеризъм“, също както ранните маниеристи са определяни като „антикласици“ заради реакцията си спрямо естетиката на Зрелия ренесанс.
Въпреки това извън Италия Маниеризмът трае до 17
От особено значение е фламандското влияние във Фонтебло, което комбинира еротиката от френския стил с ранна версия на [[Vanitas|ванита]], която ще е доминираща в нидерландската и фламандската живопис през 17
== Скулптура ==
[[
Както в живописта, ранната италианска маниеристична скулптура представлява опит за намиране на оригинален стил, който да надмине Зрелия ренесанс, което в частност при скулптурата означава Микеланджело. Голяма част от този сблъсък се изразява в поръчките за [[Площад Синьория|Синьорията]] във Флоренция, точно до „[[Давид (Микеланджело)|Давид]]“ на Микеланджело. [[Бартоломео Бандинели]] се захваща с „[[Херкулес и Как]]“, която на времето е била по-популярна тема отколкото е днес. Статуята злонамерено е сравнявана от [[Бенвенуто Челини]] с „чувал с пъпеши“. Въпреки това тя има продължително влияние, особено по отношение на релефните панели по постаментите. Както и много други маниеристи, Бандинели премахва много по-голяма част от оригиналния блок, отколкото Микеланджело би премахнал. Бронзовата статуя на Челини „[[Персей с главата на Медуза]]“ е несъмнено шедьовър, замислен с осем гледни точки, което е друга характерна маниеристична черта. В сравнение със статуите на Давид от Микеланджело и Донатело тя е изкуствено стилизирана. Златар по професия, Челини е известен и със своята солница (1543), която е първата му скулптура.
Ред 66:
=== Галерия ===
<gallery widths="200px" heights="200px" perrow="4">
File:Fontainebleau escalier roi.jpg|[[Щукатура]] над една от вратите в двореца във Фонтенбло, вероятно създадена от [[Франческо Приматичио]], който изрисува вътрешния овал през 30-те или 40-те години на 16
File:Persee-florence.jpg|„[[Персей с главата на Медуза]]“ (1545 – 1554), [[Бенвенуто Челини]]
Image:Samson slaying a philistine.jpg|„Самсон убива филистимянин“ (ок. 1562), [[Джамболоня]]
Ред 81:
=== Джан Паоло Ломацо ===
Друг важен теоретик от този период е [[Джан Паоло Ломацо]], който пише две произведения – едно практично и едно метафизично – които помагат при дефинирането на вътрешната връзка между маниеристите и творбите им. Неговия „Трактат за живописта, скулптурата и архитектурата“ ''(Trattato dell'arte della pittura, scoltura et architettura)'' (изд. 1584, Милано) е наръчник за съвременните концепции за декорум, които Ренесансът наследява от Античността и които Маниеризмът разработва. Систематичната кодификация на естетиката, която Ломацо прави, групира по-шаблонните и академични подходи, типични за късния 16
Метафизичната творба на Ломацо, „Идеалният храм на живописта“ ''(Idea del tempio della pittura)'' (изд. 1590, Милано) предлага описание на теорията за „четирите темперамента“ на човешкия характер, като определя индивидуалността като особено важна за артистичната насока.
Ред 104:
==== Росо Фиорентино и Школата от Фонтенбло ====
[[Росо Фиорентино]], който учи заедно с Понтормо в студиото на [[Андреа дел Сарто]], донася през 1530 г. Маниеризма във Фонтенбло. Тук той става един от основателите на Френския маниеризъм от 16
Примерите за богат декоративен стил във Фонтенбло разпространяват италианския стил чрез [[гравюра|гравюри]] в Антверпен, а от там през северна Европа от Лондон до Полша. Маниеризмът започва да се използва и за луксозни стоки като сребро и резбовани мебели. Чувството за напрегнатост и контролирана емоция са предадени чрез тънки символи и [[алегория]]. Идеалът за женска красота, характеризиращ се с издължени пропорции е типичен за този стил.
Ред 120:
[[Ел Греко]] се опитва да изрази религиозната емоция чрез преувеличаване на елементите. След реалистичното изобразяване на човешки фигури и овладяването на перспективата по време на Класическия ренесанс, някои артисти започват преднамерено да нарушават пропорциите в разчленено и нерационално място, търсейки емоционален и артистичен ефект. Все пак Ел Греко е силно оригинален художник. Той се характеризира от съвременните учени като толкова индивидуален творец, че не може да бъде причислен към никоя школа. Ключови маниеристични аспекти при Ел Греко са шокираща „остра“ палитра, издължената и измъчена анатомия, нестандартната перспектива и светлина, мрачната и нарушена иконография.
[[
==== Бенвенуто Челини ====
Ред 134:
''Основна статия „[[Ренесансова архитектура#Основни фази|Маниеристична архитектура]]“''
[[
Пример за маниеристична архитектура е [[Вила Фарнезе]] в [[Капрарола]], в неравната провинция около Рим. Гравюрите от 16
== Маниеризмът в литературата и музиката ==
Ред 143:
В английската литература Маниеризмът е често е отъждествяван с качествата на „метафизичните“ поети, най-известен от които е [[Джон Дън]]. Остроумните вилазки на бароковия писател [[Джон Драйдън]] срещу стиховете на Дън позволяват да се види контраста между целите на Барока и Маниеризма: {{quote|„Той засяга метафизиката не само в сатиричните, но и в любовните си стихове, където трябва да властва само природата; и обърква умовете на нежния пол със симпатични философии, а всъщност трябва да превземе сърцата им и да ги забавлява с мекотата на любовта“.}}
Богатите музикални възможности в поезията от края на 16-ти и началото на 17
Етикетът „маниеристична“ се употребява и за пищните, [[контрапункт]]ни и сложна [[полифония|полифонични]] музикални произведения, създавани във Франция в края на 14
== Външни препратки ==
Ред 154:
{{Превод от|en|Mannerism|593496954}}
[[Категория:Маниеризъм| ]]
[[Категория:История на изкуството]]
[[Категория:Архитектурни стилове]]
|